Страшна болнична история Горяща болница
"Изгаряне на болница"
Приятел от детството се премести в друг град. Всички ми звъняха да дойда, да видя как се е настанил. Но нямах време. И до там беше прилично, около 800 км. Е, честно казано, бях мързелив. Трябваше да отделя поне 4 дни, да ставам рано, да карам цял ден. След това също връщане с кола. Но, както се казва, колкото и да се върти въжето, краят ще дойде.
Като цяло след година и половина все още трябваше да уважавам приятел. Дълго се люшках, но накрая си взех една седмица почивка и отидох на гости. Пътят беше ужасен: пистата беше претъпкана, на няколко места поради ремонт имаше обикновено една лента - стоиш половин час. Като цяло карах до този град вече по-близо до нощта. Всички изтощени, без сили.
На входа, както обикновено, частният сектор, няколко промишлени сгради и изведнъж, неочаквано, болница. Гореше най-лошата - четириетажна сграда. Ръцете ми веднага завъртяха волана в посоката на бедствието. Изкачи се, излезе. Близо до входа има объркан лекар и две медицински сестри. Всички са в шок. Те не знаят какво да правят.
Болницата вече гори до третия етаж. Видях хора да тичат в горящата сграда. В горещите прозорци трептяха сенки. Ужасяващи писъци разтърсиха въздуха, много от тях загинаха. Никога не съм бил герой, но тогава нещо се счупи. Намокри парцал с вода, притисна го към устата си и изтича вътре. Проследих звуците, докато не видях жена. Тя лежеше на пода и плачеше. Без да мисли, той я сграбчи и се втурна към изхода.
Никога не съм се движил толкова бързо. Имаше чувството, че лети през пламъци. След като изтича, той подаде жената на лекаря и се върна назад. Така извадих шест от тях, когато гредите на горните етажи се срутиха и напълно блокираха входа.Дълго време чувах как все още живите хора крещят, осъзнавайки, че няма кой да ги спаси.
Когато сградата изгоря наполовина, пристигнаха пожарникари. И на такива боклуци, които последно видях в детството. Никой не пищеше по горните етажи, нямаше кого да спасяват. Пожарникарите започнаха да наводняват горящата болница, а аз се качих в колата и потеглих.
Бях цял в сажди, а състоянието беше чудовищно. Най-много исках да се напия и да си легна. Един приятел ме посрещна с недоумение, дълго време гледаше външния ми вид. Не казах нищо, позовавайки се на умора. Взех си душ и си легнах. Нощта отлетя като няколко минути. Събудих се напълно съкрушен и отидох в кухнята.
Един приятел измисли бъркани яйца за двама. По време на закуската разказах всичко, което се беше случило предния ден. Другарят ми пребледня и започна да бърза да се приготвя, като ми заповяда да направя същото. Изскочихме на двора, качихме се в колата му и се втурнахме нанякъде. През цялото това време приятелят не каза нито дума, игнорирайки всичките ми въпроси. Най-накрая стигнахме почти до изхода на града, или по-скоро до мястото, където вчера видях горяща болница.
Само много се е променило. Пожарът сякаш е станал много отдавна. Самата сграда беше порутена и като цяло беше трудно да се познае колко етажа имаше. Изгорелите стени бяха покрити с графити, а руините бяха обрасли с бурени.
- Тук? – попита приятелят.
- Да... Но как е възможно това?
– Юра, болницата изгоря преди повече от четиридесет години. Изгоря поради небрежност на нашите служби и персонал. Само девет успяха да избягат, трима от които бяха сред персонала. Историята беше замразена, но всички в града знаят за нея и все още говорят за нея.
Стоях пред руините отпреди четиридесет години и имах тези падащи отломки пред очите си,трептящи писъци и горяща болница.