система за данъчни приспадания

Министерство на земеделието

Курска държавна селскостопанска академия

тях. проф. И.И. Иванова

по темата: Системата за удръжки за данък върху доходите на физическите лица

1.2 Характеристики на основните елементи

1.3 Ред за изчисляване и внасяне в бюджета

2. Данъчни облекчения за данък върху доходите на физическите лица

2.1 Същността на данъчните облекчения

2.2 Видове данъчни облекчения

2.3 Данъчна декларация: цел, процедура за попълване

3. Предложения за подобряване на системите за данъчни облекчения върху доходите на физическите лица

Изводи и предположения

Малко за историята на данъка в България.

В данъчната система на всяка държава винаги има два основни компонента - корпоративен и индивидуален. Сред данъците, плащани от населението, най-често срещаният е данъкът върху доходите, който съществува в почти всички страни по света. Подоходният данък е данък, който се налага върху дохода на данъкоплатеца.

В съвременните условия данъкът върху доходите на физическите лица в България е един от основните бюджетообразуващи данъци (четвърти по фискална значимост след UST, ДДС и корпоративния подоходен данък). Понастоящем измененията и допълненията на част втора, глава 23 от Данъчния кодекс на България изискват постоянно проучване на данъка върху доходите на физическите лица: ставки, обекти и субекти, данъчни облекчения, процедура за изчисляване и плащане в бюджета. Тези обстоятелства определят актуалността на курсовото изследване.

Сред данъците, плащани от населението, най-често срещаният е данъкът върху доходите, който съществува в почти всички страни по света. Подоходният данък е данък, който се налага върху дохода на платеца.

В съвременните условия в почти всички страниизползва се система за индивидуално общо подоходно облагане с различна степен на прогресия (в България данъчната ставка е една и съща). Както всеки друг данък, данъкът върху доходите е един от инструментите за регулиране на икономиката, с помощта на който държавата се опитва да реши различни проблеми.

Същността на данъка върху доходите в България, както и неговите индивидуални особености, в много отношения са сходни с аналогичния данък, прилаган в много индустриализирани страни. Мястото му в данъчната система се дължи на общите принципи на събираемостта.

Вторият принцип е, че подоходният данък е личен данък на физическо лице - обект на облагане не е очакваният среден доход, а доходът, получен от конкретен платец.

Третият принцип е, че основният метод за събиране на данък върху дохода - при източника на плащане на дохода - е сравнително прост и ефективен механизъм за наблюдение на навременността на прехвърлянето на средства в бюджета.

Четвъртият принцип е, че се облагат действително получените доходи под каквато и да е форма: в национална и чуждестранна валута, в натура, под формата на работи и услуги и материални облаги.

В съвременните условия данъкът върху доходите на физическите лица в България е един от основните бюджетообразуващи данъци (четвърти по фискална значимост след UST, ДДС и корпоративния подоходен данък).

Това е основният данък от населението. Той представлява около 90% от всички данъци от гражданите. Значението на данъка върху доходите на физическите лица в икономическата политика се дължи на факта, че той засяга интересите на повече от 80 милиона души – почти цялото трудоспособно население на България.

Сравнително малката роля на данъка върху доходите на физическите лица във формирането на приходната база на бюджета отразява нискатанивото на доходите на мнозинството от българите. В същото време други фактори също влияят върху сравнително ниското ниво на постъпленията от данък върху доходите на физическите лица (по-специално високото ниво на „укриване“ на доходи поради ниската данъчна култура и несъвършенството на системата за деклариране на доходите на гражданите). С повишаването на жизнения стандарт на населението и развитието на данъчната култура ролята на данъка върху доходите на физическите лица у нас нараства.

1.2 Характеристики на основните елементи

1. Данъчно задължени лица на данъка върху доходите на физическите лица (наричани по-нататък в тази глава данъкоплатци) са физическите лица, които са данъчни местни лица на България, както и лицата, които получават доходи от източници в България и които не са данъчни местни лица на България.

2. Данъчни местни лица са физически лица, които действително пребивават в България най-малко 183 календарни дни в рамките на 12 последователни месеца. Периодът на престой на физическо лице в България не се прекъсва от периодите на заминаването му извън България за краткосрочно (по-малко от шест месеца) лечение или обучение.

3. Независимо от действителното време, прекарано в България, за данъчни местни лица на България се признават българските военнослужещи на служба в чужбина, както и служителите на държавните органи и органите на местното самоуправление, командировани на работа извън България.

Обект на данъчно облагане са доходите, получени от данъкоплатците:

1) от източници в България и (или) от източници извън България - за физически лица, които са данъчни местни лица на България;

2) от източници в България - за физически лица, които не са данъчни местни лица на България.

1. При определяне на данъчната основа се вземат предвид следнотовсички доходи на данъкоплатеца, получени от него както в пари, така и в натура, или правото на разпореждане, което е възникнало, както и доходите под формата на материална облага, определени в съответствие с член 212 от този кодекс.

Ако от доходите на данъкоплатеца се правят удръжки по негова заповед, по решение на съд или други органи, тези удръжки не намаляват данъчната основа.

2. Данъчната основа се определя поотделно за всеки вид доход, за който се установяват различни данъчни ставки.

Ако размерът на данъчните облекчения в данъчен период се окаже по-голям от размера на дохода, за който данъчната ставка, установена в член 224, параграф 1 от този кодекс, подлежи на облагане за същия данъчен период, тогава по отношение на този данъчен период данъчната основа се приема за нула. За следващия данъчен период не се прехвърля разликата между размера на данъчните приспадания през този данъчен период и размера на дохода, за който данъчната ставка, установена в член 224, параграф 1 от този кодекс, не се прехвърля, освен ако в тази глава не е предвидено друго.