Свирская Лидия, Защо се нуждаем от „предучилищна възраст“ и най-важното от каква, списание „Предучилищно образование“ № 22
като част от обсъждането на проблемите на „предучилищното“ продължаваме да запознаваме читателите си с международната програма „Стъпка по стъпка“ и нейната българска версия „Общност“
Подготовка за училище под ръководството на специалисти
Както вече казахме, има много форми за това - "подготвителни класове" в училища или институции за допълнително образование, групи за обучение в детски градини. Важно е не как се наричат или ще се наричат в бъдеще след приемането на държавната програма, а как е организиран процесът в тях и в името на какво.
Но първо за плюсовете, които са толкова тясно преплетени с минусите, че не беше възможно ясно да се разграничат между тях. Учителите, които набират първокласници, съзнателно или несъзнателно се интересуват от получаването на „добри“ ученици. Разбира се, не всеки е „късметлия“ като учителите, които набират ученици „за себе си, за програмата, за престижния клас“. В такива условия попадат най-подготвените деца, избрани по официално забранени приемни тестове, но, разбира се, това не премахва възможните проблеми. Всеки преподавател има своя професионална и лична представа с какви студенти би искал да работи. И като правило подготвителният клас (избран или формиран според принципа на териториалната близост на детето до бъдещото училище) ще предложи на детето програмата, въз основа на която учителят ще формира „желаните“ ученици. Те винаги и навсякъде казват: "Класовете с деца трябва да са насочени към общото развитие, те трябва да се провеждат в игрови форми." Но ако се вгледате внимателно, учителите се занимават с „общо развитие“ по обичайните материали и методи на самото училище. В същото време те получават възможност да видят как детето реагира на образователнитезадачи, какви резултати дава. И двамата получават представа с какви трудности ще се сблъскат.
„Подготвителният клас“ винаги е нова общност и тук детето среща тук, в нова за него ситуация, непознати преди това деца и възрастни. Това е чудесна възможност да придобиете необходимите умения за установяване на нови контакти и бизнес отношения, които ще формират основата на взаимодействията в класната стая.
Учителите, които провеждат занятия с деца, използват своя професионален опит и познания за методите на преподаване, за да се подготвят, тоест децата получават добре формулирани задачи и се включват в системата от упражнения.
Всичко заедно, разбира се, осигурява на детето "съответствие" с очакванията на учителя и по-мека адаптация. И това е добре. Вероятно, дори ако „подготвителният клас“ не се ръководи от учителя, който получава първи клас, той професионално ще каже на родителите на какво да разчитат в бъдещото обучение, на какво трябва да обърне внимание бъдещият учител на детето, за какво трябва да сте подготвени, когато помагате на детето да учи у дома. Да, и самите колеги в едно училище винаги ще намерят начин да говорят и да се съветват.
Минусите обаче са свързани по-скоро не с факта, че такива подготвителни класове са териториално организирани в училищата, а не с факта, че се преподават от учители в една и съща ценностна система на учителя. Проблемът е по-дълбок и е свързан с общата неумение на учителите да работят с деца в активни форми, които осигуряват индивидуализацията на учебния процес и съзнателното включване на детето в обучението. Трудностите на такава организация на работа с деца са еднакво присъщи както на учителите в началното училище, така и на учителите в предучилищна група. Това създава основното напрежение в професионалната оценка на съдържанието и методите на организация."Предучилищно образование". Затова обсъждаме не дали е необходимо, а какво трябва да бъде. За подготовката и готовността на детето няма никакво значение къде ще се организира подготовката – в детски градини или в училище, това е твърде формален подход. Просто изглежда, че ако учителите в детските градини се включат в подготовката за училище, проблемът ще се реши в полза на детето, но ако това стане работа на училището, всичко ще се развали. Принципно важно е на каква ценностно-целева и съдържателна основа ще се провежда обучението.
Какво смятаме за важно
Според нас, независимо от местоположението на класовете, които подготвят детето за училище, те трябва да бъдат насочени към поддържане и развитие на естественото му любопитство, желанието за учене и постигане на значими цели, върху придобиването на увереност в своите способности и перспективи, върху желанието за работа в екип (в екип). Уменията за четене, писане, работа с образователни фиксирани задачи могат и трябва да бъдат действия, релевантни за детето и лично значими придобивки, но не и самоцел за учителя.
Предлагаме децата, когато идват в часовете за подготовка за училище, да бъдат включвани в дейности, насочени към:
обсъждане на важни за тях (децата) събития;
планиране на образователни дейности;
активна работа, както индивидуална, така и екипна;
отразяване и оценка на резултатите.
Възможно ли е? Да, възможно е.
Какво можем да предложим
В практиката на българското образование съществува образователна програма, която обхваща както детската градина, така и училището, тоест осигурява ценностно-целевата приемственост между тези образователни степени. Програма, чиято технология ви позволява да организирате ефективенразвиваща работа с деца за 1,5-2 часа на ден. Програма, чиято технология се основава на индивидуализацията на учебния процес. Програмата, чиято технология е изградена в най-добрите традиции на световното образование. Програма, която се основава на формирането и развитието на ключови компетентности у детето, гарантиращи, че то е готово да учи самостоятелно през целия си живот. Това е международна образователна програма за деца от бебешка до 10-годишна възраст „Стъпка по стъпка” (българската версия на името „Общност”).
д-р Лидия СВИРСКАЯ, Българска фондация за развитие на образованието "Общност"