Вибрации на гласните струни в светлината на RTIP

Критиката на неврохронаксичната теория на Юсон не означава това

Въпреки това, отричайки критичната роля на централната нервна система в

регулиране на работата на гласните струни, тъй като тази роля е

не е в директното ритмично свиване на мускулните косми

кон на гласните струни с честотата на основния тон на гласа и в др

комплексно опосредствано въздействие, чрез създаване на т.н

акустични и механични условия в ларинкса (степен на напрежение

гласните струни, тяхната твърдост, дължината на вибриращата част и нейната

маси, сили на субглотично въздушно налягане и въздействие върху околната среда

натискащи резонатори), които карат гласните струни да вибрират

борба с една или друга специфична честота, осигуряваща звук без

проходима височина. За това съм писал още през 1977 г. в книгата „Биофи-

физически основи на вокалната реч” (Морозов, 1977,с. 96-102).

Последните проучвания категорично доказват, че честотата

флуктуациите на гласните струни се регулират от промяна в тяхната еле-

статични свойства, като се вземат предвид аеродинамичните сили на движението

дух в ларинкса (ефект на Бернули), т.е. традиционна миоеластика-

придоби теоретична теория (допълнена от разпоредбите на новия RTIP).

по-силна обосновка (Сорокин, 1985; Фукс, 1999). крупа-

най-важният специалист в областта на биофизиката на речта V.N. Собственият на Сорокин

честотата на гласните струни, с които вибрират

под действието на въздушно течение, наречено резонансна честота

гласни струни. Както виждаме, в механизмите на флуктуациите

гласните струни имат пълна аналогия с трептенето на вибратор

музикални инструменти - духови, а в този случай - струнни -

nyh. Всяка струна, като например пиано, се настройваопределено

тон чрез неговото напрежение, избор на дебелина и дължина. И така лу-

бойно механично въздействие върху струната: удар, прищипване, триене

лък и дори глътка въздух (както в еолийската арфа) прави

струна, за да издава звук само на височината, на която е настроена

на, т.е. излъчва звук със собствена честота на вибрация. други

С други думи, струната резонира на всяко механично въздействие

съревновавам се като всеки друг резонатор. Възпроизвеждане на мелодии една

струна е възможно, както е добре известно, чрез промяна на нейния резонанс

свойства, т.е. дължина, както прави цигулар или китарист.

Същото се случва и с гласните струни: те резонират

рев, т.е. отговарят със собствената си резонансна честота,

изтегляне на въздух от белите дробове. В същото време ги настройвате на резонанс

честотата възниква не само поради промяна в дължината на ко-

184 _____________________V.P. Морозов__________________

люлееща се част, но и скованост, която може да се променя

в 10-кратни граници (Сорокин, 1985), както и техните колебания

течаща маса и сила на субглотисния натиск1. Чрез промяна

всички тези параметри или механични свойства на гласните струни, с

като вземе предвид въздействието на околните резонатори върху тях, певецът може лесно

изгражда (възстановява) своите гласни струни до произволна резолюция

наночестотата на техните трептения в процеса на интониране на мелодията.

Както виждаме, механизмът на трептене на гласните струни е изключително

чай комплекс, има резонансна природа, е около

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ И РЕЗОНАНСНИ СВОЙСТВА НА ГЛАСА

връзки не само с дишането, но и с др

резонаторм и - п о л о с т и м и х о л о с о в о г о р о н т р а к т .

Известният еволюционен учен, академик E.M. Креп кажи-

ril: „Природата е изобретателна, но икономична!“. Това означава, че в

процеса на еволюционно-историческото развитие фундаментално

нова функция, някакъв нов механизъм се появява само в

случай на много крайна, спешна нужда, ако има такава

съществуващият механизъм се оказва явно недостатъчен. резонанс-

но автоколебателният механизъм на гласните струни осигурява

чива цялото разнообразие от форми и фини нюанси на техните вибрации

процес на пеене. Дори мъртъв изолиран ларинкс може да бъде

настроен да издава звуци с различна височина и дори мелодии като тази

описан в трудовете на I. Müller (1840), A. Musehold (1925),

И.И. Левидова (1939), използвайки вдухване на въздух в трахеята

и изкуствено напрежение на гласните струни (гънки).

В светлината на всичко казано новите gi-

потетичен - защото е признат за недоказан - невро-импулсен-

ny механизъм на активно свиване на гласните струни, т.е. съ-

намалявайки ги за всеки период от основния тон, се появява

излишни и неосъществими и неврохонаксичните

теорията е неоснователна. Не може обаче да се отрече и

на положителното значение на произведенията на Хюсън, вече защото

те принудиха изследователите да се обърнат към по-дълбоко и по-общо

достойно разглеждане на феномена на певческия глас и психо-

физиологичните механизми на неговото образуване.

1 Този вид колебателен механизъм се нарича още автоколебателен

п р о ц е с о м . Резонансната му същност обаче е очевидна: в музикалните инструменти

почти всеки вибратор е и резонатор, т.е. отговарящи на механични

действие с неговата резонансна честота (тактове на ксилофон, тръстики на хармония, камбани,

накрая, струни за пиано). Викайте в пианото и всяка струна ще резонира - ще ви отговори със своето

нейната резонансна честота на трептене.

Изкуството на резонансното пеене185