Синонимия, Енциклопедия на хуманитарните науки
Синонимията е един от видовете семантични отношения (виж Семантика) в езика, което предполага пълно или частично съвпадение на значенията на езиковите изрази. Свойствата на синонимичните отношения се определят от вида на значението (виж Значение), както и от системата от прилики и разлики, установени между значенията на езиковите изрази или езиковите единици.
Прави се разлика между синонимия по означаване и синонимия по обозначение. Първият е съвпадението (частично или пълно) на тези понятия, които се обозначават с езикови изрази. Второто е съвпадение на денотати, тоест тези обекти, към които сочат езиковите изрази.
Синонимията по значение се определя чрез логически или лингвистичен анализ на понятията. Най-точната представа за този тип синонимия се дава чрез разглеждане на диференциалните характеристики на понятието. Езиковите изрази се считат за синоними, когато определени диференциални характеристики съвпадат. В някои случаи има пълно съвпадение на знаците, тоест пълна синонимност на езиковите изрази. Например думите "лингвистика" и "лингвистика" обозначават едно и също понятие (хуманитарни науки, които изучават естествения език) и следователно са пълни синоними. Подобни съвпадения обаче не изчерпват всички случаи на синонимни отношения. Синонимията по значение също предполага съвпадение само на някои от диференциалните признаци. В този случай синонимността на два езикови израза се определя не само от посоченото съвпадение, но и от естеството на употребата. Например признаците на глаголите "да говоря" и "викам" могат да бъдат представени като набори от следните диференциални характеристики: да говоря = да викам = да произвеждам речеви звуци много силно с гласа). Съвпадението на някои от характеристиките ви позволява да използвате тези думи като синоними (напр.в изречението: „Говори, викай, само не мълчи“). Въпреки това, анализът на значението на горните изрази ни позволява да установим, че между тях могат да бъдат установени други видове семантични отношения. В различни контексти както съвпаденията, така и разликите в диференциалните характеристики могат да бъдат значителни. Ако използването на езикови изрази е свързано със съвпадението на функции (както в примера по-горе), тогава в този контекст тези изрази действат като синоними. Възможно е обаче и тяхното използване, при което наличието на противоположни знаци ще бъде значително. Такъв контекст установява между тях отношение на антонимия - вид семантична връзка, пряко противоположна на синонимните.
Синонимията чрез денотат е съвпадение на предметните значения на езиковите изрази. В този смисъл изразите "Наполеон Бонапарт", "император на Франция от 1804 до 1814 г.", "Командирът, който претърпя поражение при Ватерло" са синоними - обозначаващи един и същ един обект; или изразите "щраус" и "най-голямата птица на Земята", обозначаващи един и същи клас обекти. Особеност на дадените примери е, че изразите, синонимни по денотат, не са синонимни по значение. Следователно те не само са наречени по различен начин. Критерият за синонимия чрез денотация е действителната истина на преценките, свързващи тези понятия. Например „Най-голямата птица на Земята е щраусът“. Синонимията чрез обозначение е важен инструмент за представяне на знания. Използването му създава възможност за пълно описание на предмета, тъй като несъответстващите понятия на предмета, изразени чрез синоними, се допълват взаимно, представляват различните му страни. Въпросът за синонимността на езиковите изрази е тясно свързан с логическия принцип на взаимозаменяемостта на Г. В. Лайбниц(salva veritate). Съгласно този принцип, ако два езикови израза обозначават един и същ обект (т.е. те са синоними по обозначение), тогава, когато единият се замени с друг във всяко изречение, истинската стойност на това изречение не трябва да се променя. Така че изречението (1) „Щраусът живее в Африка“ ще остане вярно, ако вместо „щраус“ заменим „най-голямата птица на Земята“ в него. Има обаче контексти (наречени интензивни), в които този принцип е нарушен. Ако изречение (2) „Орнитолозите откриха, че щраусът е най-голямата птица на Земята“ е вярно, тогава изречението „Орнитолозите откриха, че щраусът е щраус“ е невярно. От епистемологична гледна точка е ясно, че изречения (1) и (2) отразяват различно състояние на знанието. Взаимозаменяемостта на термините в изречение (1) е осъществима, тъй като синонимията е предназначена да бъде вече установена. Нищо подобно обаче не се подразбира в (2). Интензивният контекст показва наличието на въпрос относно синонимията чрез денотация. С други думи, този контекст сам по себе си предполага обсъждане на въпроса дали значенията на изразите са понятия от същия предмет.