StudentBaza - Работа - Насоки за подготовка на дипломи, курсови работи, доклади по
Заглавие: Указания за подготовка на дипломи, курсови работи, доклади от практиката (FSEI SPO VAK)
Въведение 3 1. Общи изисквания към изготвянето на текстови документи 4 2. Конструкция на бележка 5 3. Изложение на текста 7 4. Дизайн на илюстрации и приложения 9 5. Строителни маси 10 6. Използване на литературни източници 11 7. Дизайн на титулна страница 12 8. Видове проектни документи и техните кодове 13 Литература 14 Приложение 1. Примерно изпълнение на лист "Съдържание" 15 Приложение 2. Примерно изпълнение на текста на обяснителната бележка 16 Приложение 3. Примерно изпълнение на таблици 18 Приложение 4. Примерно изпълнение на "Литература ture" лист 19 Приложение 5. Примерна заглавна страница за дипломен проект 20 Приложение 6. Примерна заглавна страница за курсов проект 21 Приложение 7. Примерна заглавна страница за доклад за стаж 22 Приложение 8. Примерно изпълнение на чертежи 23 Приложение 9. Примерни спецификации за монтажен чертеж и схеми 24 Приложение 10. Примерно изпълнение на стикер върху папка от дипломен проект 30
ESKD е набор от държавни стандарти, които установяват взаимосвързани правила и разпоредби относно процедурата за разработване, изпълнение и разпространение на проектна документация, разработена и прилагана във всички организации и институции.
Основната цел на стандартите ESKD е да установят единни правила за внедряване, изпълнение и разпространение на проектна документация, осигурявайки:
– възможността за обмен на проектни документи;
– опростяване на формите на проектни документи и графични изображения;
– механизиране и автоматизиране на обработката на техническите документи и съдържащата се в тях информация.
За проектиране на документивключват графични и текстови документи. Тези препоръки описват изискванията на ESKD, използвани при изготвянето на текстовата част на такива документи като дипломен проект, курсов проект, курсова работа, доклади за всички видове практики.
1. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ТЕКСТОВИ ДОКУМЕНТИ
Обяснителна бележка се прави на листове хартия за писане във формат А4 (297x210).
На всеки лист се изработва вътрешна рамка, оформяща полета от 20 мм отляво, 5 мм отдясно, отгоре и отдолу. Освен това на всеки лист, с изключение на заглавието, се прави основният надпис.
Текстът на обяснителната бележка се препоръчва да се изпълни на компютър с шрифт Times New Roman 14. В този случай разстоянието между основите на редовете трябва да се вземе равно на 1,5 интервала.
Разстоянието от вътрешната рамка до границите на текста трябва да бъде най-малко 5 mm в началото на реда и най-малко 3 mm в края на редовете.
Разстоянието от горния или долния ред на текста до горната или долната част на рамката трябва да бъде най-малко 10 mm.
Абзаците в текста започват с отстъп, равен на 15 мм от границите на текста.
Листовете на обяснителната записка са номерирани с непрекъсната номерация с арабски цифри. Заглавната страница е първият лист, заданието за проекта е вторият, но не са номерирани. На следващите листове поставете серийни номера в съответните колони на основните надписи.
Заявленията включват и обяснителна бележка в общата номерация.
2. КОНСТРУКЦИЯ НА ЗАПИСКАТА
Текстът на обяснителната бележка се състои от раздели и подраздели. Това разделение е свързано със задачата за проектиране.
Например, обяснителна бележка за дипломен проект се състои от следните основни раздели:
2. Особена част
3. Организация на производството
4. Икономичностпроизводство
5. Опазване на труда и околната среда
Секциите трябва да имат поредни номера, обозначени с арабски цифри с точка.
Подразделите трябва да бъдат номерирани във всеки раздел. Номерата на подразделите се състоят от номера на раздели и подраздели, разделени с точка.
Заглавията на разделите и подразделите трябва да са кратки.
Имената на разделите се изписват под формата на заглавия симетрично на текста, с главни букви.
Името на подразделите се изписва под формата на заглавия с параграф с малки букви, с изключение на първата главна.
Не се допуска пренасяне на думи в заглавието.
В края на заглавието няма точка.
Всеки раздел от обяснителната бележка се препоръчва да започне от нов лист, но не и от подраздел. Списъци с изисквания, инструкции и др., съдържащи се в текста. означавани с арабски цифри със скоба, например 1), 2) и т.н. изброяванията се пишат от параграф.
3. ПРЕДСТАВЯНЕ НА ТЕКСТА
Представянето на материала трябва да бъде в първо лице множествено число, например: „приемам“, „определям“. Допуска се използването на неопределена форма, например: „приема“, „определя“ и др.
В текста на обяснителната бележка не се допуска:
1) да използва различни научни термини за едно и също понятие, както и чужди думи и термини, ако има еквивалентни думи и термини в българския език;
2) съкратете обозначенията на единиците, физическите величини, ако се използват без номера, с изключение на единиците на физическите величини в главите на таблиците и при декодирането на буквените обозначения, включени във формулите;
3) прилага съкращения на думи;
4) използвайте в текста математически символи ≥, ≠, %, № и др.;
5) прилага индекси на стандарти GOST.R, OST, SEV без регистрационен номер.
Числените стойности на количествата в текста трябва да бъдат посочени с необходимата степен на точност.
Стойностите на символите и числовите коефициенти, включени във формулата, трябва да бъдат дадени под формулата. Стойностите на всеки знак са дадени на нов ред в реда, в който са дадени във формулата. Първият ред в разширението на формулата трябва да започва с думата "къде" без двоеточие след нея, например:
където P е мощност, W;
t е времето за подобряване на работата, s.
Всички формули, ако има повече от една в текста, се номерират с арабски цифри. Номерът на формулата е посочен от дясната страна на листа на ниво формула в скоби. Препратките в текста към номера на формулата се дават в скоби, например: „. във формула (4)". Номерацията на формулите може да бъде непрекъсната или в рамките на раздел, като в рамките на раздел номерът на формулата съдържа номера на раздела и чрез точка - номера на формулата. Например: (2.1).
4. ДИЗАЙН НА ИЛЮСТРАЦИИ И ПРИЛОЖЕНИЯ
Броят на илюстрациите трябва да е достатъчен, за да обясни представения текст. Илюстрациите, наречени фигури, могат да бъдат разположени както в текста, така и в края на обяснителната бележка в приложението.
Илюстрациите трябва да бъдат подредени така, че да могат лесно да се разглеждат, без да се обръща обяснителната бележка или да се върти по посока на часовниковата стрелка. Илюстрациите, наречени фигури, трябва да имат пореден номер, ако в текста има повече от една илюстрация. Номерацията е с арабски цифри, например: „фиг.1“, препратките към илюстрацията са дадени според типа „фиг.2“ или „виж. фиг.2".
Илюстрациите, ако е необходимо, могат да имат име и обяснителни данни. Името се поставя над фигурата, обяснителните данни - под нея. Номерът е поставен под пояснителните данни.
Илюстрациите, таблиците могат да се дават под формата на приложения.
Заявленията се изготвят в края на обяснителната бележка като нейно продължение.
Всяко приложение трябва да започне на нов лист, като първата дума "ПРИЛОЖЕНИЕ" е посочена с главни букви в горния десен ъгъл на листа. Приложението може да има заглавие, което се изписва симетрично спрямо текста с главни букви.
Приложенията се правят на листове формат А4, допускат се AZ, A2, A1.
Ако заявките са повече от една, те се номерират с арабски цифри без знака "Не". Номерацията на листовете на обяснителната бележка и приложенията, включени в тази бележка, трябва да бъдат непрекъснати.
Илюстрациите и таблиците в приложенията са номерирани във всяко приложение. Ако в обяснителната бележка има приложения, тогава им се дава връзка по тип: „прил. 1" или "виж ап. 2".
5. СТРОИТЕЛНИ МАСИ
Всички таблици, ако има повече от една в обяснителната записка, се номерират с арабски цифри. Над горния десен ъгъл на таблицата е поставен надпис "Таблица 2" без знака "No." Ако има заглавие, надписът „Таблица. ” пише над заглавието. Всички таблици трябва да бъдат посочени в текста, например: „таблица 2“ или „виж. Таблица 2".
Ако таблицата е разделена на части, които се прехвърлят на други листове или се поставят една до друга на един и същи лист, повтаряйки главата (вижте Приложение 3, пример 1) или една под друга, повтаряйки страничната лента (вижте Приложение 3, пример 2), думата "Таблица", нейният номер, заглавие са посочени над първата част; над следващите части на таблицата е изписано „Продължение на табл. 4". Колоните на таблицата се номерират, ако са посочени в текста (виж Приложение 3, бележка 3). Колона № p / p не е включена в таблицата. При липса на данни в колоната се поставя тире.
Не се допуска диагонално разделяне на главата на масата. Височината на редовете на масата трябва да бъде най-малко 8 mm.
6. ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЛИТЕРАТУРАИЗТОЧНИЦИ
За цялата използвана литература трябва да се състави списък, в който източниците са подредени в реда, в който се позовават на тях в текста на обяснителната бележка.
Информацията за нормативен документ включва обозначение и име.
Заглавието на книгата е изписано без съкращения и без кавички.
Мястото на публикуване е изписано с главна буква. Москва, Ленинград, Санкт Петербург се пишат съкратено (М., Л., Санкт Петербург), а останалите градове се изписват изцяло (Волгоград).
Пример е разгледан в Приложение 4.
Позоваването на споменатия по-горе източник се дава със съкратената дума „виж“, например „виж. [Z], стр. 94" (Приложение 4).
7. ДИЗАЙН НА ЗАГЛАВНАТА СТРАНИЦА
Заглавната страница е първата страница на обяснителната записка. Изпълнява се на лист А4 (210 х 297) на компютър.
Примери за изпълнение на заглавни страници са дадени в Приложение 5.