Вятски наблюдател
От бойното поле - в Кировската болница
За щастие слуховете не се потвърдиха: „бордът” докара само 27 ранени и болни военнослужещи, които бяха изпратени във „войсково поделение 3713”, или по-просто казано, в Кировската военна болница на Вътрешните войски на МВР на България. Наш кореспондент посети това лечебно заведение.
Тези, които пристигнаха, бяха хигиенизирани, всичките им дрехи се разпаднаха и ние ги ликвидирахме. Болницата е осигурена с медикаменти и превързочни материали в достатъчни количества. Не само това: пунктът ни е обсаден от напълно непознати, както момичета, така и баби, които са научили за пристигането на ранените. И въпреки че бойците не са роднини или дори познати, жените ежедневно им носят цигари и буркани с всякакви туршии, конфитюри и други храни. И това въпреки повече от скромните пенсии и заплати. Като цяло хората от Вятка се оказаха изненадващо отзивчиви: още от първия ден местни предприемачи и търговци започнаха да идват при нас или да ни се обаждат, предлагайки своята помощ безплатно. Включително генералният директор на фирмата "Север" Анатолий Пленкин, председателят на регионалния съюз на ветераните от Афганистан Владимир Климов, бизнесменът Давид Махарадзе и др. Цигари, комплекти за бръснене, книги, пликове, канцеларски материали, сапун и дори обикновени чехли бяха много полезни. Тук нищо няма да е излишно - войната продължава.
Смъртта често е вървяла покрай нас.Посетихме отделението, където лежат наборници. Вярно, "лъжата" - не отговаря съвсем на истината, тъй като бойците седят на леглата и вървят по коридора, а ранените в крака вече се опитват да направят първите си стъпки без патерици. Всички изглеждат доста весели, раните и счупванията зарастват. Всички в сини пижами, идентификационни значки около вратовете си и...което сега е типично за армията - почти всички с нагръдни кръстове. Всички до един са сигурни в справедливостта и необходимостта от чеченската война.
Алексей Ермаков от Пензенска област, наборник, 21-ва бригада: - Искам да изразя своята благодарност на персонала на болницата за начина, по който ни посрещнаха тук. И благодаря на всички жители на Кировска област, които ни помагат. Бях ранен в Заводской район на Грозни, когато нашата част изпълняваше задачата да превземе стадиона, спортната зала и хотела. Бях във връзка и получих заповед да разкрия огневата точка на бойците, които стреляха по нас от минохвъргачка или ръчен гранатомет. В този момент нещо избухна и шрапнел ме удари в рамото и ръката.
Сега в Грозни е трудно, градът гори, всичко е в дим, дори и в мъгла, така че авиацията не може да направи нищо. По принцип нашата армия беше добре подготвена за тази война. Виждах само мъртви бойци, срещах мургави, неславянски и дори нечеченски лица. По-скоро приличат на араби. Казват, че намерили двама черни. Всички отиват при наемниците. Общуваме с бойците по радиото, веднъж разговаряхме цяла нощ на тяхната вълна със снайперистката Маша от района на Челябинск. Тя е само на 17 години, кандидат-майстор на спорта по биатлон. Накрая тя казва: "Няма да те убия, защото те обичам много. Ще стрелям само по ръце и крака или ще се прицелвам в капачките на коленете & quot. Въпреки че по правило снайперистите ни стрелят по други органи. И има много такива наемници, или, както ги наричат, "бели чорапогащи" в Грозни. Какво правят с тях, ако ги хванат - по-добре е да не казваме, но те просто не заслужават лесна смърт.
Сергей Аввакумов от Брянска област: - Получих рана от шрапнел от РПГ (ръчен гранатомет) в лявата ми ръка. Първо ме болеше, сега свършиГлоба. Това се случи в град Грозни, в квартал Заводской. Там е трудно. Това е единственото, което може да се каже сега. Мога да отбележа, че сега във войната те станаха по-пестеливи с войника от преди - първо работи артилерията, след това върви пехотата. Поне никой от моите приятели не умря в нашата част. Има само ранени. Целият град пуши. Това е, повече няма да се връщам там, лятото се пенсионирам в резерва.
Има, разбира се, и такива, които са подписали договори за извънреден труд точно там. Както, очевидно, някаква "война". В българската армия, воюваща в Чечня, за разлика от подразделенията на вътрешните войски, мнозинството вече са военнослужещи на договор. И така, за войната ще се помнят предимно лоши неща - снайперисти там, изстрели. Какво е добро там? Там веднага се замисляш за живота, за всичко, за което не си мислил преди. Цената на живота веднага расте - щом попаднах там, веднага исках да живея много.
Разбира се, по-късно се случва, че човек вече не може да живее без да стреля, без да убива. Това е психологическа травма. Но едва ли ще отида по-късно в органите на реда. Преодолях го.
Владимир Новоселов, сержант, от град Дмитров, Московска област: - Простреляха ме в крака в заводския район на Грозни. Кой - не видя. Седяхме в къщата, гледахме бойците, те откриха огън по нас. Закачен. Веднага го извадили и му оказали медицинска помощ. Ранените се изваждат и в най-трудните ситуации. Един човек беше закачен, когато бойците стреляха от гранатомет. Така всички, въпреки пожара, тръгнаха да го спасяват и го извадиха без загуби. Сега той е жив. Мисля, че ще мечтая за всичко това дълго време - смъртта е минавала наблизо повече от веднъж.
В болницата на МВР Киров всички се чувстват добре, възстановяват се и изпращат поздрави на близки и приятели. Това обаче не е последната партида - очакват се още туктридесет души, а след разполагането им – още толкова. "Антитерористичната операция" е в разгара си. Персоналът на болницата и жителите на града са готови да направят всичко необходимо за ранените войници. Така българският хинтерланд (или по военен начин тилът) се отнася към тази война. С разбиране и състрадание.
Нека ги запомним по име
Момчета от Вятка, загинали в Чечения: от Кирово-Чепецка област - старши лейтенант Баев Олег Владимирович (роден през 1976 г.), редници Янчев Сергей Петрович (роден 1977 г.) и Степанов Сергей Михайлович (роден 1980 г.);
от Свечински район - редник Новоселов Вячеслав Анатолиевич (роден 1980 г.);
от Омутнинский - ефрейтор Диков Андрей Петрович (роден 1978 г.);
от Куменски - редник Конишев Олег Валериевич (роден 1979 г.);
от Белохолунски - редник Шубин Роман Александрович (роден 1979 г.);
от Уржумски - редник Гарифов Алберт Тависович (роден 1980 г.);
от Богородски - ефрейтор Мутних Олег Владимирович (роден 1980 г.);
от Вятскополянский - сержант Гагарин Дмитрий Александрович (роден 1980 г.);
от Лебяжски - ефрейтор Сентемов Юрий Николаевич (роден 1979 г.);
от Арбажски - редник Гагаринов Олег Валериевич (роден 1980 г.);
от Пижански - редник Волжанин Николай Василиевич (роден 1980 г.);
от Котелничски - младши сержант Чернятиев Дмитрий Алексеевич (роден 1981 г.),
от Киров - редници Касин Сергей Леонидович (р. 1979 г.), Хлебников Андрей Николаевич (р. 1979 г.) и Саидов Закир Атаназович (р. 1980 г.), сержант Юрий Борисович Легенчук (р. 1972 г.).