Защо Бог допуска несправедливостта и страданието на бебетата Общи въпроси - Денят на Татяна
Защо Бог допуска несправедливост и страдание за бебетата?
Скъпа Анна, права си, че в света има неравенство, което е нечестно да се загърбва. Децата могат да умрат в ранна детска възраст, млади хора умират при бедствия, земетресения, войни и епидемии отнемат живота на понякога десетки, понякога стотици, а понякога хиляди и дори милиони хора. Вероятно, като всеки разумен човек, който не е лишен от вяра в Бога и някак си докоснат от християнството, вие разбирате, че отговорността за свободната воля, която човек има, и последствията от грехопадението, които присъстват във всеки един от нас, както и в потомците на Адам, до днес, водят до това, за което пише апостол Павел: „Цялото творение заедно стене и страда досега” (Рим. 8:22).
Не знаем защо и как и няма да узнаем на тази земя защо Господ прекъсва живота на един човек в детството, на друг – в младостта, а третият доживява до дълбока старост. Не знаем защо едни се раждат в добри, благочестиви семейства, други в самотни или порочни хора, или в страни, където е трудно да се стигне до истините на Православието и дори храна е трудно да се намери. Но ние, вярващите в Христа, знаем, че зад всяко действие и всяко Божие позволение стои желанието за спасение не само на целия свят, но и на всеки човек, независимо къде е роден и колко дълго е живял.
В крайна сметка християните вярват, че това, което има значение, не е „качеството на живот“ тук на земята, а вечното спасение. Никой, никъде на земята не е лишен от такава надежда за спасение. Дори това да са африкански страни, където некръстените бебета умират от глад. Това изобщо не означава, че бебе, починало преди кръщението, ще отиде в ада. За такива души знаем, че са оставени на Волята Божия, а Господ е всемилостив и милостив и се надяваме, че извънМъртвото бебе няма да намери Божията Любов, въпреки че никой на земята със сигурност няма да ви каже къде и в какво състояние са душите на некръстените бебета.
Това също трябва да ни накара да мислим, че можем да положим усилия да помогнем на тези, родени в бедни и отдалечени страни, както финансово, осигурявайки храна, молитва и евангелието на Христос. И това също трябва да ни води към особена благодарност към Бога за това, че Той, без никакви наши заслуги, позволи да се родим в православен и относително проспериращ народ.