Видове заекване

Диагностика и определяне на формата на логоневроза

  1. Поради възникването
  2. По вид речеви спазми
  3. Според локализацията на говорните конвулсии
  4. По тежест
  5. Според степента на логофобия, вегетативни реакции, речеви трикове
  6. По естеството на потока

Всъщност в българската медицина няма универсална и общоприета класификация на видовете заекване и повечето логопеди използват остарели или непълни критерии за оценка, които не отразяват всички характеристики на това говорно нарушение, което може да варира значително в отделните случаи. В допълнение, тези характеристики могат да се променят в един човек с течение на времето.

ПО ПРИЧИНАТА НА ПОЯВАТА

  • Психогенно (невротично) заекване - възниква в резултат на силен стрес, страх, всяка друга психологическа травма. Често срещано в по-голямата част от случаите.
  • Органично (неврозоподобно) заекване - възниква в резултат на увреждане на тъканта на нервната система и е следствие от различни видове енцефалопатии.
  • Наследственото заекване се предава по наследство и е свързано с мутация в гените GNPTAB, GNPTG и NAGPA. Наследственото заекване също се класифицира като неврозоподобно.

Отбелязваме, че разделението на заекването на невротично и неврозоподобно е остаряло, тъй като диференциалната диагноза на тези два вида заекване се връща към идентифицирането на причините за възникването му. Това разделение е необективно, тъй като от своя страна симптомите на заекването в повечето случаи не могат точно да определят причината за възникването му.

ПО ВИДА РЕЧ КОНСУЛТИ

Основният симптом на заекването са говорните спазми, коитоосвен мускулите на говорния апарат могат да засегнат и дихателните. Припадъците са клонични, тонични и смесени (те се наричат ​​също тонично-клонични), според тази класификация те разграничават:

  • Тоничният тип заекване се характеризира с продължително напрежение на говорните мускули по време на разговор или при опит за започване на произношение. Речевият апарат на заекващия е като че ли ограничен и напрежението обикновено обхваща няколко мускулни групи, включително често дихателните. Това обикновено води до дълга пауза или напрегнато произнасяне на определен звук. Лицето, а понякога и шията, може да бъде силно напрегнато, което се забелязва отвън. Човек сякаш замръзва по време на разговор и поради продължителното свиване на дихателните мускули може да няма достатъчно въздух. Такива спазми могат да продължат няколко десетки секунди.
  • Клоничният тип заекване се характеризира с неволно повтарящо се ритмично свиване на мускулите на говорния апарат, докато човек повтаря отделни звуци, срички, а понякога и отделни думи. В този случай честотата на повторение може да бъде висока или ниска. Струва си да се отбележи, че това обикновено се случва и преди "сложни" звуци, на които човек обикновено има тонично заекване - тъй като в повечето случаи заекването е смесено.
  • Тонично-клоничен (смесен) тип заекване - наблюдава се при повечето заекващи, съчетава явленията на клоничния и тоничния тип. С течение на времето едно и също лице може по-често да проявява един или друг вид речеви конвулсии.

ПО ЛОКАЛИЗАЦИЯ НА РЕЧ КОНСУЛТИ

При заекване различни групи мускули на говорния апарат, които участват пряко във формирането на речта, могат да бъдат подложени на неволно свиване: гласови, дихателни и артикулационни.

  • Заекване на гласа:
  • Треперещ ларингеален спазъм - при такова заекване по време на разговор гласните гънки неволно се затварят и отварят, което води до прекъсващ, треперещ звук с пълна липса на артикулация. В този случай устата обикновено е отворена и често се наблюдават ритмични движения на долната челюст, езика или цялата глава.
  • Затваряне на гласов спазъм - при опит за започване на разговор или в процеса на произношение, гласните гънки се затварят, в резултат на което гласът рязко изчезва, което предотвратява движението на въздуха. Мускулите на цялото тяло на човек изпадат в ступор, лицето обикновено е неподвижно или напрегнато. В същото време заекващият не се движи, не му достига въздух. Това заекване се характеризира с усещане за бучка или запушване в ларинкса.
  • Вокален спазъм възниква при гласни звуци по време на реч, възприема се като необичайна продължителност на произношението на гласен звук. Често това е толкова дълго, че човекът няма достатъчно въздух, за да завърши произношението. С други думи, заекващият извлича гласен звук твърде дълго. Често мускулите на врата се спазмират и гласът придобива неестествен, „фалшив“ характер. Артикулацията може напълно да липсва.
  • Заекване при дишане:
  • Инспираторните конвулсии се появяват при вдъхновение, т.е. те се характеризират с неволно рязко напрежение при вдъхновение по време на произношението. Освен това при клоничното заекване те могат да следват един след друг с различна честота. Отвън такива речеви спазми най-често са едва забележими, но винаги водят до неразумна пауза по време на разговор.
  • Експираторните конвулсии на говорния апарат се появяват при издишване и са по-забележими от инспираторните. Когато говори, човек неволноправи напрегнато, продължително издишване, което е придружено от силно свиване на коремните мускули. В този случай обикновено се наблюдава спазъм на всички групи речеви мускули, лицето може да бъде изкривено в различна степен и човекът няма достатъчно въздух. Експираторни конвулсии обикновено се наблюдават при тонично заекване. Отвън изглежда, че човек се опитва с голяма трудност да изтръгне звук или дума. Продължителността, както и тежестта, могат да варират от случай на случай и да се променят с времето.
  • Артикулаторно заекване:
  • Конвулсии на лицето - при такова заекване мускулите на горната или долната устна претърпяват конвулсивно свиване, ъгълът на устата се издърпва настрани или надолу и устата се отваря конвулсивно. В тежки случаи тук могат да се припишат и спазми на шията, предните и ушните мускули.
  • Езикови спазми. В този случай най-често върхът на езика неволно се опира между зъбите и небцето, но може да има много варианти, включително най-тежките - хиоидна крампа, когато устата неволно се отваря поради мускулно напрежение под езика, както и изтласкващ спазъм на езика. Последният тип се характеризира с неволно изтласкване на езика извън устната кухина и може да бъде или тоничен - езикът е изплезен в напрегнато състояние, или клоничен - когато езикът се избутва напред или изтегля назад.
  • Заекването в носа е свързано със спазми на мекото небце. В резултат на тези конвулсии проходът към носната кухина от фаринкса се отваря или затваря, така че заекващият говори или през устата, или през носа. Това причинява доста неприятни усещания в назофаринкса.

Сега, въз основа на тежестта и честотата на проявление на горните речеви спазми, е обичайно да се прави разлика между тежко, умерено и леко заекване.

В СЕРИОЗНА СТЕПЕН

  • Леко заекване - когато понякога се наблюдават речеви спазми при спонтанна реч.
  • Средната степен на заекване - говорни конвулсии се появяват по време на диалог и монолог, но човек може да говори известно време без заекване.
  • Тежка степен на заекване - говорните конвулсии се появяват във всяка ситуация, включително когато заекващият е сам със себе си.

Повечето експерти правилно отбелязват непоследователността на разделянето на заекването в зависимост от тежестта, тъй като в зависимост от времето или ситуацията заекването може или да липсва напълно при едно и също лице, или да приеме най-тежките си форми. Разделянето на заекването на лека, средна и тежка степен е условно и формално.

ПО НАЛИЧИЕТО, ЛИПСАТА ИЛИ СТЕПЕНТА НА ИЗРАЗЕНОСТ НА ВЕГЕТАТИВНИ РЕАКЦИИ, РЕЧЕВИ ТРИКОВЕ И ЛОГОФОБИЯ.

  • Вегетативни реакции при заекване - побеляване или зачервяване на лицето, учестен пулс, повишено изпотяване. Всичко това говори за силен емоционален стрес, който от своя страна допълнително засилва заекването.
  • Речеви трикове (емболофразия) - използването на безсмислени или напълно изкуствени фрази, думи, срички или звуци преди „сложни“ звуци. Речевите трикове, тоест емболите, могат да се повтарят многократно преди думи или звуци, които човек обикновено заеква. Емболите също често се използват след заекване като въведение в плавната реч. Има много примери (това е най-много, добре, как е, ъ-ъ, да, ах, да), а в някои случаи заекващият използва несъществуващи префикси за всяка дума.
  • Логофобия - страх от реч, речеви ситуации, срам в същото време, очакване на заекване, моделиране на заекване преди говорене. Логофобията е почти най-многосериозна последица от заекването, играе роля при фиксирането на несинхронната работа на речевите центрове. Заекването без логофобия е доста рядко и степента му понякога достига до точката, в която човек изобщо отказва да говори.

ПО ХАРАКТЕРА НА ПОТОКА

  • В по-голямата част от случаите се наблюдава вълнообразен тип заекване. Заекването се влошава, след това се подобрява и често е възможно да се проследи зависимостта на тези колебания от времето на годината, лунните цикли (мнозина пишат, че речта се подобрява с растящата луна), времето на деня. Подобренията или влошавания също често идват от естествени причини, които са трудни за откриване.
  • Стационарен тип курс на заекване - заекването практически не се променя с течение на времето, това се отнася по-скоро за лека степен.
  • Реградиращият тип поток е най-редкият и най-благоприятен. При него всички симптоми на заекването изчезват с времето. По-често се среща при деца, а също така често се появява след контузни наранявания или мозъчни контузии при възрастни.
  • Проградиентният тип заекване е дългосрочна тенденция към влошаване на речта. Най-често при деца и юноши. Анализът на информацията от много абонати на нашата група показва, че заекването често се влошава до 18-20-годишна възраст и след това се изравнява до вълнообразен или стационарен тип поток.
  • Рецидивиращ тип заекване – има редуване на периоди на заекване и нормална реч.

Точната диагноза и определянето на вида на заекването ще ви помогнат да намерите индивидуален подход към лечението му. Трябва да се има предвид, че от всички възможни критерии за оценка на заекването има много комбинации и в някои случаи един вид може да премине в друг.

Използвана информация в статията:

  • Л.И. Белякова, Е.А. Дякова, М.В. Секачева.