За опрощението на греховете, за вменяването на греховете
как да живеем в свят, в който всемогъщият Бог, притежаващ цялата пълнота от благословения, знания и власт над Своето творение, изведнъж се оказва способен да не прости някакво действие на слабо, смъртно, морално увредено същество - човек? И как след това, без скептицизъм, да се отнасяме към християнското твърдение, че такъв Бог е Любовта? И когато става въпрос за факта, че Богът на християните не иска да прости на човека, който Го е похулил, дори и да се покае, това изглежда като типичен пример за Out Of Character в неуспешен фанфик, защото подобна представа за Бог е напълно противоположна на евангелския разказ. Христос, въплътеният Бог, чрез Своя земен живот даде на света цялата пълнота на представите за Божествените свойства, достъпни за човешкото възприятие. Изброяването им ще отнеме доста време, но с пълна увереност може да се твърди, че сред тях няма безпощадна отмъстителност и отхвърляне на грешниците, които молят за милост. Дори Юда, в момента на предателството, Христос нарича Свой приятел. И така, как може такъв Бог да не успее да прости на разкаял се богохулник?
Отговорът намираме у св. Атанасий Велики: „Трябва да се отбележи, че Христос не е казал: няма да се прости на този, който е хулил и се е покаял, а на този, който богохулства, т. е. който е в богохулство. Защото дължимото покаяние опрощава всички грехове.” Църквата ясно казва, че няма грях, който да не може да бъде изцелен чрез покаяние. И богохулството изобщо не е някакво специално изключение от това правило. Дори в отношенията между хората виждаме същия принцип: ако малък внук прибързано нарече баба си „глупачка“ и след това дойде при нея, за да поиска прошка, ще го прогони ли тя от себе си, гордо свивайки устни? За Бога всеки хулител е подобен на същия глупак, който самият не го правиразбира какво прави. И Той обича всеки човек неизмеримо по-силно, отколкото най-добрата баба обича внуците си.