Ще те убия в есенна вечер
Ще те убия в есенна вечер В празнотата на календарно бягане. Ще те убия, няма какво да правиш Близо до сянката на стълб за лампа.
Над теб сивото небе ще плаче, Зад ъгъла, вляво - подземният свят. Ще ти взема последната мярка И ще отида там по бельо сама.
Дърпава луна, копеле, се усмихва В гърба. И сребърна стълба С премерена стъпка под крака ще се изправи, Синя пътека ще виси от небето.
В огледалата на вчерашната забрава Ще проблясваш, красив и грешен. С небрежна целувка хващаш не него, А мен. Забравена и нежна.
Ще помоля вятъра за прошка, В дъжда, който плаче някъде в далечината. На колене, за да посрещна завръщането на Нашите мечти, те идват светлина.
-Ще отида. И след мен тихият шепот на покривите. Стара, забравена мелодия. Нощ. Фенерче. И ти лежиш до мен. Зад вас не е "over" - "over" бельо.
На кого му пука за граматиката? Тук харесвам самото настроение, обхвата на дивата и дива душа.
Благодаря ти скъпа Кама. )) Да, имам го такъв - "болен" и просторен. )) С уважение, Афтор
Виталий, ако разбрах правилно името ви, надявам се да се отнесете към тази ситуация с достойнство, самият сюжет тук наистина е в най-добрия си вид и би било възможно да се създаде истински вкусен бонбон от него, отнасяйте се снизходително към моите качества, това е лично мнение, можете да не сте съгласни с всичко, но интересът да знаете какво мислят другите не ви е чужд? И още нещо: много благодаря за изненадата, останах много доволен и неочакван.
Благодаря ви много за вниманието към мен, бедните, и към моите творения. Сега ще разбера как и какво да оправя. Честно казано, и на мен не ми се стори съвсем правилно. )) С уважение, Афтор (щом го коригирам, ще те ударя, виж)
y * Боже * аз))) също. в моето изкуство, повече от веднъж се отказвам от разума, емоциите казах, изобщо не се страхувам от пророчеството. Окаян - - не самотата, а мярката на душата - всеки е различен. Успех!