Прочетете Пътят към Скуо Спрингс онлайн безплатно от Lamour Louis - RuLit - Страница 41
— По-добре внимавай в двора, Аб, в случай че индианците се появят.
„Те са докачливи, тези индианци“, засмя се Ноубъл, „трябва само да застреляш един от тях и цялото племе ще те преследва като кучета бизони.
Чери раздели сместа си в купички и ги постави пред Бентън и Ниверс, които седяха мълчаливо на масата. И двамата, без да кажат дума, донесоха хард дисковете и ги облегнаха на масата, държайки ги между коленете си. Ноубъл присви очи към оръжието, но не каза нищо и като се обърна към огъня, обърна месото в тигана.
Много отдавна, малко след първата си схватка с индианците, той беше скрил пушките зад купчината дърва, които след това взе от пиутите, като ги уви в торба от юта. Отгоре бяха покрити със старо одеяло. Да, можеше да стигне до оръжието, но беше ли заредено, спомня си трескаво Чери. Той обаче не беше напълно сигурен. „И как да избереш правилно заредената пушка за няколко секунди, помисли си той мрачно, защото едва му стигаше времето да се наведе и да грабне първата попаднала му се. Но това е единственият му шанс и втори няма да има.
Внимателно поставяйки чашите пред бандитите, той посегна към кана с кафе. Ниверс го изгледа подозрително за момент, докато наливаше горещо, димящо кафе. Натрапниците пиеха кафе, като всеки внимателно държеше чаша в лявата си ръка. Внезапно, докато пълнеше собствената си чаша, го осени радостна мисъл. Посягайки към една чаена лъжичка, той се олюля и лъжицата се изплъзна от ръцете му. Навеждайки се след нея, Ноубъл направи внезапно движение и с всички сили падна върху масивна дървена маса.
Триста и тридесет фунта живо тегло свършиха работата си - масата отлетя настрани и се срина право върху смаяните бандити. Ниверс успя да протегне ръка към пушката, проехтя оглушителен изстрел, но товав момента ръбът на масата се блъсна в корема му и куршумът удари стената. Зашеметени, поляти от глава до пети с горещо кафе, двамата бандити се проснаха до стената.
След като им се възхити за момент, Ноубъл се наведе над Бентън и удари тежкия си юмрук в челюстта му с всичка сила. Главата на бандита се облегна назад, като с някакво покачване удари тила му в стената.
Дошъл на себе си, Ниверс се втурна към пушката, просната на пода. Вече го беше извадил, когато Ноубъл се обърна. В ръцете си държеше твърдия диск на Бентън. Ниверс дръпна спусъка, но куршумът само одраска Ноубъл; като на сън той видя, че противникът му повърна своя Уинчестър и в настъпилата тишина проехтя оглушителен изстрел.
Ниверс все още се люлееше и Ноубъл го гледаше, когато на верандата се чу тропот и Слейд нахлу в стаята. Ноубъл се обърна, стреля и куршумът удари Еб в гърдите.
Слейд падна като развалина. Докато беше все още в съзнание, той вдигна глава и замъгленият му поглед се спря върху лицето на Нобъл.
- Ти ли уби Джин? — прошепна той.
- Той е в безсъзнание.
Слейд го погледна със странна иронична усмивка.
- Опитах, нали? Не могат да кажат, че съм се разсърдил, не могат, нали?
- Не се страхуваш, Аб. Можеше да избягаш, но не го направи.
- Кажи им всички! Кажете, че съм. - Той потръпна и като се свлече по гръб, се претърколи надолу по стъпалата на верандата.
Когато Ноубъл се наведе над него, той вече не дишаше.
Изминаха шест дни, откакто Бентън, Ниверс и Слейд напуснаха града. Рут Макган излезе от къщата и отиде до магазина. Отне много време, за да изберете какво да купите, след това бавно да поставите покупките в кошница, слушайки разговорите и опитвайки се да разберете последните новини. Напразно. Никой нищо не знаеше.
Изведнъж на улицата се чу пронизителен писък. Всички купувачикато по даден знак веднага се изсипаха от магазина.
По улицата на града яздеше ездач на огромен черен кон, когото беше невъзможно да не се разпознае. В ръцете си държеше юздите на още три оседлани коня, които водеше. Само на една от тях седеше здраво вързан мъж с окървавено, подуто лице. Чери Ноубъл спря коня си пред вратата на магазина.
- Тази банда нападна ранчото ми. Двама ги зарових там, не исках да ги мъкна в града. Ако някой има нужда от тях, мога да покажа гроба им. Единият трябваше да бъде усмиряван с юмруци, но мисля, че ще оцелее. Не мисля, че трябва да се тревожиш за него. Той беше - и Чери посочи Бентън, ги наведе на идеята да атакуват ранчото ми и тъй като той изглежда се смяташе за истински воин, аз му дадох възможност да се покаже в случая. Така че мисля, че той не струва пукната пара.
Рут като насън слезе от верандата и бавно тръгна по пътя, над който все още се въртеше прахта, вдигната от копитата на конете. Чери Ноубъл й хвърли бърз поглед, след това се обърна и погледна със съжаление към салона. Беше вкусил бира на устните си през последните тридесет мили. Но поклащайки глава, той решително тръгна след момичето.
Той я настигна с три скока. Тя забави леко, когато чу дъха му зад себе си. Помълчаха известно време, после той събра смелост и прошепна:
— Разбирам — каза тя студено.
- Можем да се оженим веднага и да тръгнем рано сутринта. До ранчото е дълъг път.
- Вземаш ме за глупак! – избухна тя. - Защо помоли Гидингс да ми каже да приготвя зестра ?!
- Какво, наистина ли е толкова глупаво? В края на краищата, аз се влюбих в теб в момента, в който те видях за първи път, и веднага разбрах, че ти си единствената жена за мен. Рут, ще се омъжиш ли за мен?
- Вие поръчахтекажи му да приготви зестрата! – тя не го послуша, задавена от възмущение. - Не, просто няма име!
- Ну, че ти, аз в крайна сметка просто исках.
- Ти си глупак! — възкликна тя в отчаяние. - Ако искаш да знаеш, приготвям зестра от деня, в който се запознахме!
- Бог! Гърлото на Ноубъл се сви от вълнение. - О, тези жени!
„Отсега нататък“, каза Рут със сладък глас, „тази дума за теб ще съществува само в единствено число.
ГАРА BLUFF CREEK
Развръзката настъпи два часа по-късно, след като човекът, отговарящ за пощенския транспорт на Блъф Крийк, дойде на себе си за трети път. Той се движеше слабо, опитвайки се да повдигне тялото си, което внезапно беше станало странно и непокорно, но бързо се отказа и се просна на мръсния под, дишайки тежко. Гръбнакът му беше счупен и грозна разкъсана рана зееше отстрани.