Урок по литература - Триумфът на Хлестаков - (по комедията Н
Раздели: Литература
Целта на урока:реконструкция на извънсценични епизоди, илюстрация, постановка на 12-ти, 13-ти събития от 4-то действие; способността да се подчертават елементите на композицията (кулминация), работа с словото на Гогол, анализ на 3-то действие на комедията.
Оборудване:комедийни текстове, работни тетрадки, илюстрации на Кардовски, портрет на Н.В. Гогол.
1. Анкета за домашна работа
Четене и обсъждане на 2–3 есета от ученици за актьорската игра във 2-ро действие.
2. Съобщение за целта на урока
Работа с 3-то действие на комедията на тема "Триумфът на Хлестаков".
Работа в речника:триумф- изключителен, блестящ успех, победа, триумф (речникът на V.I. Dal).
- Как Иван Александрович Хлестаков успя да се изкачи по стълбата на величието, да постигне такъв успех в провинциален град, кой допринесе за това?
- Днес Хлестаков е в центъра на събитията.
- Какво видя Хлестаков по време на обиколката си из града и как го приеха? За драматурга е важно да се съсредоточи върху най-значимите сцени за развитието на действието, така че някои епизоди трябва да бъдат приписани на сцената, зрителят знае за тях от разговорите на героите, но те не се показват. Това е действие извън сцената. Преди да покаже на Хлестаков градските институции, кметът го заведе да закуси с Ягода, който, съдейки по името и външния му вид, беше сладък и знаеше много за вкусната храна. Когато дрошките се приближиха до болницата, Хлестаков беше малко уплашен: мръсната, неизмазана сграда приличаше на затвор, а пациентите, които се виждаха на прозорците, приличаха на затворници: белите шапки, съчетани с мръсни халати, създаваха странновпечатление. — Не ме ли води в болницата за луди? — помисли си Хлестаков. Но Ягода, застанала на прага на благотворителната институция, се поклони толкова ревностно и любезно, че Хлестаков реши да влезе. Вярно, той почти веднага изскочи оттам: такава гъста миризма на кисело зеле и силен тютюн удари носа му. Но тогава тъмният, ехтящ коридор свърши и Хлестаков се озова в чисто подредена стая, чиято основна украса беше маса, пълна с различни вина и закуски, всичко, което можеше да бъде събрано набързо в града, беше донесено тук, изтръскано от търговците. Хлестаков се ободри и ревностно се зае да яде. До края на закуската той беше толкова тежък, че не искаше да види болницата! Но Ягода все пак го завлече в едно отделение (не напразно той нареди на пациентите да поставят чисти шапки и да окачат табели на леглата).
Болните лежаха в леглата си внимателни, покрити с одеяла почти до очите, така че се виждаха само шапки. Освен това не им е наредено да отговарят на въпросите на посетителя. Така че кокетното кикотене на Хлестаков беше отговорено само с мученето на лекаря. Виждайки, че няма с кого да поговори приятно, Хлестаков искаше да продължи да разглежда града.
- Как изглежда Хлестаков и как се държи в къщата на кмета?
(Той напълно е овладял позицията си, вярва, че учтивостта на длъжностните лица, тяхната уважителна услужливост се обясняват с личните му заслуги. Приема признаците на внимание благосклонно.)
В „Предупреждение за господата на актьорите“ четем: „Отсечен и отсечен досега във всичко, дори и в начина, по който вървеше коз по Невски проспект, той почувства простор и изведнъж се обърна неочаквано за себе си. той започна да говори, без да знае в началото на разговора накъде ще отиде речта му. Залагат му се теми за разговорзаключение. Те някак слагат всичко в устата му и създават разговор. Но сега Хлестаков седи на стол, в който се чувства по-сигурен.
– Доволен ли е героят от обиколката на града? Защо? (Текст)
(Задоволено любопитство и суета: „Харесва ми, че показваш всичко в града на минувачите.“)
– Как трябва да произнесете следната фраза (изненадан, обиден или капризен): „В други градове не ми показаха нищо“?
(Хлестаков най-накрая престана да изпитва глад: „Закуската беше много добра. Напълно преядох“.)
Какво създава комичния ефект?
(В диалога тържествената официална лексика и народен езиксъществуват едновременно.)
То (репликата) е последвано от: „. тук няма друга мисъл, освен да спечелим вниманието на властите с усърдие и бдителност.
(„Обичам да ям (обикновено). Ти живееш, за да береш цветя на удоволствието (книга).“)
- Хлестаков говори съвсем откровено и напълно искрено. Литературната цветистост на фразата още повече подчертава незначителността на „жизнената програма“ на Хлестаков.
– Но Хлестаков влага в понятието „късане на цветята на удоволствието“ не само желанието да се храниш вкусно и обилно, да станеш център на вниманието на обществото, но и нещо друго. „Кажете ми, моля, имате ли някакви забавления, общества, където бихте могли например да играете карти?“
- Защо чиновниците толкова настойчиво говорят за отвращението си от картите?
– Тук Гогол действа като майстор на подтекста. „Ей, знаем, скъпи, в чия градина се хвърлят камъчета!“ Репликите настрана - средство за създаване на комикс.
- Развлеченията, които толкова липсват на Хлестаков за пълно блаженство, не забавят появата си: влизат дами.
- Как се държиХлестаков при среща с Анна Андреевна и Мария Антоновна? (Той се оживява, присъствието на дамите му дава сила (текст): „Колко съм щастлив, госпожо, че имам удоволствието да ви видя.“)
- Чувствате ли някаква несъвместимост на думите в тази фраза? (Ирония!) Но Анна Андреевна е поразена от галантността на Хлестаков и не забелязва неговата неволна ирония. Авторът тук се смее както на Хлестаков, който изразява в своята фраза обратното на това, което иска да каже, така и на тези, които не забелязват иронията на тази галантна фраза. Надпреварата за любезност продължава. (Текст.)
- Какви жестове на Хлестаков придружават този диалог? (Ето спомените на И. Илински.)
- Следва сцена на лъжи. Подготвен ученик за четене.
- Каква е комедията на сцената? (Използването на хипербола: „диня за 700 рубли“, „супа в тенджера дойде от Париж направо на кораба.“) Не само е смешно, че Хлестаков брои комедията на Бомарше „Сватбата на Фигаро“, операта „Норма“ на Белини и цялото списание „Московски телеграф“ сред своите творби. Всичко това е много разнородно: острата, подигравателна комедия на Бомарше е полярната противоположност на строгата, тържествена и сдържано страстна опера на Белини.
Опитва се да каже нещо необикновено, свръхестествено, но няма абсолютно нищо за казване. Следователно фразата често се прекъсва по средата, той скача от един на друг. (Текст: "необичайна лекота в мислите.")
- Как се отразява несигурността на мисълта на Хлестаков върху самото изграждане на монолога? (Започвайки разказа за живота в Санкт Петербург, героят не знае до какво ще стигне в края.) Отначало той е колегиален заседател (според Табелката за ранговете, въведена от Петър I през 1772 г., гражданският ранг на 8 клас е дворянството), а в края на монолога той вече е дворянин.Действието се развива с все по-голяма енергия. Лъжите нарастват фантастично пред очите ни. (Тук можете да цитирате Ю. Лотман от статията „За Хлестаков“.)
- Какво позволява на Хлестаков да се изкачва свободно по стълбата на величието? (Реакцията на неговите слушатели.) Колкото повече служителите треперят от страх, толкова повече Хлестаков се разпалва.
Най-комичното във възприятието на слушателите за лъжите на Хлестаков е, че служителите приемат истинското му лице за умела маска, а измислената от него глупост е за истинско, истинско лице.
- Какво е значението на забележката на героя за стълбите към 4-тия етаж? (Колко далеч е той от реалността.)
- Сцена на лъжи. Мястото му в развитието на конфликта в пиесата? (Кулминация.) Гогол не веднъж е отбелязвал, че самият ужас на очакването, "бурята на закона, която отива далеч" са основната сила на действието на неговата комедия. Да, това е триумф!
- Как мислите, кой в комедията, освен длъжностните лица, допринася за триумфа на Хлестаков? (Жени.) След това, ако времето позволява в урока, постановка на епизода „декларация за любов“ от дъщерята на кмета.
Изводи:Гогол ни убеждава с най-високия съд на изкуството, че случващото се на сцената е най-чистата истина. „Всички, дори за минута. беше или се извършва от Хлестаков. "(Н. В. Гогол "За литературата")