Статии НИСКИТЕ ДОЗИ РАДИАЦИЯ СТАНАХА ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ
"Известия"
В Москва се проведе 4-ти конгрес по радиационни изследвания. Учените, работещи в областта на радиобиологията, радиоекологията, радиационната безопасност, обсъдиха проблеми, които засягат не само научната общност, но и интересите на милиони обикновени граждани.
Трагедиите на Чернобил и уралската река Теча, проблемите с изхвърлянето на ядрени отпадъци и унищожаването на атомни оръжия са теми, познати на всеки. Проблемът с въздействието на радиацията върху хората обаче не свършва дотук.
-Всеки научен форум е завършек на един етап от развитието на една научна дисциплина и начало на следващ. Изпълни ли конгресът задачата си?
- Да направих го. Това потвърждава мащаба на дискусията, която засегна всички аспекти на съвременната радиобиология – от екологията до генетиката. Конгресът беше стъпка към ново разбиране на радиобиологичните проблеми. Това беше особено очевидно, когато говореха хора, които преди няколко години пламенно защитаваха предишните си възгледи, но сега ги преразгледаха в съответствие с новите знания.
- Обърнато е внимание на неведнъж отправяните на конгреса призиви за преодоляване на някои вътрешни противоречия и разногласия. Толкова ли са остри, че могат да попречат на научната дискусия?
- Има такава гледна точка: крайната цел на всичко, което правим и изучаваме, е да разберем как радиацията влияе върху състоянието на човешкото здраве. Но това е само част от проблемите на радиобиологията - важни, но не единствени. Още по-важно е изучаването на основните механизми на въздействието на радиацията върху живите обекти, за да разберем тайните на природата. Понякога новите знания не намират веднага практическо приложение, но никой не знае къде ще ни отведат по-късно.
- Имате предвид проблема с облъчването на хората с ниски дози радиация, който през последните години предизвиква най-голяма остротаспорове? Конгресът призна необходимостта от задълбочаване на изследването на този проблем. Спорът над?
- Моето лично мнение: карайки се, често говорим за различни неща. И това е причината за острите противоречия. Когато говорим за възможните вредни ефекти от ниски дози, нямаме предвид същите последствия, които настъпват след излагане на високи дози. Противниците казват: радиацията в малки дози не може да причини лъчева болест! Но никой не е твърдял това. Напротив, постоянно се опитваме да подчертаем, че малките дози предизвикват не само по-малък ефект, но и съвсем различен. Но фактът, че ниските дози и радиацията с нисък интензитет намират отговор в тялото, се потвърждава от вече огромното количество работа, извършена по света.
- Тогава неизбежно възниква следният въпрос: може ли науката да каже със сигурност, че малките дози са вредни за организма?
- По някакъв начин беше проведено проучване между нашите биолози на тази тема. Оказа се, че всички са съгласни, че тези дози радиация влияят на метаболизма в живата клетка. Но тогава гласовете са разделени. Някои смятат, че това е само реакция на адаптация, други - в резултат на това състоянието на клетката може да се подобри, тя ще стане по-стабилна, трети - напротив, влошава се. Сега имаме всички основания да кажем, че досега няма експериментални данни, които да ни позволяват да кажем, че този ефект е безопасен. Известно е, че малка доза предизвиква редица фундаментални клетъчни реакции. Те са предназначени да предпазват клетката. Но не знаем дали клетката може да изпълнява основната си функция, като бъде разсейвана от тази защита. Това изисква допълнителни изследвания. Интересно е и друго: никъде по света няма толкова крайни гледни точки за тези процеси, каквито имаме у нас. Това е така, защото радиобиологията до голяма степен е наукаполитизирана, свързана с икономиката, защото зад такова въздействие стоят живи хора, техните интереси. Ако има щети за хората, държавата трябва да носи отговорност за тях.
- Има ли вече ясни данни какъв вид увреждащ ефект могат да имат малките дози радиация?
- С по-голяма или по-малка сигурност можем да кажем, че малки дози могат да доведат до реални промени на генетично ниво. Вече е неопровержимо доказано, че малки дози радиация предизвикват движение на отделни участъци от хромозоми в клетъчното ядро, което до голяма степен определя промените във функционирането на гените. Чуждестранни учени създават скъпи системи за обемна микроскопия за изследване на тези движения. Мутациите, дори ако се появят с не много висока честота, могат да бъдат опасни.
-Аргументите на онези, които отричат влиянието на ниските дози радиация върху хората, се свеждат до факта, че то не може да бъде измерено.
- Ако използвате методите, които се използват, за да видите ефекта от високите дози, това е вярно. Просто се нуждаем от други методи. Има специфични тестове, които да се използват при изследване на хора, изложени на ниски дози. Когато течеше подготовката за пилотиран полет до Марс, България направи част от изследванията съвместно с американците. Експериментите, ръководени от професор Юрий Григориев, дадоха интересни данни. Например, когато кучетата са били изложени на ниски дози радиация, броят на левкоцитите в кръвта им не е спаднал, въпреки че това винаги се наблюдава при високи дози. Но ако след такова облъчване кучетата са били инжектирани с вещество, което намалява броя на левкоцитите, то е причинило този ефект при много по-ниска доза. Това означава, че чувствителността на тялото към такива ефекти се е увеличила. Също така имадруги подобни тестове.
- Проблемът с ниските дози е най-горещият в съвременната радиобиология. Всичко останало по-ясно и по-установено ли е?
- Не, има много спорове. През последните години учените са силно загрижени за така наречения „ефект на страничния наблюдател“. Ако вземете клетъчна култура и въздействате върху нея с алфа радиация, можете да изчислите колко клетки ще бъдат увредени в резултат на това. Но след известно време такива увреждания настъпват и в почти всички нормални, неувредени клетки, въпреки че наблизо вече няма източник на радиация. Това очевидно предполага, че увредените клетки отделят някакви съединения, предавайки информация на неувредените клетки и това предизвиква техния отговор. И дори ако в тази среда се засеят други, нови клетки, в тях също ще настъпи увреждане.
- Тези ефекти възникват ли само на клетъчно ниво?
- Сега има някои доказателства, че подобни ефекти се наблюдават на ниво животни.
-Изглежда единствената тема, по която радиобиолозите са постигнали относително съгласие, са последиците от аварията в Чернобил. На конгреса бяха оповестени фундаменталните резултати от изследвания, проведени в много научни центрове в България, Украйна и Белобългария.
- Не, и все още няма категорични отговори. Полето за дискусия е запазено. Нашите водещи учени дават една прогноза за състоянието на човешкото здраве и природата в замърсените територии. Чуждите колеги са различни. Въпросът е дали смятате, че промените в здравословното състояние на хората, които са налице по време на аварията и по време на нейното ликвидиране, са причинени от радиация, стрес или промени в начина на живот. Например сред ликвидаторите на аварията се регистрират значително повече сърдечно-съдови заболявания, отколкото средно сред населението. Самте казват: тези заболявания по никакъв начин не са свързани с аварията, те не са радиогенни. Други смятат, че това не са последствията от излагането, а стресът, който хората са претърпели през този период. Трети ги свързват с вредното действие на ниските дози радиация. За потърпевшите е напълно безразлично каква е причината - за тях е важно държавата да се грижи за тях. Но на учените не им пука. В Япония голям брой заболявания започнаха да се считат за радиогенни. Преди това този въпрос възникваше само във връзка с онкологични заболявания, тъй като ракът възниква в резултат на мутации в клетките, а радиацията може да причини мутации. За съжаление тези въпроси често се решават не от учените и не от научната общност, а от политиците, военните, както се е случило исторически.
- Но картината е същата в онези страни, където ядрената енергия играе важна роля в икономиката.
-Въпреки това световната общност непрекъснато намалява максимално допустимите дози радиация. Американците вече повдигат тези въпроси с практическа цел: необходимо ли е да се създават нови средства за защита срещу радиация с ниска интензивност, като се има предвид вредата от малки дози, или съществуващите средства са достатъчни? Парадоксално, но имаме частични отговори на тези въпроси! Например, ние вярваме, че за работа в атомни електроцентрали е необходимо и възможно да се избират хора, които са по-устойчиви на въздействието на ниски дози с помощта на специални тестове. Сигурен съм, че през следващите години радиобиологията ще отговори на много от днешните въпроси.