Въведение в микробиологията - статии

--> -->Меню на сайта -->

--> -->Формуляр за вход -->

--> -->Категории на раздели -->

-->
Микробиологията и нейното развитие [3]
Микроорганизми и околна среда [13]
Клетката и нейната структура [29]
-->

-->Към хостинг -->

--> -->Статистика -->

--> -->
-->Начало » -->Статии » Въведение в микробиологията
-->В секцията със съдържание:45-->Показва се съдържание:1-10-->Страници : 1 2 3 4 5 »

Микробиологията е извървяла дълъг път на развитие, наброяващ много хилядолетия. Още през V-IV хилядолетие пр.н.е. човек е използвал плодовете на дейността на микроорганизмите, без да знае за тяхното съществуване. Винопроизводството, печенето, производството на сирене, обработката на кожа не са нищо друго освен процеси, протичащи с участието на микроорганизми. Тогава, в древни времена, учените и мислителите приемаха, че много болести се причиняват от някакви външни невидими причини, които имат жива природа.

Микробиология(от гръцки micros - малък, bios - живот, logos - учение) - наука, която изучава структурата, жизнената дейност и екологията на микроорганизмите от най-малките форми на живот от растителен или животински произход, невидими с невъоръжено око.

Биосферата е обитавана от огромен брой живи същества.

Някои от тях съставляват макрокосмоса, други – микрокосмоса. Макрокосмосът включва животни, птици, растения, насекоми и други същества, видими с просто око; микрокосмосът принадлежи към най-малките живи същества, невидими с просто око, имащи както растителен, така и животински произход; са главно бактерии, гъбички,протозои и вируси. Според предварителни оценки най-малко 10 30 бактерии живеят в биосферата, а броят на вирусите и протозоите не може да бъде преброен.

Биохимичното единство, идеята за което преди няколко десетилетия изглеждаше толкова невероятно, сега е твърдо установен факт. Клетките на всички живи същества, от най-примитивните форми до най-високо развитите животни и растения, се състоят от едни и същи структурни елементи и използват едни и същи механизми за получаване на енергия и за растеж. В сравнение с това фундаментално единство съществуващите различия и отклонения изглеждат незначителни. Може да се счита, че всички живи организми са изминали заедно дълъг път на развитие. От най-простите форми постепенно се развиха по-сложни и специализирани форми, а след това, накрая, тези, които обитават нашата планета днес. Този процес на еволюционно развитие на организмите е един от централните проблеми на биологията.

Микроорганизмите са изиграли решаваща роля в изграждането на земната кора. До голяма степен в резултат на тяхната дейност е имало частично разделяне на химични елементи и съединения, намиращи се в скалната основа под формата на смеси. Депозитите на много минерали, които се разработват в момента, се дължат изцяло или частично на дейността на микроорганизми.

Симбиозата(от гръцки συμ- – „заедно” и βίος – „живот”) е взаимодействието и съвместното съществуване на представители на различни биологични видове.

В природата има широк спектър от примери за взаимноизгодна симбиоза. От стомашни и чревни бактерии, без които храносмилането би било невъзможно, до растения (често орхидеи), чийто прашец може да се разпространява само от един определен вид насекоми. Такива връзки винаги са успешни, когато теувеличават шансовете и на двамата партньори да оцелеят. Действията, извършвани в хода на симбиозата, или произведените вещества са съществени и незаменими за партньорите. В обобщен смисъл такава симбиоза е междинна връзка между взаимодействието и сливането.

Разликите във външния вид и структурата на животните и растенията, които до миналия век са служили като основа за класификацията на живите същества, се виждат с един поглед. Тези разлики се обуславят от фундаменталната разлика в начина на хранене.Животнитесе хранят с готови органични вещества (С-хетеротрофно), които се усвояват и абсорбират в тялото им, в храносмилателния тракт. По време на ембрионалното развитие на животно храносмилателната кухина се образува в него чрез инвагинация на ембрионалната стена на етапа на гаструлация: този процес трябва да осигури образуването на вътрешни смукателни повърхности. Такъв структурен принцип е характерен за цялото животинско царство, от кишечнополостните (Hydrozoa; пример е хидра) до висшите гръбначни.

Елементарната физическа единица на живите е клетката; това е най-малката жизнеспособна единица. По отношение на химичния си състав всички живи същества са много сходни. Основните компоненти на всяка клетка са дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК), рибонуклеинови киселини (РНК), протеини, липиди и фосфолипиди. Изследването на фината структура на различни видове клетки обаче позволи да се разкрият забележими разлики между бактериите и цианобактериите, от една страна, и животните и растенията (включително техните микроскопично малки представители), от друга. Разликите между двете са толкова дълбоки, че тези две групи организми се противопоставят една на друга като прокариоти и еукариоти. Имаме право да считаме прокариотите за реликтни форми, които са се запазили от най-ранни времена.биологична еволюция и появата на еукариотни форми, възникнали от прокариоти - като най-големият скок в историята на живота.

В съответствие с тяхната роля и функция в равновесието на природата организмите се делят на три групи. Зелените растения синтезират органични вещества, използвайки енергията на слънцето и въглеродния диоксид, поради което се наричат ​​производители.Животните саконсуматори (консуматори);изразходват значителна част от първичната биомаса за изграждане на тялото си. Телата на животните и растенията в крайна сметка се подлагат на разлагане, при което органичните вещества се превръщат в минерални, неорганични съединения. Този процес, нареченминерализация,се извършва предимно от гъбички и бактерии; в баланса на природата те служат катодеструктори.Така биоелементите участват в циклични процеси. Тук е уместно да се спрем накратко на биогеохимичните цикли на въглерода, азота, фосфора и сярата.

Невежите в микробиологията виждат практическото значение на микроорганизмите преди всичко във вредата, която причиняват на хората, животните и растенията. Тези патогенни (патогенни) микроорганизми и техните специфични характеристики се изучават от такива науки като медицинска и ветеринарна микробиология, както и фитопатология. Въпреки че микроорганизмите в други сфери на природата и в индустрията понякога действат катовредители,ролята им на полезни организми значително надделява. Те отдавна са завоювали стабилно място в домакинството, а в индустрията са абсолютно необходими. Те се използват в голямо разнообразие от индустрии от първична обработка на селскостопански продукти до катализа на най-сложните етапи на химичния синтез.