Приказка "Приятели на здравето"
Юлия ШалеваПриказка "Приятели на здравето"
В един двор в покрайнините на града живеело момче. Той имаше най-добър приятел - Микроб. Цял денприятели седяха в стаята и гледаха телевизия.
- Да се разходим ли? – попита момчето.
- В никакъв случай - отговорил Микробът - искаш ли да се разболееш?
- Разбира се, че не. Какво ще кажеш да презаредим тогава?
- Е, ето още! Ръцете и краката ви болят. Да гледаме карикатури.
Така минаваха дните и седмиците. Момчето започна често да боледува и да се мръщи. Всички започнаха да го наричат Слабия.
Веднъж Слабиш седеше до прозореца и гледаше в двора. Момче, което живееше в съседство, играеше на двора. Името му беше Крепиш. Робаст бешездраво, умно момче и винаги беше в добро настроение. Виждайки Weakling на прозореца, Robustизвика:
- Здравей, Слабо. Излез на разходка с мен.
- Не мога. Разболях се…
- Но аз никога не боледувам!
- Как го правиш?
- Моитеприятели ми помагат. Ако искаш, ще те запозная с тях.
- Наистина искам да! -каза Слабият и избяга навън.
Микробът го хвана заръка: - Няма да те пусна! -каза той, - Аз съм само за минута!- отговори Уики и избяга от стаята.
- Е, къде са твоитеприятели ? – попита Слабият вече застанал до Крепостта – А как ти помагат?
Всъщност до него стояха трима непознати.
- Здравей, Слабо! Аз съм Слънцето.
Светя ярко в небето
Давам топлина на всички.
Ще излекувам всички болести
- И аз съм готина вода.
Желая ви добро здраве.
няма да те нараня
- Аз също съм твой добър приятел,
Разхождайте повече деца!
В крайна сметка въздухът калява духа,
Върви и дишай!
- И моят приятелМикробът ми каза обратното. Значи той ме измами - каза изненаданият Слабакът, - аз също много искам да бъда приятел с теб. И повече няма да се мотая с Microbe.
Така Слабиш и Крепиш започнаха да ходят заедно, да правят упражнения и да се мият с хладка вода. Скоро Слабиш спря да се разболява, стана силен и весел. Започнаха да го наричат не Слаб, аЗдрав. Изгониха микроба.
Момчета, с кого мислите, че е по-добре да бъдете приятели?
"Майка". А. Майков "Майка" Автор на стихотворението: А. Майков Горкото момче! Всичко в пламъци Всичко му е срамно! Легни на рамото ми, - Облегни глава! [cut=Прочетете.
Имало едно време едно момче Имало едно време едно момче Имало едно време едно момче. Знаеше, че ако иска нещо, може да го постигне. Единственият му проблем беше, че беше момче.