Празник 18 януари - Богоявление Бъдни вечер традиции и обреди
Из историята на празника
В древността празникът Кръщението на Господ Иисус Христос е бил свързан с празника Рождество Христово. Поради тази причина в обредите и съдържанието на тези два празника са запазени много сходства. По-конкретно, същата Богоявленска Бъдни вечер, Богоявленска вечер (или вечер) "удвоява" Бъдни вечер или Бъдни вечер. Бъдни вечер на Богоявление трябва да се възприема като навечерието на същинския празник Кръщение Господне.
Духовното значение на празника и ритуалите.
Освен това не бива да се вижда в това някакво механично прехвърляне на обичаи от един празник на друг. Факт е, че самото единство на Кръщението и Коледа първоначално, в древното християнство, се е случило поради факта, че и двете събития са били разбирани като Богоявление (известно е, че тази дума служи като второ име на празника Богоявление).
Наистина, християнската традиция разбира тези две събития – Рождество Христово и Кръщение – като откриване на божественото, мистичното, трансцендентното както в живота на Христос, така и в живота на всеки християнин, роден в света и приел тайнството Кръщение, и нещо повече – в живота на всеки човек изобщо. В крайна сметка появата на всяко човешко същество от гледна точка на християнството е необяснимо в своята дълбочина чудо и голям триумф. Същото чудо е целият живот на човек, особено в неговите повратни моменти. Такива моменти, според много християнски мъдреци и наставници, включват Кръщението на Исус, който чрез ритуала на потапяне във водите на Йордан е успял да получи откровение свише за своята съдба, за своето жизнено призвание.
Обичаи и традиции на празника
Що се отнася до името "Бъдни вечер", то идва от думата "сочиво". Това е името на обредното ястие (друго име„Кутя“), който е само един и се използва на този ден. Сочиво се приготвя от варени зърнени храни (обикновено се взема ориз или покълнала пшеница), смесени с мед, маково семе, ядки и различни сушени плодове. Това ястие е символ на духовна сладост и наслада.
Според традицията, която се спазва от древността до днес, вярващите на Бъдни вечер на Богоявление отиват на вечерната служба, без да ядат нищо преди това. Това се прави с цел причастяване след отслужването на водосвет (на църковен език се нарича още Велика агиасма, т.е. голяма светиня), който се освещава за първи път през новата година в края на църковната служба на Бъдни вечер. Много вярващи събират тази вода за ежедневна консумация в бутилки и буркани у дома.
Всъщност ритуалът с богоявленското къпане в дупката също принадлежи към Бъдни вечер на Богоявление. В нощта на Богоявление, т.е. на Богоявление особено ревнивите към обичаите от дълбока родна древност се къпят в осветени водоеми и бани. Отколешно е народното поверие, че къпането през тази нощ обновява душата и й дава сили за по-нататъшен житейски път.
В някои населени места (южни райони на България, Източна Украйна) в навечерието на Богоявление се прибират, както по Коледа, пеят, поздравяват домакините, за което получават подаръци от последните. Този обичай се нарича щедроване, от което Богоявленската Бъдни вечер има друго име – Щедра вечер, или Богоявленска коледарка.