В битката за правото да стане световна резервна валута рублата губи от юана
Фактът, че България буквално след година-две ще стане от колене и ще възвърне икономическата си мощ, говорят ако не ежедневно, то задължително ежемесечно във висшите кръгове. И фактът, че нашата родна „дървена“ рубла много скоро ще се превърне в световна разплащателна и дори резервна валута, беше шумно обявен още преди кризата, което наистина провокира търсенето на остров на стабилност.
Същият въпрос беше повдигнат и на състоялата се преди ден IV международна практическа конференция „Българският паричен пазар 2012: съвременни възможности“.
Какво е необходимо, за да стане рублата резервна валута? Колко време може да отнеме този процес? Какви макроикономически предпоставки са необходими? Какво трябва да се случи с валутния курс? Влияе ли на този процес? Какво се случва с основните ни конкуренти по този въпрос? Какво прави Китай за популяризиране на юана на външния пазар? Колко привлекателна е рублата като средство за инвестиции за онези жители, които може би вече използват тези рубли? На тези и други въпроси се опитаха да отговорят експертите по време на панелната конференция.
Олег Абелев, ръководител на аналитичния отдел на инвестиционна компания Ricom-Trust, обясни актуалността на въпроса с факта, че след кризата инвеститорите започнаха да търсят стабилни валути. „На преден план излиза състоянието на световната икономическа система, на което сме свидетели сега. Икономическата криза в Европа, кризата от 2008-2009 г., търсенето на стабилни валути от страна на инвеститорите - всичко това доведе до нов прилив на интерес към резервните валути и ново увеличение на изследванията и публикациите за резервните валути“, подчерта икономистът. Според него обаче за българската рубла може да се говори само като за възможна регионална резервна валута, макар и дотой все още е далеч от това. Рублата днес не отговаря на всички изисквания, които се прилагат към регионалните резервни валути.
Според него основният фактор, който пречи на развитието на рублата на територията на ЕврАзЕС или Митническия съюз, е, че тя се използва като платежна единица, а не като резервна. За да може нашата валута да придобие подходящ статут, според Абелев е необходимо, първо, да се създаде ликвиден пазар за висококачествени държавни ценни книжа, спестяванията трябва да бъдат деноминирани във финансови инструменти, деноминирани в рубли, а не в други чуждестранни валути. Второ, важно е да се осигури намаляване на инфлацията. Третият фактор е спадът на депозитите в чуждестранна валута. Въпреки че техният дял е намалял от 34% през 2009 г. на 18% през 2011 г., цифрата остава висока в сравнение с други страни, емитиращи регионални резервни валути.
Затова икономистът открои два глобални проблема, чието решаване може да подобри състоянието на българската валута: намаляване на доларизацията на икономиката и развитието на националния финансов сектор. Абелев смята, че дори едностранчивостта на българската икономика забавя процеса по пътя към резерва. „Когато почти 70% от БВП се генерира от една индустрия, е трудно да се каже, че валутата може да бъде резерв. Дори участниците не могат да го признаят за надежден, тоест той е много зависим от конюнктурата на цените на суровините и изтичането и притока на капитали“, обясни анализаторът.
В същото време според него е по-вероятно китайският юан да спечели статута на световна резервна валута, отколкото българската рубла. „Темпът на нарастване на броя на транзакциите в български рубли за 9 години, от 2001 до 2010 г., за българската рубла е незначителен в сравнение с китайския юан. Предпоставките китайският юан да стане резервна валута са по-високи, -отбеляза Абелев.
Главният икономист на Alfa Bank Наталия Орлова подчерта, че стабилността на рублата не е ключово условие. Много по-важни са перспективите за икономически растеж. Според нея през последните години България няма значителни успехи в световен мащаб и това, което изглежда като постижение вътре в страната, уви, навън не винаги е такова. „Искам да отбележа, че нашият дял в световния БВП не се е променил въпреки бързия растеж през 2000-те години. През последните 15-20 години той се задържа на ниво 2-3%“, отбеляза Орлова. В същото време тя подчерта, че напоследък България се опитва само да запази позициите си, но не и да се развива.
Според Евгений Надоршин, главен икономист на AFK Sistema, стабилността все още е важен фактор. „Колебанията на вашата валута по отношение на колебанията на валутата на страната, чиито средства (централни банки или жители) искате да заграбите, амплитудата на тези колебания все пак трябва да бъде по-слабо изразена от амплитудата на другите, с които се конкурирате“, обясни той. „Ясно е, че колкото повече валути се окажете в тази позиция, толкова по-вероятно е да привлечете тези средства в резерви.“
Освен това Надоршин смята, че мащабът на икономическите интереси на страната е особено важен. „Вие като страна трябва да бъдете забелязани, вашите икономически агенти трябва да присъстват по целия свят или във всеки случай в онези региони, които искате да убедите, че вашата валута трябва да бъде резерв“, каза икономистът. Той смята, че България се е справила добре с това в пространството на страните от ОНД, но само защото нашите икономически интереси са били плътно застъпени там и ние сме останали и оставаме най-голямата страна в региона. Въпреки това, дори в началото на 90-те години, веднага след разпадането на СССР, ние имахме много повече амбиции. Според Надоршин,тогава рублата е регионална резервна валута, когато се използва де факто от страните от бившия СССР, които вървят към автономия. За съжаление оттогава не само не печелим като резерв, но и губим.
Икономистът е сигурен, че рублата ще може да получи статут на резервна валута, ако страната има ниско ниво на инфлация. „Имаме нужда от добри икономически перспективи. Пазарът на труда, за да излязат оттам висококвалифицирани специалисти и да пътуват по света, защото това също е елемент от прехвърляне на валутния резерв чрез кадри, чрез привличане на чужденци на нашия пазар на труда, тъй като те придобиват склонност към нашия начин на живот и работят с нашите институции и елементи на икономическата система. Резервната валута отчасти има свойства като кино, култура“, добави Надоршин.
Той обаче отбеляза, че въпреки факта, че имаме много официални знаци, няма резерв за рублата, тъй като в страната остават високи рискове. Ние дори не можем да създадем впечатление за стабилност на собствените си жители, които не могат да намерят приложение на средствата си в българската икономика. „Ако собствените си жители не смятат българската валута за подходяща за влагане на свободни средства и инвестиции, това означава, че много трудно ще бъдат привлечени чужденци“, обърна внимание той на основния проблем.
Въпреки очевидните проблеми в българската икономика, правителството предприема някои стъпки за повишаване на статута на рублата, но разработването на конкретни стъпки за постигане на тази цел предизвика полемика дори сред експертите. Например старшият вицепрезидент на VTB Олег Горлински предложи да се следва опитът на Китай при сключването на междуправителствени договори за експортни и импортни операции. Но Наталия Орлова вярваче задачата е много по-трудна, тъй като въпросът е дали сме готови да направим икономиката си по-отворена, амбициозна, уязвима на международни рискове.
Сергей Василиев, председател на Управителния съвет на ИГ „Български фондове“, се застъпи за въвеждане на валутен контрол, като посочи като пример Бразилия и Китай. Освен това той обърна внимание на факта, че създаването на резервна валута се смята за фетиш и изрази съмнение, че тази игра носи повече плюсове, отколкото минуси. А въвеждането на конвертируемостта според него само отвори шлюзовете за изтичане на капитали.
Други експерти обаче не са съгласни с Василиев. Така Надоршин смята, че въвеждането на валутен контрол не решава проблема с рисковете, а само го изостря. В същото време Игор Марич, управляващ директор за паричния пазар на Московската борса, е убеден, че икономиката няма да се оправи с „завъртането на кранчето“, но финансовият пазар, на който е направен залогът, ще „хлопне“.
Дмитрий Пискулов, председател на борда на НБА, отбеляза, че западните консервативни инвеститори се интересуват от инструмента рубла. А според Надоршин допускането на чужденци на българския пазар би било добър експеримент, а финансовият пазар може да се превърне във възможен локомотив по пътя към резерва. Ако това не се постигне дори чрез създаването на MFC, тогава по този начин е възможно да се привлече интересът на тези, които могат да станат потенциален притежател на резерви в рубли.
Категорично не съм съгласен с колегите на Василиев. „Ние казваме, че искаме да имаме чуждестранна валута и искаме да номинираме всичко в рубли и се надяваме, че ще дойде чуждестранен инвеститор. Но нека бъдем откровени: нищо не идва. Всеки чуждестранен инвеститор, който закупи дял от нас, след това го продава на нашите собствени офшорни компании, които по някакъв начин разбират тази рубла, по някакъв начин я знаят. Това е нашеизтеглените пари, които след това отново идват. Глупаво е да се допусне първо тези пари да излязат, за да се създаде финансовата инфраструктура, да се направи прозрачна, за да дойдат след това отново тези пари. Това е цялата глупост на случващото се“, възмути се експертът, като подчерта, че по този начин „ние създаваме още по-голям портал, така че останалите средства да изчезнат“. Василиев се съмнява, че някой ще има нужда от дълг, деноминиран в рубли, така че смята, че е по-добре да се унищожи финансовата инфраструктура, отколкото „да се създаде толкова съвършена, че да може да осигури изтичане на капитал през нея“.
Междувременно Марич смята, че постъпващите пари са не само офшорни, но и западни. „Парите са в ръцете на професионални мениджъри, които гледат България и виждат всички плюсове и минуси. Естествено, те не предполагат, че са инвестирали 30 години и чакат тук да цъфтят банани. Всъщност те наистина изглеждат по същия начин като другите пазари, които всъщност не са идеални; гледат и Корея, и Турция, и навсякъде има някакви свои проблеми. В този смисъл дори Бразилия, която сега е еталон за чуждестранните инвеститори, меко казано не е идеална, защото има много от всичко характерно за нашата икономика. Освен природните ресурси като плюс, има и редица минуси“, обясни той. Марич смята, че всичко, което се създава сега в България, "абсолютно променя финансовия пейзаж на пазара". „И това ще промени качествено пазара, надявам се и количествено, което няма да е излишно за нас“, заключи той.
Надоршин също подкрепи своя колега: „Сега наваксваме инфраструктурата до нивото, на което всъщност сме развили финансова дейност. При грандиозно събитие това може да бъде двигател, който ще помогне да запазим нашата валута. Според Абелев най-голямата задача енарастваща увереност. „Ако психическият проблем бъде разрешен, това ще придвижи въпроса напред“, добави той.
Междувременно Василиев смята, че развитието на нашия финансов сектор в сравнение с Украйна и Казахстан дава голям шанс за развитие на рублата като регионална резервна валута и това е адекватно на сегашната позиция на България в света. „Да се говори за необходимостта да се борим за място с еврото, йената или дори повече с долара, всеки разбира, че е безполезно. Нашата финансова инфраструктура е професионално по-развита от тази на Украйна и Казахстан и в това отношение вече осигурява напредък. Вероятно на това трябва да се обърне най-голямо внимание “, препоръча той.
В резултат на панелната конференция експертите се съгласиха, че е необходима голяма икономика, за да се даде на рублата статут на резервна валута. В България тя не е достатъчно голяма, но е такава в рамките на ОНД, където рублата става разчетна валута. Ако почти 50% от разплащанията в рамките на ЕврАзЕС (но не всички в ОНД!) са в рубли, тогава българската валута все още заема малък дял в резервите на тези страни и ако властите дори предприемат някои стъпки към резерва на рублата (изграждане на финансов център, премахване на ограниченията, развитие на търговска и сетълмент инфраструктура), то това със сигурност е дълъг процес. В допълнение, той е свързан не само с макроикономически показатели, но и с такива инертни субективни психологически аспекти като възприятието на страната, нейната култура, хората в света. За съжаление България не може да се похвали със своята привлекателност. „Рублата очевидно е регионална валута. Тя има състояние, което трябва да се оправи. Ще стане ли рублата световна резервна или разплащателна валута. По-скоро китайският юан ще стане и ние ще следим напредъка му в тази посока“,заключи председателят на УС на NVA Дмитрий Пискулов.