Възражения срещу насрещен иск за вреди
До Кировския районен съд на Омск
Ищец: С., жител: .
Ответник: Р., жител: .
Възражения срещу насрещния иск
Р. предявява обратен иск, в който моли да възстанови от С. претърпените загуби във връзка с отстраняването на недостатъците в работата. В писмени възражения Р. сочи, че сделката (договора за заем) не е сключена и същевременно недействителна, сочи, че реално не е получавал парите.
1. Съгласно част 1, чл.432 от Гражданския кодекс на България договорът се счита за сключен, ако между страните е постигнато съгласие в изискуемата за съответните случаи форма по всички съществени условия на договора.
Съгласно член 807 от Гражданския кодекс на България по договор за заем едната страна (заемодателят) предава пари или други вещи, определени с родови характеристики, в собственост на другата страна (заемателя), а заемателят се задължава да върне на заемодателя същата парична сума (заемна сума) или равно количество други вещи, които е получил от същия вид и качество.
Договорът за заем се счита за сключен от момента на прехвърляне на пари или други вещи.
Част 1 от член 808 от Гражданския кодекс на България гласи, че договорът за заем между граждани трябва да бъде сключен в писмена форма, ако неговият размер надвишава най-малко десет пъти минималната работна заплата, установена със закон, а в случай, че заемодателят е юридическо лице, независимо от размера.
По този начин, посочвайки, че договорът за заем не е сключен, Р., в нарушение на член 56 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация, не предоставя писмени доказателства в подкрепа на горните аргументи. Позовавайки се на това, че договорът е недействителна (измислена) сделка, ответникът сочи: „С. отказал да пусне ремаркето от сервиза и поискал да сключи договор с негозаеми за останалите. рубли, което направих, защото имах спешна нужда от ремарке за работа. Подсъдимият обаче не представи никакви доказателства в подкрепа на тези обстоятелства, освен собствените си обяснения.
В посоченото определение Върховният съд на България отбелязва: „също така от съдържанието на документите, представени от О. по споразумения между ищеца и ответника, не следва, че тези документи имат отношение към задълженията на страните по договора за заем.“
Междувременно, съгласно заповед заповед №. от . 2009 г. и акт за извършени работи №. от . През 2009 г. стойността на работата възлиза на . рубли, фактура №. от . 2009 г., също наличен по делото, е издаден от продавача (доставчика) ИП П., а не от С.
Така от съдържанието на представените от Р. документи, потвърждаващи отношенията между него и С. по трудовия договор, не следва, че тези документи имат отношение към задълженията на страните по договора за заем.”
4. В обратен иск Р. се позовава на чл. 29 от Закона за защита правата на потребителите. Междувременно от преамбюла на закона следва, че „потребителят е гражданин, който възнамерява да поръча или закупи или поръча, придобие или използва стоки (работи, услуги) единствено за лични, семейни, битови и други нужди, които не са свързани с предприемаческа дейност.“ Като се има предвид, че ответникът не използва хладилното ремарке за „лични, семейни и битови” нужди, този закон не е приложим към спорните правоотношения, които се уреждат от нормите на Гражданския кодекс на Република България (Глава 42).
Въз основа на изложеното моля съда:
отхвърля насрещния иск на Р.