Статия Как да изразходваме паричните постъпления (- Ново счетоводство, 2007, N 5)
Въпроси относно UTII
Въпроси относно данъците
Въпроси относно ДДС
Въпроси относно USN
Въпроси относно данъците
Въпроси относно ДДС
Въпроси относно USN
Публикации от счетоводни издания 2006г
Въпроси от счетоводители - Отговори от финансови специалисти 2006 г
Публикации от счетоводни издания
Публикации по темата за таксите за UTII
Публикации за такси
Публикации на тема данъци
Публикации по ДДС
Публикации в USN
Въпроси на счетоводители - Отговори на специалисти
Въпроси относно UTII
Въпроси относно таксите
Въпроси относно данъците
Въпроси относно ДДС
Въпроси относно USN
Статия: Как да харчим паричните постъпления ("Ново счетоводство", 2007 г., N 5)
"Ново счетоводство", 2007, N 5
КАК ДА ХАРЧИТЕ ПАРИЧНИТЕ СИ ПРИХОДИ
Съгласно законодателството организацията на паричното обращение на територията на България е поверена на Българската банка. Той също така определя реда за извършване на касови операции.
Лимит за салдо в брой
Настоящият регламент се прилага за всяка организация. В крайна сметка, въпреки развитието на безналичните плащания, дори и днес организацията изобщо не може без пари в брой. Малки суми в брой винаги са в касата на организацията. А какво ще кажете за магазините, които продават по-голямата част от стоките за пари в брой.
Тук възниква въпросът за какви цели могат да се изразходват паричните постъпления?
Но на първо място.
Съгласно параграф 2.2 от Правилника паричните средства, приети в касата на организацията, трябва да бъдат депозирани в банката за последващо кредитиране по сметката на организацията. Сумата в брой, коятоорганизацията може да остави касата в края на работния ден, ограничено. Този лимит се нарича лимит на наличния паричен баланс.
Лимитът за салдо в брой се определя за всяка календарна година.
За да одобри този лимит, организацията представя на банката, която предоставя своите сетълмент и касови услуги, в два екземпляра, изчислението за определяне на лимит на парични средства за предприятието и издаване на разрешение за изразходване на парични средства от постъпленията, получени от неговата каса (формуляр N 0408020, който е даден в Приложение 1 към Регламента). Формулярите за изчисление за попълване обикновено се издават от банката, обслужваща организацията.
При определяне на лимит банката прави запис на лимита върху двата екземпляра на изчислението и заверява изчислението с подписа на ръководителя и своя печат. Второто копие на изчислението се връща на организацията и служи като потвърждение на установения лимит на паричния баланс и неговото изразходване.
Забележка. Всяка организация трябва да издаде изчисление за определяне на лимит на парични средства и разрешение за изразходване на парични средства от приходите.
Но това не означава, че ограничението на паричния баланс за една година е непоклатимо нещо. Може да се прегледа. При разумно искане на организацията, например при увеличаване на размера на паричните постъпления или промяна на условията за доставката им, банката може да одобри нов лимит на паричните средства.
Тъй като организациите имат право да откриват няколко сметки в различни банки, за да определят касов лимит, те трябва да се свържат с една от обслужващите банки по техен избор.
След определяне на касовия лимит в банката, избрана от организацията, тя трябва да уведоми другите банки, в които все още има сметки. В този случай, когато извършват одит на спазването на касовата дисциплина, банките ще се ръководят оттози лимит на наличния паричен баланс.
Ако организацията не подаде изчисление за определяне на лимит на пари в брой към никоя от обслужващите я банки, лимитът на паричните средства ще се счита за равен на нула и всички парични средства, които не са предадени на банката, ще бъдат над лимита.
Над установения лимит организацията може да съхранява пари в брой, предназначени само за изплащане на заплати и обезщетения на служителите.
В този случай обаче периодът на престой на такива суми в касата не може да надвишава три работни дни (включително деня на получаване на парите от банката), а за организации, разположени в Далечния север, пет дни. След тези срокове организацията е длъжна да предаде пари в брой, които не са издадени на служителите, на банката за кредитиране по сметката.
Цел на изразходване на паричния баланс
Един от елементите на лимита на паричния баланс е да се определят цели за изразходване на пари в брой.
В момента, както следва от клауза 2.7 от Правилника, предприятията, в съгласие с банковите институции, които ги обслужват, могат да изразходват паричните постъпления, получени от тяхната каса, за целите, предвидени от федералните закони и други правни актове, действащи на територията на България, и приети в тяхното изпълнение от наредбите на Банката на България.
В същото време, както е посочено в същия параграф, банката ежегодно взема решение за разхода от предприятията на парични постъпления от касата. Подобно на лимита на паричния баланс, целта на изразходването на паричния баланс подлежи на годишен преглед (преодобрение) от банката, обслужваща организацията. Банката също отразява одобрението и последващото преразглеждане на този лимит върху двата екземпляра на изчислението, в което посочва целите, за които организацията може да изразходва паричните постъпления.
Следва да се отбележи, че в наредбатане съдържа указания за какви цели могат да се използват наличните средства. Също така няма закони, които например изрично да забраняват изразходването на паричните постъпления за определени цели. Всъщност това означава, че банката е определящият фактор при установяването на възможните посоки за харчене на пари в брой от касата, тъй като тя е тази, която в крайна сметка одобрява приемливите начини за харчене на „пари“ в Споразумението.
Забележка. Условието, че парите могат да се изразходват за определени цели, е установено само в Правилника за организацията на паричното обращение. Но самият регламент не съдържа списък с такива цели.
В тази връзка трябва да се отбележи, че напоследък се наблюдава тенденция на банките да забраняват на компаниите да харчат средства на ръка за цели, различни от изплащане на заплати. За всички други разходи банките изискват от предприятието първо да депозира всички парични постъпления в банката, дори ако тези пари са в съответствие с лимитите на предприятието. След това, ако е необходимо да се направят някакви разходи (например бизнес), организацията е поканена да получи пари в брой с чек.
Разбира се, банките могат да разберат. В крайна сметка приемането на пари в брой в банка и издаването им на организации е платена процедура. Банката начислява такса за това. Освен това минималната комисионна се начислява за издаване на пари за изплащане на заплати, но за издаване на пари в брой за други цели комисионната се увеличава значително. Ето допълнителен източник на доходи за банката.
Отказът да се изпълнят инструкциите на банката и изразходването на средства от касата за цели, различни от установените от нея, предполагат риск организацията да бъде привлечена към административна отговорност по чл. 15.1 от Кодекса за административните нарушения на България за нарушение на реда за работа с паричнив брой с плащане на глоба в размер от 40 000 до 50 000 рубли.
В тази връзка нека обърнем внимание на следните обстоятелства.
Първо, регламентът не съдържа правила, задължаващи организацията да предаде всички парични постъпления на банката в случаите, когато планира да ги използва не за целите, посочени в изчислението.
Както следва от параграф 2.5 от Правилника, организациите имат право да съхраняват пари в брой в своите каси, при условие че сумата в касата не надвишава лимита, установен за тази организация. Организациите трябва да предават пари в брой на банката само в частта, надвишаваща лимита (клауза 2.6 от Правилника).
Съответно можем да заключим, че банките не могат да принудят организациите да предадат пари в брой в частта, която не надвишава лимитите.
На второ място, за съжаление, трябва да се констатира, че формално банката наистина получи възможност да определи изплащането на заплати като единствена възможна цел за разходване на пари в брой от касата. Тъй като, както е посочено по-горе, банката не е ограничена от закона, тя взема такива решения само по свое усмотрение или алтернативно, ако има подходящи инструкции от Централната банка на Руската федерация.
По-специално, според информацията, с която разполагаме, при въвеждането на описаните по-горе „драконовски мерки“ някои банки се позовават именно на инструкциите на Централната банка на Руската федерация.
Следователно, ако банката настоява да се установи само такава цел за изразходване на паричния баланс, тогава в този случай очевидно трябва да се търси друга банка.
Трето, трябва да се има предвид, че на банките не се дава възможност да преразглеждат целта на изразходването на паричните средства повече от веднъж годишно. За разлика от правилата, установени за лимита на паричните наличности, банката прави такъв преглед ежегодно.
Четвърто, напрактиката е неясен въпросът дали чл. 15.1 от Кодекса за административните нарушения България използване на пари в брой в рамките на лимита, но за цели, които не са установени от банката. Трябва да се отбележи, че въпреки важността на този въпрос, той не е разгледан подробно в съдебната практика.
Въпреки факта, че съдът се произнесе в полза на организацията, това не е показателно, тъй като неясната формулировка на тази резолюция не дава ясна представа за същността на разглежданата от съда ситуация.
Смятаме, че това заключение е правилно. В чл. 15.1 от Кодекса за административните нарушения ясно описва какво се разбира под нарушение на процедурата за работа с пари в брой и процедурата за извършване на касови операции.
Тази концепция включва:
- извършване на парични разплащания с други организации над установените суми;
- неосчетоводяване (непълно осчетоводяване) в касата;
- неспазване на реда за водене на свободни парични средства;
- натрупване на пари в брой над установените лимити.
Както можете да видите, той не предвижда нарушение на целта за изразходване на баланса на касата. Поради това да се накаже по чл. 15.1 от Кодекса за административните нарушения България е наистина невъзможно.