Случаят Диомед или защо възгледите на бившия епископ Диомед са несъвместими с живота в Църквата,


Причината, използвана от Диомед, анатемосвайки Българската църква - анатемството от Седмицата на тържеството на Православието, е въведено от Пресветия Управителен Синод по пряка заповед на императрица Екатерина II, главният гонител на свещеномъченик Арсений (Мацеевич), Ростовски митрополит. Поместният събор от 1917-18 г. премахна този анатематизъм от честването на Седмицата на православието и в същото време отмени забраните, наложени от църковните власти по пряка заповед на императрицата на митрополит Арсений. Доколкото е известно, бившият епископ Диомед се смята за духовен приемник на Св. Арсений (той дори се опита да защити докторската си степен.
И един от основните аргументи, показващи лукавия и антицърковен характер на позицията на Диомед е, че той не е в състояние да отговаря за думите и делата си. Единственият начин за общуване с другите са отворени писма през интернет, интервюта и това е. Диомед няма какво да каже в открит и спокоен диалог, подозирам, че той просто не може ясно и разбираемо да формулира същността на своята позиция и да я защити аргументирано – това е основната причина за отсъствието на Диомед както на Архиерейския събор, така и на заседанието на Светия синод, където многократно беше канен. Такава страхлива и хитра позиция изобщо не го сродява със светите отци, които не се страхуваха да влизат в открити спорове, за да защитят Православието. Бившият епископ Диомед няма какво да каже на църковния народ, поради което се крие зад предварително съставени текстове и непоследователниинтервю.
В последния си „бисер” Диомед стига до там, че нарича Българската църква „слугинята на Антихриста”, която „беше победена от вратите на ада”. Трябва ли да добавя нещо тук? Сега всеки православен християнин трябва ясно и съзнателно да разбере, считайки позицията на бившия епископ Диомед за православна, ние сами доброволно се лишаваме от единството с Българската църква, която храни верния Божи народ с благодатната си сила.
Наистина, когото Господ иска да накаже, ума му отнема. Затова ли станахме православни християни?