Разликата между опит за измама и подкуп
Въз основа на резултатите от разглеждането на жалбите действията на осъдения са преквалифицирани от п.п. "в", "ж" част 4 на чл. 290 от Наказателния кодекс на България - изнудване на подкуп по ч. 3 на чл. 30, т. "б" част 3 на чл. 159 от Наказателния кодекс на Руската федерация, тоест опит за измама.
Установено е, че С., докато е работил като главен инспектор на отдела за вътрешна сигурност на митническото управление, а след това като заместник-началник на отдела, е казал на Р., водещ митнически инспектор, че има компрометиращи материали срещу него и е поискал да му бъдат преведени 15 хиляди щатски долара. При предаването на парите С. е задържан.
Съгласно присъдата на Симоновския районен съд на Москва С. е осъден по параграфи „в“, „г“, част 2 на чл. 290 от Наказателния кодекс на Руската федерация, тоест за изнудване на подкуп.
Съдебната колегия на Московския градски съд промени присъдата, отхвърли присъдата на С. за изнудване и вземане на подкуп с храна в размер на 1345 рубли. и смекчи наказанието му.
В протеста на зам.-главния прокурор на Република България е поставен въпросът за изменение на съдебните решения и преквалифициране на деянията на С. с ал. "в", "ж" част 4 на чл. 290 от Наказателния кодекс на България по част 3 на чл. 30 и т. "б" част 3 на чл. 159 от Наказателния кодекс на Руската федерация, тоест опит за измама.
По делото е подадена и въззивна жалба, като взе предвид разглеждането й, Президиумът на Върховния съд на Република България уважава протеста, като сочи следното.
Съгласно член 290 от Наказателния кодекс на България отговорността по този закон възниква в случай, че длъжностно лице получи подкуп за действия (бездействие) в полза на подкуподателя или представлявани от него лица, ако тези действия (бездействие) са в рамките на служебните правомощия на длъжностното лице или ако то по силата на служебното си положение може да допринесе за такива действия (бездействие), както и за общо покровителство или съучастие в службата.
Въпреки това отУстановената от съда фактическа обстановка по наказателното дело сочи, че осъденият не е извършвал и не е могъл да извършва конкретни действия в полза на Р. или близките му, нито да оказва покровителство.
Видно от делото осъденият не разполага с материали, свидетелстващи за извършване на противоправни действия от страна на Р., като умисълът му първоначално е бил насочен към завладяване на парични суми чрез заблуда на пострадалата, тоест чрез измама.
За целта осъденият лично съставил неотговарящи на действителността материали и използвайки ги, искал пари от жертвата.
Освен това нито разследващите органи, нито съдът са посочили каква вреда на законните интереси на пострадалия може да бъде причинена от действията (бездействието) на осъдения в случай на неизпълнение на искането му за подкуп или какви вредни последици са били предотвратени за пострадалия, ако последният няма и не може да има претенции във връзка с дейността си в митническата служба.
В същото време, ако първоначално осъденото лице е можело да контролира работата на жертвата, то по време на прехвърлянето на пари те са работили в различни отдели и осъденият няма нищо общо с дейността на жертвата.
Така на практика С., използвайки служебното си положение и злоупотребявайки с доверието на пострадалия, се е опитал да го измами, като го е подвел и заявил, че срещу него има компрометиращи материали, като е искал да му преведе 15 хил. щатски долара.
Престъпният резултат от действията му обаче не е настъпил, тъй като той е бил задържан на местопрестъплението и поради това не е могъл да използва парите поради независещи от него обстоятелства, тоест извършил е действията, предвидени в част 3 на чл. 30 и т. "б" част 3 на чл.159 от Наказателния кодекс на Руската федерация - опит за измама в голям мащаб, извършен от лице, използващо служебното си положение.
Решение № 7 p 02 pr по делото на С.