ТЪРСЕНЕТО НА ИНФОРМАЦИЯ В ИНТЕРНЕТ СРЕДАТА КАТО ФАКТОР ЗА РАЗВИТИЕТО НА КОГНИТИВНАТА САМОСТОЯТЕЛНОСТ
Една от съответните ключови компетентности на съвременния човек е информационната компетентност, но такива компоненти като способността за идентифициране на проблеми и начини за тяхното решаване, самостоятелно намиране на необходимата информация за това, способността за анализиране на нови ситуации и формулиране на заявки за търсене за такъв анализ, способността за овладяване на нови знания по собствена инициатива се формират в образователния процес на университета, в повечето случаи спонтанно.
Същността на новата образователна парадигма е да се измести основният фокус от усвояването на дадено количество информация към развитието на независимо (критично) мислене, от използването на готови знания към обогатяване на опита за работа с всяка информация при решаване на разнородни и многостепенни задачи. В новата концепция на учебния процес в университета акцентът е върху въвеждането на различни форми на организация на самостоятелната информационна и познавателна дейност на студентите, което ще позволи на бъдещите специалисти да бъдат готови за постоянни промени в технологиите и знанието. Информатизацията и виртуализацията се определят като едни от водещите тенденции в иновативното развитие на университетското образование [2]. Значителна част от самостоятелната информационна и познавателна дейност на учениците се осъществява в Интернет среда. В същото време специално организираната независима информационна и познавателна дейност на студентите в интернет среда изглежда много обещаваща посока за оптимизиране на образователния процес в университета, тъй като Интернет, като ключова информационна среда на съвременното общество, се превръща в ергономично пространство за учене и самообразование. В допълнение, Интернет като информационна и образователна среда има значително, не напълноактуализиран и неизползван в образователния процес на университета, потенциалът за саморазвитие на човек.
Търсенето на информация в интернет е една от ключовите области, които съвременните ученици трябва да овладеят. Това се дължи на факта, че има експоненциално нарастване на обема на информацията в Интернет и при липса на знания в областта на търсенето на информация в Интернет, ефективността на работата с нея става много по-ниска. За успешната лична и професионална социализация на съвременния човек са необходими нови методи за работа с информация: за единица време е необходимо да се получи максимално количество информация.
Актуалността на изучаването на дейностите по извличане на информация на студентите в интернет среда се потвърждава от противоречията, които са се развили до момента във висшето професионално образование между:
- между потребността на обществото от висшисти, способни да работят по иновативен начин, което предполага развита компетентност в дейностите по извличане на информация, и недостатъчната подготовка на бъдещите специалисти за тази дейност;
- разширяването на информационния поток, увеличаването на обема и скоростта на появата и предаването на информация и недостатъчното развитие на ефективна технология за формиране на компетентност на учениците в областта на търсенето, анализа и интерпретацията на информация;
- потенциалните възможности на информацията за личностно и професионално развитие на студентите и запазване на традиционното й предаване в учебния процес на университета.
Разкритите противоречия, анализът на научната литература, образователната практика на университетите и опитът от собствената им педагогическа дейност позволиха да се определи изследователският проблем, който е необходимостта от разработване на научна и методическа подкрепа за овладяванеученици на ефективни дейности за търсене на информация в интернет среда, насочени към формирането на тяхната когнитивна независимост.
Ефективността на взаимодействието на човек с информационната среда се свързва с:
- развитието на информационната култура (Н. И. Гендина, Е. В. Гнатишева, В. П. Казанцева, Е. Л. Семенюк, И. Ю. Степанова);
- овладяване на ефективни стратегии за извличане на информация (Y.S. Гончарова, L.N. Goryunova, M.A. Kruglova, Y.A. Provotorova, V.N. Tsygan);
- формирането на компетентност за търсене на информация (Е. Ю. Новикова) и информационна и когнитивна независимост (В. А. Садова).
В нашето изследване ние разглеждаме извличането на информация в интернет среда като задължителен компонент от образователната траектория на студентите, осигуряващ непрекъснатост и комплексност (последователност) на образователния опит, получен в различни онлайн и офлайн формати на обучение. Извличането на информация е холистичен познавателен процес в информационната среда, включващ следните стъпки: дефиниране на цел, формулиране на проблем за търсене; разработване на работеща програма за търсене; изпълнение на търсене; прецизиране на резултатите от търсенето; изграждане на предметно-ново знание.
- гностичен - осъзнаване на необходимостта от независимо търсене на информация за ефективното решаване на образователни проблеми;
- стратегически - способност за определяне на оптималната (от гледна точка на ергономичност и времеви разходи) стратегия за събиране и обработка на информация за конкретни образователни и житейски ситуации и задачи;
- технически - способност за ефективно използване на информационни ресурси и технологии, инструменти и услуги на Интернет в търсещи дейности;
- критичен - способността да се оцени надеждността на източниците на информацияи намерена информация
- аксиологичен - интегриране на отношения, които отразяват ценностните доминанти на независимото извличане на информация.
Интернет промени динамиката на педагогическото взаимодействие, ускорявайки ритъма на информационните и комуникационните процеси между субектите на образованието, „работещи” благодарение на тази технология в реално време, което може да се определи като „сгъване на пространството и времето” (Е. Гидънс). Интернет като информационна и комуникационна структура създава нов тип образователно пространство и нов тип педагогическо взаимодействие, тъй като създава качествено нови възможности за актуализиране на познавателната самостоятелност на учениците.
В този контекст значимо за нашето изследване е актуализирането на образователния потенциал на новата концепция за интернет Web 2.0 (Tim O'Reilly). Web 2.0 е нов термин, който описва различни подходи и принципи за работа и взаимодействие с информацията в мрежата. Концепцията за Web 2.0 позволява на потребителите на мрежата едновременно да получават информация от голям брой различни сайтове и да я доставят на собствения си сайт, за да намерят нови приложения за нея. По този начин Web 2.0 позволява на данните да работят като самостоятелна единица, която всеки може да коригира, промени или интегрира, както намери за добре.
Аксиологическата доминанта на концепцията Web 2.0 е идеята за отворен код, т.е. софтуер с отворен код. Феноменът на свободния софтуер се заражда в дълбините на академичната (университетска и изследователска) среда. Идеята за софтуер с отворен код и отворените образователни курсове, създадени на нейна база (базови образователни ресурси) отварят не само нови технологии, възможности и комуникации, но и новфилософия на образованието. Именно на принципите на отворения код се основават глобалните иновативни проекти в университетското образование.
Ние виждаме предимствата на образователните инициативи, базирани на софтуер с отворен код, в следното:
Това е новият образователен интернет потенциал на Web 2.0 в контекста на отворения код, който формално и смислено променя образователния процес в съвременния университет. Учителят вече не е преводач на информация, а равностоен партньор, който помага на ученика активно да конструира нови знания, базирани на извличане на информация и когнитивна независимост.
Като вариант за актуализиране на образователния потенциал на новата концепция на Интернет разглеждаме изграждането на персонална образователна среда за ученик. Смятаме, че компонентите на информационния ресурс на учителя и образователната среда на ученика, представени в отворена информационно богата среда, имат свои зони на пресичане. В тази връзка е необходимо тези области да се комбинират чрез разглеждане на общите принципи на функциониране и търсене на информационни и комуникационни средства за тяхното прилагане. В същото време информационната и комуникационна основа на персоналните образователни среди за ученици и учители е Интернет с неговите иновативни услуги Web 2.0.
Проектирането на лична образователна среда е един от инструментите за организиране на обучение в онлайн общност. Обучението в мрежова общност (мрежово обучение) е сравнително нова парадигма на учебни дейности, основана на идеята за масово сътрудничество, идеологията на отворените образователни ресурси, съчетана с мрежова (съвместна) организация на взаимодействие между участниците. Този подход послужи като основа за появата на синергични ефекти [5]. И като резултатпретоварени с информация, има нужда от нови начини за анализиране, подбор, структуриране на информацията в съответствие с нейната значимост. Както изследването на Т.А. Олхова, синергичните ефекти са необходимо условие за формирането на субектността на учениците [4]. Когнитивната независимост на учениците е един от показателите за формиране на субектност и ние разглеждаме компетентността за търсене на информация като резултат от личните и субективни придобивания на ученика в процеса на учебната дейност. Когнитивната независимост на ученика е резултат от неговата субективна дейност, проявяваща се в инициативност, критичност, проективност и адекватна оценка на резултатите от търсенето на информация и решението на информацията. Следователно принципът на субективността е един от ключовите принципи за проектиране и функциониране на личната образователна среда на ученика. Този принцип включва актуализиране на субектната позиция на учениците, развитие на субект-субектни (полисубектни) отношения в процеса на съвместна информационна и познавателна дейност.
Развитието на информационната и когнитивната независимост на учениците в интернет среда включва проектиране на система от информационни и комуникационни връзки (мрежови контакти, взаимодействия) на учениците, реализирани въз основа на овладяване на инструментите на уеб технологиите (технически аспект) и инициирани чрез педагогически технологии (аксиологичен аспект). Резултатът от информационно-познавателната самостоятелност е компетентностното (личностно-професионално) развитие на учениците, включително усвояване на нови знания, умения, методи и дейности и ориентация към знанието и информацията като ценност.
Личната учебна среда е инструмент ипространството на познавателната дейност на ученика, в което са интегрирани ресурсите на отвореното информационно пространство, формалното и неформалното образование, задоволяващи личните информационни и образователни потребности и заявки на учениците и формиращи ценностно-смисловия контекст на самостоятелната информационна и познавателна дейност на учениците. Като феномен на информационните технологии, личната образователна среда се характеризира с набор от постоянно актуализирани и разширяващи се услуги на Web 2.0.
Педагогическата същност на личната образователна среда (като явление, развиващо личността) е да предостави на учениците възможност самостоятелно да управляват своите образователни дейности, да актуализират своята субективна позиция. Личната образователна среда едновременно действа като среда за организиране на независима информационна и познавателна дейност на студентите и като средство за управление на образователните комуникации в рамките на предметните области на университетските дисциплини.
На методическо ниво успехът на развитието на познавателната самостоятелност на учениците въз основа на овладяването на дейностите по търсене на информация в интернет среда се определя от степента на овладяване на средствата и методите за извличане на информация от учениците; актуализиране на аксиологичните компоненти на информационното търсене; вариативност в използването на глобалното виртуално пространство като ресурс на образователния процес. По-нататъшното проучване на посочения проблем за развитието на когнитивната независимост на учениците, ние свързваме с разработването и прилагането на комплекс от все по-сложни професионално ориентирани задачи за търсене на информация.
Рецензенти:
Кирякова А.В., доктор на педагогическите науки, професор, ръководител на катедрата по общи ипрофесионална педагогика на Оренбургския държавен университет, Оренбург;
Kargapoltseva N.A., доктор по педагогика, професор в катедрата по обща и професионална педагогика, Оренбургски държавен университет, Оренбург.