За селско селище Мечецки, общински район Бобровски
Селско селище Мечетское се намира в югоизточната част на Бобровски район, граничещ с Бутурлиновски район. По-голямата част от селището е заета от степта, западната граница минава по река Битюг. Площта на селището е 8770,8 хектара, населението е 1249 души (2007 г.), живеещи в едно населено място.
На територията на селището има 11 обекта на културното наследство и 10 археологически паметника. Мястото, където се намира селото е много интересно в археологически план. Свидетели за това древно време са археологически находки. Това са и керамика, и върхове на стрели, и малки камъни с умело отпечатани остри ръбове (микролити) - най-старото оръдие на труда от късната каменна ера. Тези находки показват, че хората са живели на територията на Мечетка още през третото хилядолетие пр.н.е.
Село Мечетка (Ветошниково и Нефедовка)
Селото е разположено в югозападната част на селището, на левия бряг на река Битюг, при вливането на река Мечет. Селото се простира по левия бряг на Битюг на повече от 15 километра. Река Джамия разделя селото на почти две равни части. От север към селото се приближава коритото на сухата река Сух Буравъл. При пълноводие се запълва и коритото на Сухия Буравъл, който отделя източната част на селото.
Селото е основано през 1686г. В Мечетка първите жители - единични дворци - идват от село Приваловка, както и от села, разположени по поречието на река Икорец. През 1701 г. тук са преселени и селяни от северните области на България. В началото на 13 век Мечетка вече е голямо селище, разделено на две части: Мечетка-1 и Мечетка-2.
Първите документални свидетелства за съществуването на селото датират от 1705 г., когато започва строежът на църквата "Св. Николай". В селото втози път имаше вече 130 домакинства. През 1763 г. в селото живеят 153 дворцови селяни. През 1770 г. в Мечетка пристига малка група бивши монашески селяни. През 1788 г. е построена каменната църква „Възнесение Господне“ със странични параклиси „Покров Богородичен“ (вдясно) и „Св. Никола (вляво), популярно наричан "Бял" (не е запазен).
През 1859 г. в селото живеят 2629 души в 326 домакинства. През 1882 г. в селото е открито енорийско училище. През 1896 г. към църквата "Възнесение Господне" е открито училище, разположено в специално построена сграда. През 1897 г. в Малая Мечетка (1-ва) е открито училище за ограмотяване. През 1900 г. в документите са отбелязани селата Мечетка 2-ра (Ветошниково), където живеят 4191 души, има църква, 2 обществени сгради, земско училище, централно училище, 5 магазина; и село Мечетка 1-ва (Нефедовка), в която са живели 753 души, имало е 2 обществени сгради, магазин за вино и се е провеждал панаир.
През 1908 г. започва изграждането на нова църква, осветена през 1912 г. в името на Митрофан Воронежски. Днес църквата Св. Митрофан е една от най-добре запазените църкви във Воронежска област, построена в началото на 20 век. Отличава се с идеални пропорции и високо строително майсторство. Мащабният тухлен декор, възпроизвеждащ формите на западноевропейската и българската средновековна архитектура, не само украсява фасадите, но се включва в системата на оформяне на обемите на църквата, в частност: купола на храма, камбанарията, засводения притвор над западния притвор. Църквата е под държавна закрила като архитектурен паметник от 1994 г. След 1917 г. в Мечетка служи като свещеник краеведът И.Г. Феронски.
Основният поминък на селяните от селото е бил земеделието и каруцарството. В началото. 20-ти век в селото е открито кредитно дружество, което далозаеми за ферми, организирани са курсове, на които се преподават най-новите постижения в селското стопанство.
Според статистиката от 1933 г. в Мечетка живеят 7221 души. Поради факта, че селото е много голямо, през 1938 г. Съветът се разделя на 1-ви Мечецки и 2-ри Мечецки селски съвети. До началото на войната на територията на тези Съвети вече има седем колективни ферми. През 1950 г. се извършва консолидацията на колективните стопанства, образува се една колхоза „Ворошилов“, през 1959 г. е преименувана на колхоз „Завети Илич“. През 1954 г. два съвета на джамиите също бяха обединени.