Проблеми, свързани с борбата с фалшивите продукти и препоръки за подобряване на мерките и
Проблеми и недостатъци в борбата с фалшивите продукти в България
Вредите, причинени от фалшиви и фалшиви продукти, могат да бъдат разделени на няколко групи:
щети за държавната икономика под формата на неполучаване на данъци и други плащания към държавните бюджети и държавните извънбюджетни фондове;
уронване на престижа на страната, подкопаване на инвестиционния климат;
увреждане на здравето на потребителите на фалшиви и фалшиви продукти.
В България са приети доста закони за защита на потребителите и производителите от пиратски и фалшиви продукти. Сегашното законодателство обаче не винаги предотвратява пиратството на чужди марки. Чуждите производители, навлизайки със своите продукти на българския пазар, понякога се сблъскват с факта, че едноименният продукт вече е регистриран на територията на Руската федерация. А българският притежател на марката предявява иск към чуждестранната компания за вреди във връзка с използването на марката. Българските производители обаче не са застраховани от подобни ситуации на европейските стокови пазари. Следователно, ако местните компании се стремят да заемат своята ниша там, те трябва да придобият изключителни права върху своите търговски марки в европейските страни.
Противодействието на разпространението на фалшиви и фалшифицирани продукти е един от най-острите и неотложни проблеми за цялата икономика. Загубите на производствените компании, притежателите на авторски права и държавните бюджети възлизат на милиарди долари.
За ефективно решаване на този проблем е необходим интегриран подход към разработването на набор от правни,организационно-технически характер. Държавната дума и Федералното събрание обръщат голямо внимание на защитата на интелектуалната собственост. Работата за подобряване на законодателството в тази област се извършва в Комисията по икономическа политика и предприемачество и други комисии.
Анализирайки размера на санкциите за това нарушение и престъпление, трябва да се отбележи, че настоящата система от глоби, които се начисляват за продажба на фалшификати, е неефективна. Максималната глоба е в пъти по-малка от печалбата, получена от тази незаконна дейност, поради което е по-изгодно за производителите и продавачите да плащат глоби, отколкото да спрат да търгуват с фалшиви стоки.
Системната борба с фалшивите продукти се води основно в следните направления:
усъвършенстване на законодателството в областта на правната защита и защитата на правата върху интелектуалната собственост;
засилване на мерките за гражданска, административнонаказателна и наказателна отговорност в законодателството на България за предотвратяване на фалшифицирането в областта на интелектуалната собственост и повишаване ефективността и ефикасността на правоприлагащата практика в борбата с фалшивите продукти;
извършване на проверки от правоохранителните и ведомствени органи за установяване на нарушения и престъпления в областта на интелектуалната собственост и пресичане производството и разпространението на фалшиви продукти;
разработване на системи за идентификация и специално маркиране на легални продукти за защита от фалшификати;
подкрепа на обществени организации, движения и аматьорски сдружения на граждани, които защитават интересите и правата на потребителите, информиране, предупреждение и обучение на населението, за да го научат как да откриват фалшификати и как да процедиратпри използване на продукти, опасни за здравето.
Въпреки факта, че българското законодателство като цяло е в съответствие с международното право по отношение на наличието на норми, насочени към защита на интелектуалната собственост, в него има редица съществени пропуски, които затрудняват борбата с фалшифицирането. По този начин Наказателният кодекс на България съдържа само обща норма за отговорността за нарушаване на права върху марка. Няма обаче правила за отговорност конкретно за пускането в обращение на фалшиви и фалшиви лекарства. Гражданският кодекс не съдържа нито определение за незаконно използване на търговска марка, нито законодателна норма относно унищожаването на фалшиви продукти. Трябва също така да се отбележи, че липсва необходимото законодателно регулиране на интернет търговията - основният канал, по който се разпространяват фалшиви продукти на настоящия етап.
Борбата с фалшифицирането е доста сложна и многостранна задача. Освен носителите на права, в решаването му участват изпълнителни органи, правоприлагащи органи, обществени организации и самите потребители на стоки. Крайният резултат от усилията им да спрат фалшифицирането обаче се основава на разпоредбите на законодателните актове на България относно правната защита и защита на нарушените права върху интелектуалната собственост и наказанията за съдебна отговорност за тези нарушения.
Ролята на държавата в борбата с фалшифицирането трябва да бъде определяща. Може би, за да се реши проблемът с фалшивите продукти, има смисъл да се стартира национален проект, който включва цялостна пропаганда, широко обсъждане в медиите на въпроси за защита на интелектуалната собственост, обучение и обучение на специалисти в тази област и най-важното - създаване на орган към правителството, който координира действията на всичкизаинтересовани страни в решаването на този проблем.