Трябва ли един син да уважава баща си, ако не го е грижа за сина му
Синът решава.Но никой на никого не е длъжен.
Родителите ми винаги са се отнасяли с мен студено и пренебрежително.И след като се разведоха и двамата ме мразеха и не им трябвах.Така че, разбира се, могат да предявяват всякакви претенции към мен, но само аз няма да ги последвам.
Разбирам негодуванието към бащата.И синът има право на това негодувание.Бащата по принцип е много важен за момчето.Смята се,че момчето има нужда от повече бащино внимание,а момичетата майчино.Аз лично нямах нито едното.
Едно мога да кажа,че бащата няма морално право да предявява претенции.Той си е направил избора.И за съжаление не беше много прав.Трябваше да се замисля по-рано.И мога да посъветвам сина си поне просто да се опита да прости човешки. Господ е съдията на такива родители.Би било добре, ако те самите разбират вината си, но се случва и те да не го осъзнават.Разбира се, че е жалко. Съжалявам това така и не го разбрах.Тук родители на долни и инвалиди цял живот не си тръгват и се гаврят с тях.Защото това са техните деца.Да така е дал Господ.Това са истински родители.И Бог да им е на помощ.
Не мисля, че изобщо си струва да прекъсвате отношенията с баща си, но не мисля, че има смисъл да се разкъсвате от прекомерна загриженост за него и любов.Ако той не разбира лошото си поведение, това за съжаление не говори добре за него.става по-лесно, когато обидата напусне сърцето.
И синът му не му е длъжен. Татко трябваше да помисли.