Вълци цитати, поговорки, афоризми
Нахраних вълка - мрачен, сив. Цялото село ми крещеше: „Какво направи?! Ти приюти смъртта на верандата си...” Самотни нощи, димяща свещ, Да, иглена козина и очи изпод вежди... Само да не те убиха от злоба. Потиснатият гняв се сви на топка. Няма да ме докоснеш, мой осиновен син. И очите ти са като есен, мрачни, Сияят във влажния мрак със златни сливи, И виеш - толкова трепетно, че чак сърцето ти започва да трепери ... И в моя развъдник той не води никого ... ... покажи целия текст ...
WINNIPEG WOLF
В снежна буря за първи път Томпсън срещна вълка от Уинипег, Когато изглеждаше, че целият свят е потънал в снежни преспи, Пухтещият двигател спря, снежни преспи напред И ден след ден много силни ръце работеха с лопати, Отне две седмици вместо ден, за да стигнем до Емерсън.
След това пътят минаваше сред тополовата горичка Това предпазваше от ветровете и влакът продължаваше пътуването си. Покрай малка, привличаща вниманието поляна Кучета, различни размери, червени, бели, черни, Големи ... ... покажи пълния текст ...
WINNIPEG WOLF
Нинета се приближи до Пол, чу се сумтенето на звяра. Сега той беше пред момичето и изглеждаше като неин пазач, А Пол, като го разпозна като магьосник, избяга като последен страхливец По-късно той ще каже, че е бил зад пистолет ... Доста странно ... Как изведнъж пистолет ще се появи на дърво?
Нинета изтича през леда, за да повика хората на помощ, Междувременно Пол не намери никакви оръжия на дървото, Той започна да прави копие от нож и клон, оказа се сръчно. „Смелият рицар“ успя внимателно да протегне ръка към вълка... ... покажи целия текст...
И отново за вълците.
Със сивокос и мъдър другар обичах да се скитам из гората. И някой отпушки, промъкващи се, В нас всички патрони бяха изхвърлени.
Но минало. Нашата гора е омагьосана. Тук ние винаги сме господари. Извънземното вече е на наша милост. "Какво, страхуваш се от смъртта, нали?"
Когато моят приятел от дивото стадо Иска да пререже гърлото си Този ловец, тогава с погледа си Небето му, право нагоре
На тъжната луна ще се обадя. Ще кажа: „Бъди милостив, вълк. Да, имаме животинска порода, Но Бог също ни гледа.
Не го бийте, не е нужно. Да не си посмял да покажеш зъбите си." Ние сме вълци...само по някаква причина Ние сме по-хуманни от хората...
WINNIPEG WOLF
Датските немски кучета тежат почти сто фута, Мускулите им са тренирани, огромни, като тези на тигри. Собственикът увери, че с вълка ще се справят за една минута, Единият ще хване бедрото като филия хляб, ще го хвърли нагоре, Другият ще го хване за главата в движение и звярът ще бъде разкъсан.
Кръчмарят поиска прекомерни цени за своя домашен любимец, Когато разбра защо ловците имат нужда от сиво. Въпреки че от самото начало се съмнявах, съвестта ми беше против, Но сумата е толкова внушителна, че съвестта ми стана по-мила. И сега има кой да проверява кучетата... ... покажи целия текст...
Псевдовълци
Може би забележките ми са убождания, Но не мога да не си скубя мустака. Накъдето и да погледнете, всички сте вълци по душа, Но в живота се държите като кучета.
Вълк единак
Челът на врата е сив, а зъбите не са същите, Гладът все по-често поглежда към гостите, Мирисът на плячка в горския бриз, Какво е животът? Една кожа и кости.
Вълната е сплъстена, ларинксът е сух, Песента на копнежа долита до гърлото по-често, Трябва да стъпим отвъд, отвъд, Животът е труден, но не си отива.
Спомних си вълчицата и спомних си кученцата, Спомних си ловеца - духът на човека, Спомних си врага, задавен в кръв Виеше и хриптеше, умирайки за това.
Той вече не можеше да създаде семейство, Той беше моногамен и живееше сам, Често ходеше в леговището, на ръба Виеше на самотната луна през нощта.
Улавя жадно всеки шумолене в нощта, Напразно се надявах, може би ще отговорят... Изгорял като свещ, Слънцето вече не грее за Грей.
Той сви муцуната на лапите си и замълча, И се потопи във вихрушка от сънища, Тази нощ изпя последния си стих, В живота сам, той беше самотен в смъртта ...