Слънчевата система Наблюденията на въглеродните изотопи дават представа защо CO2
Секция на Съвета по космоса на Руската академия на науките
Увеличаването на съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата след края на последното заледяване най-вероятно се дължи на началото на смесването на океана и проникването в повърхностните му слоеве на онзи неорганичен въглерод, който някога се е натрупвал дълго време в дълбините на водния стълб. Съдейки по дългосрочната (обхващаща 24 хиляди години) динамика на относителното съдържание на тежкия въглероден изотоп 13 C в CO2, неорганичният въглерод е бил свързан дълго време от фотосинтезиращи организми, които са живели близо до повърхността на океана (възможно е синтезът на органична материя да е станал много отдавна, дори преди началото на последното заледяване, преди 24 хиляди години). Намаляването на съдържанието на 13 C в атмосферата започва преди 17,5 хиляди години и продължава две хиляди години, отстъпвайки място на леко покачване и отново на спад. По-късно, преди 12 хиляди години, започна постоянно нарастване на относителното съдържание на 13 С. Това се дължи, очевидно, на интензивна фотосинтеза на земната растителност, чиято маса по това време нараства.
Работата на Шмит и колегите му не дава окончателен отговор на много въпроси, които възникват; тя не взема предвид, например, ефектите, свързани с освобождаването на CO2 от тектонични разломи (по време на вулканични изригвания и поради постепенно просмукване). Въпреки това показва възможни пътища за по-нататъшен анализ и това привлича вниманието на много изследователи.
Източник: Йохен Шмит, Робърт Шнайдер, Йоахим Елсиг и др. Ограничения на въглеродните изотопи върху деглациалното покачване на CO2 от ледени ядра //Наука. 2012. Т. 336. С. 711–714.