VISA и Mastercard
Visa и Mastercard са обвинени в липса на прозрачност. Как платежните системи и банките крият механизмите на валутните транзакции Едва ли има притежател на пластмасова карта, който след поредното пътуване в чужбина не би си задал въпроса: защо е толкова скъпо да теглите пари от чуждестранен банкомат или да плащате за стоки в магазини? От една страна, отговорът е очевиден: освен банковите комисионни (за които Фокус вече писа), в никакъв случай няма безплатно превалутиране от една валута в друга. Но последващият анализ на фактурите на въпроса "На кого, за какво и по каква цена плаща клиента?" не дава ясен отговор. Затова Фокус, както обеща в един от предишните си броеве, се опита да разбере този процес. Опитът се оказва мъчение.
Същността на иска беше следната. Калифорнийци, пътуващи извън Съединените щати, са открили, че след плащане за покупки или теглене на пари от банкомат в каквато и да е чуждестранна валута, малко по-голяма сума се дебитира от сметката им в доларова карта, отколкото би трябвало, като се имат предвид обменните курсове на датата на транзакцията. Причината за това беше 1% комисионна на платежните системи за конвертиране от една валута в друга. В договорите, сключени между клиента и банката, условията за начисляване на тази комисиона са написани с много малки букви и почти никой не им обръща внимание. В извлеченията по сметката тази комисионна изобщо не е посочена, а просто е скрита в данните за курсовата разлика.
Естествено, платежните системи не харесаха решението на съда. В своя защита те посочиха, че обменните курсове, по които обменят парите на клиентите, са по-добри от обменните курсове в обикновените банкови обменници. И този 1% комисионна е повече от разумна цена за конвертиране. Съдията се съгласи с всички тези аргументи, но взе предвид товаче е противозаконно да се крие каквато и да е информация от клиента. Вторият аргумент на платежните системи (от тях се предполага, че трябва да бъдат по-прозрачни от другите компании) не впечатли съдията. Така сега единствената надежда за VISA и MasterCard е апелативната инстанция да се вслуша в аргументите им. Повечето анализатори на американски издания смятат, че тези надежди са илюзорни и е малко вероятно платежните системи да успеят да се измъкнат от плащанията.
За някои примерът с американското правосъдие, описан по-горе, може да изглежда смешен. Наистина в договора, който картодържателят е сключил с банката, ясно (макар и с дребен шрифт) е записано: при превалутиране се начислява 1% комисионна. А под договора стои подписът на клиента. Какви могат да бъдат претенциите? От гледна точка на американското правосъдие – могат. В крайна сметка платежните системи и банките не са информирали клиента, че са взели тази комисионна от него във всеки конкретен случай.
Сега да видим как стоят нещата в България? Колко знаем какво и колко плащат притежателите на пластмасови карти?
Счупи си крака по дяволите
В САЩ ситуацията е проста. На територията на страната циркулира само доларът, разбира се, на американец никога не би му хрумнало да си отвори пластмасова сметка, например в евро и да плаща с такава еврокарта в магазин. България е съвсем друго нещо. Въпреки факта, че единственото официално разплащателно средство на територията на страната ни е рублата, сметките на българските граждани често са деноминирани в щатски долари, а от известно време и в евро. Следователно можете да срещнете преобразуване, без дори да ходите в чужбина. Най-простият пример: човек получава доларова заплата на карта и отива в своята банка (банка издател), за да тегли пари от банкомат. Ако излетидолара, тогава не се извършва конвертиране - клиентът или плаща комисионна за теглене, или не плаща нищо. Друго нещо е, ако той изтегли рубли. В този случай банката удържа долари от сметката на клиента и му дава рубли по определен курс.
Ако гражданин извършва транзакции на банкомат на трета банка (приемаща банка) или плаща за покупки в магазин с карта, целият процес става много по-сложен и може да има повече от едно преобразуване.
Като начало, нека очертаем в най-опростена форма как работи системата. Приемащата банка издава пари на картодържателя и получава възстановяване от платежната система (PS). След това PS получава тези пари от банката издател, която от своя страна дебитира тази сума от сметката на клиента. Много е важно в каква валута се извършват сетълментите между всички участници в системата и най-важното кой извършва конвертирането на валутата. Например валутата на сетълментите на VISA с българските банки в по-голямата част от случаите е щатският долар. Представете си ситуация: приемаща банка издава евро на клиент, платежната система преобразува тази сума в долари и предявява иск към издаващата банка. Ако валутата на разплащанията с PS (долар) не съвпада с валутата на сметката на клиента (например, това е рублата), тогава банката-издател преобразува рублите на клиента в долари, които плаща с PS.
С каква скорост се правят тези преобразувания? VISA и MasterCard имат следното общо правило: приемащата банка, след като е издала пари на клиента, извършва сетълмент с платежната система по свой собствен вътрешен курс, а банката издател, ако валутата на сетълмента със системата не съвпада с валутата на картовата сметка, дебитира средства от сметката на клиента по свой собствен курс. Практиката обаче често не съвпада с теорията.
Банковият специалист очевидно не е искрен.Първо, всъщност при плащане в рубли в България VISA и MasterCard изпращат заявка до банката издател във валутата на сетълмента, но посочвайки сумата във валутата на транзакцията. Без рубли не може – ако клиентът има сметка в рубли и плаща в български магазин в рубли (и не може да бъде другояче), тогава според българските закони банката издател може да удържи от сметката му само толкова, колкото е платено за покупката, нито стотинка повече, независимо от валутите на сетълмент (това плаща магазинът, но това е друга тема. – „Фокус“). И тъй като PS не може да контролира всеки клиентски акаунт за неговата „валута“ или „стойност в рубли“, той така или иначе изпраща двойна фактура.