Запознанство с шамана Владимир Серкин четете онлайн
Запознайте се с шамана
След излизането на „Смехът на шамана“ често са ме питали „Как се запознахте с него?“
В началото на комуникацията с Шамана (късна есен) все още не бях записал диалозите, така че ще реконструирам отговора по памет. Не помня точната дата.
След като завърших основната подготвителна работа за подреждането на къщата, първото нещо, което реших да направя, беше да проуча околностите в радиус от пет до шест часа разходка. Тоест да се върне още същия ден. На север по крайбрежието, на около два часа пеша, неведнъж забелязвах отпечатъци в снега. Мъжът редовно излизал на леда. Това правят всички раци. Ловците на раци трябва да бъдат проверени, преди цялата стръв да бъде изядена и раците да се разпространят. Почти знаех, че това са отпечатъците на Шамана. Минавайки покрай него, той неволно отбеляза наличието на следа в морето и обратно. Не ме поканиха и не се качих в апартамента. Разбира се, Шаманът видя и отпечатъците ми, но не влезе.
Един слънчев ден забелязах, че към морето няма пресни отпечатъци. Няколко дни нямаше сняг, а старите още си личаха. Това е необичайно.
Едно от неписаните правила на солидарността на Колима: дори и с малки признаци на предпазливост, непременно трябва да посетите съседа си. Човек може да се разболее, да си усуче крака, не се знае какво, и няма откъде да чака помощ. Тръгнах по старите следи до землянката, почуках на вратата и влязох. В землянката беше топло и чисто. Облеченият шаман лежеше върху леглото с ръце зад главата.
- Вижте, няма никакви следи. Решихте да проверите дали някой се е разболял?
— А, благодаря ви. Всичко е наред. Просто денят е такъв.
- Не, благодаря, ще отида.
Въпреки това, малко встрани от землянката, усетих, че искам да говоря с този човек. Изобщо не беше желание за общуване, естествено в отсъствието на хора. Разбрах, че на шамана не му пука дали ще остана да пия чай или не.Няма да се разстрои, ако си тръгна, но и няма да е напрегнат с мен. Познавам и други отшелници, които след месец или два самота или започват да се крият от хората, или, обратно, е невъзможно да се отърват от общуването им. Независимостта на Шамана ми се стори любопитна.
- И така, реших да се върна обаче. Дай ми чая си.