ЗАЩО ЕДИН СЧЕТОВОДИТЕЛ ТРЯБВА ДА РАЗБИРА ОТ ГРАЖДАНСКО ПРАВО

ЗАЩО ЕДИН СЧЕТОВОДИТЕЛ ТРЯБВА ДА РАЗБИРА ОТ ГРАЖДАНСКО ПРАВО?

Въпрос. Често организациите наемат поне един адвокат или правните услуги се предоставят от трета организация. Следователно възниква въпросът: ако в това участват специалисти, тогава защо счетоводителят трябва да дублира задълженията си?

Отговор. Много често, когато съветвам главни счетоводители на организации с различни правни форми на собственост, чувам оплаквания, че адвокатите никога не се консултират с тях и документи (главно договори), счетоводният отдел получава вече подписани от всички участници в сделката, т.е. като правило сделката вече е извършена. Много съм разстроен от този подход и абсолютното неразбиране на простата истина - всички данъчни последици за организацията произтичат от условията на това или онова споразумение. И фактът, че двойката „счетоводител-адвокат" не работи в предприятието, не може по никакъв начин да обслужва благото и просперитета на самата организация - рано или късно предприятието ще започне да страда от липсата на взаимодействие между тези две услуги от финансова гледна точка. По този начин познаването на основните норми на Гражданския кодекс на България ще бъде полезно за счетоводителя, дори ако в компанията е създадена правна служба. Така че често счетоводител одобрява проекти на договори. Това означава, че трябва да знаете правилата за сключване и обработка на сделки. Също така счетоводителят трябва да проследи изтичането на давностния срок за съществуващия дълг, съответно трябва да знаете как да изчислите такъв период. Съществуват и редица важни въпроси, уредени от гражданското право, например при преминаване на собствеността върху имущество и възникване на правото върху нематериални активи. Желателно е да разберете всички тези нюанси.

Въпрос. В този случай, ако счетоводителят получи проектодоговор, на какво трябва да обърне внимание?внимание?

Отговор. На този етап бих посъветвал всеки счетоводител да направи така наречения икономико-правен анализ (експертиза) на договора, по време на който се оценяват следните параметри:

2. Анализ на страните по споразумението. Статутът на контрагента влияе върху правилната организация на данъчното и счетоводно отчитане на предприятието. От текста на споразумението трябва да става ясно кой е страната по споразумението (юридическо лице, отделно подразделение на юридическо лице, предприемач, гражданин, чуждестранно юридическо лице и др.). Наличието на тези условия и ясното установяване на правния статут на страната по споразумението ни позволява да определим две важни данъчни точки:

  • дали контрагентът е платец на данък върху добавената стойност;
  • дали компанията има задължение да удържа данък при източника на плащането.
Копие от устава, учредителния договор и удостоверението за регистрация трябва да бъдат приложени към проекта на всеки договор. Страната, която сключва договора, има право да изисква от контрагента да предостави възможност да се запознае с тези документи в оригинали, както и да предостави копия от тях. Главният счетоводител трябва да обърне специално внимание на договорите, сключени с нови доставчици, които желаят да получат голяма сума от организацията при авансово плащане.

3. Анализ на вида дейност на контрагента. Анализът на вида дейност е необходим преди всичко при сключване на договори за видове дейности, чието изпълнение е възможно само въз основа на лиценз или други подобни разрешения. Всъщност този анализ се свежда до проверка на наличието на посочения лиценз от контрагента, позволяващ извършването на определени дейности. В тази връзка, при анализ на проектодоговорае необходимо да се обърне внимание на наличието в договора на указания за лицензи (разрешителни) за извършване на съответните видове дейности. Ако има някакво съмнение, трябва да се поиска копие от лиценза от контрагента. Освен това трябва да се отбележи, че в съответствие с параграф 6 на чл. 149 от Данъчния кодекс на България, освобождаването от данък върху добавената стойност за привилегировани сделки се извършва при наличие на лиценз за съответния вид дейност. Липсата на лиценз, освен гражданскоправни последици (когато договорът може да бъде обявен за недействителен), може да повлече и неблагоприятни данъчни последици.

4. Анализ на предмета на договора. При планиране на реда на сделката се преценяват данъчните последици от избора на предмет на договора - услуга, договор, покупко-продажба, комисионна и др. При сключване на договор за продажба е необходимо да се посочи конкретният имот, който се прехвърля на купувача, ако договорът е за предоставяне на услуги, да се посочи естеството на услугата и др. По-специално това се отнася за смесени договори, при които едновременно могат да се прехвърлят имоти и да се предоставят услуги и работи. Ясното дефиниране на предмета на договора е необходимо за правилното организиране на счетоводното отчитане на прехвърлените материални активи, извършената работа и предоставените услуги. Ако от проектодоговора не става ясно какъв точно е неговият предмет, тогава е необходимо да се направят съответните разяснения.

5. Анализ на датата на сделката по договора. Текстът на договора трябва ясно да фиксира датата на сделката, предвидена в договора, тъй като датата на сделката се отнася до следните точки:

  • законосъобразно, тъй като обуславя прехвърлянето на собствеността върху имущество (прехвърляне на правото на ползване, владение и разпореждане), отчуждено по силата на договора,възможността за прилагане на санкции, процедурата за сетълменти и др.;
  • счетоводство, като датата на счетоводно признаване на разходите и приходите е фиксирана;
  • данък, защото той определя датата на признаване на разходите и приходите в данъчното счетоводство.

Точното определяне на датата на сделката позволява на купувача да установи момента, в който закупените стоки са заприходени по съответните счетоводни сметки и момента, в който съответните разходи са включени в разходите. За доставчика датата на операцията е моментът на отразяването й в сметките за продажби и счетоводството за данъчни цели.

6. Анализ на процедурата за определяне и формиране на договорната цена, системата за сетълмент, процедурата за плащане. Счетоводителят трябва да проучи и анализира следните раздели на договора: „Цена по договора“, „Система за сетълмент“ („Процедура на плащане“). При сключване на външнотърговски споразумения трябва да се обърне специално внимание на точното посочване на валутата и условията на плащане. Договорът трябва да уточнява с какви документи ще се оформи изпълнението на задължението. В този случай датата на подписване на договора ще бъде важна за счетоводителя, тъй като някои приходи и разходи могат да бъдат признати едва след това. Анализът на договорите за сделки между взаимозависими или приятелски компании е особено важен, тъй като договорите, сключени между тях, често не поставят целта да разрешат отношенията между страните и да обосноват съответните действия към трети страни.На първо място, трябва да се фокусира върху рентабилността или недостатъците на една или друга форма на изчисления.

7. Анализ на данъчните рискове за ДДС. Ако една организация прилага общата данъчна система и е платец на ДДС, при сключване на договори е необходимовземете предвид коя данъчна система прилага контрагентът.

8. Анализ на данъчните рискове за данък върху дохода За да се сведат до минимум данъчните плащания за данък върху дохода при сключване на споразумения, по които организацията прави разходи, счетоводителят трябва да анализира дали разходите, направени по такива споразумения, могат да бъдат признати за целите на данъка върху печалбата (членове 253 - 255, 260 - 264 от Данъчния кодекс на Руската федерация).

9. Отговорност за нарушаване на условията на договора Клаузите на договора, които предвиждат санкции за нарушения на условията за плащане, срокове, качество и др., Подлежат на внимателно проучване и оценка. Освен това това се дължи на разпоредбите на ал. 3 чл. 250 гл. 25, част II от Данъчния кодекс на Руската федерация, която гласи, че неоперативните приходи за целите на изчисляването на корпоративния подоходен данък включват доходи под формата на глоби, неустойки и (или) други санкции за нарушение на договорни задължения, както и суми на обезщетения за загуби или щети.

От анализа на тази норма следва, че задължението за плащане на данък върху доходите от организации трябва да бъде изпълнено по отношение на глоби, глоби и други санкции, по отношение на които са настъпили следните обстоятелства:

  • през отчетния период контрагентът призна неустойки в съответствие с условията на сключените договори (например забавено плащане, нарушение на условията за доставка на стоки и др.);
  • през отчетния период е влязло в сила съдебно решение за събиране на неустойки в полза на данъкоплатеца (например лихва по член 395 от Гражданския кодекс на България за използване на чужди средства).

11. Специални разпоредби В процеса на данъчна оптимизация по правило основното внимание се обръща на първите два аспекта: изборът на контрагента и изборът на формата на договора. Въпреки това, при сключване на споразумениенеобходимо е да се вземат предвид данъчните последици от включването на определени разпоредби в договора. Отделни ненатрапчиви (но в никакъв случай незначителни) условия на споразумението остават „зад кулисите“ на данъчната оптимизация. Този подход обаче е фундаментално погрешен. Включването в договора на определени условия, които практически не засягат неговото изпълнение, може да доведе до значителен ефект по отношение на оптимизирането на данъчното облагане.