Златно-валутните резерви и тяхното значение в макроикономическото регулиране
Както вече беше споменато, едно от направлениятапаричната политика на държавата, регулиранетона платежния баланс е използванетона международните (златни и валутни) резерви на страната.
Според дефиницията на Международния валутен фонд (МВФ),международните резерви на дадена държава са „външни активи, които са под контрола на паричните власти и по всяко време могат да бъдат използвани от тези власти за пряко финансиране на дефицита на платежния баланс, за индиректно влияние върху размера на този дефицит чрез интервенции на валутните пазари, които влияят върху курса на националната валута, и/или могат да намерят друга употреба.“
Съвременните валутни резерви включват : златни резерви, резерви от чуждестранни свободно конвертируеми валути, специални права на тираж (СПТ)[1] и резервни позиции в МВФ.
Официалните златни и валутни резерви са предназначени да изпълняват следните функции :
- финансиране на дефицита по текущата сметка;
- обслужване на международни сетълменти (предимно държавния външен дълг);
- осъществяване на валутни интервенции при провеждане на валутната политика;
- формиране на ликвиден резерв;
- извличане на печалба.
Официалните златни и валутни резерви на страната са финансов резерв, който при необходимост може да се използва за извършване на плащания по държавния дълг или извършване на бюджетни разходи. Наличието на резерви позволява на Централната банка да контролира динамиката на националната валута чрез интервенции на валутния пазар.
В допълнение,златните и валутните резерви служат като един от факторите за формиранетона паричната база - основата на вътрешната паричнаобжалвания. Размерът на златните и валутните резерви на страната трябва значително да покрие количеството пари в обращение, осигурявайки както суверенни, така и частни плащания по външния дълг и гарантирайки вноса.
При достигане на такова ниво на златни и валутни резерви Централната банка е в състояние ефективно да контролира движението на националната валута и лихвените проценти в икономиката.
Международните (златни и валутни) резерви на България са високоликвидни финансови активи, притежавани от Банката на България и Правителството на България към отчетната дата.
Както при повечето страни,международните резерви на България се състоят от чуждестранна валута, специални права на тираж (СПТ), резервни позиции в МВФ и монетарно злато.
Активите в чуждестранна валута включват парични средства, средства под формата на обратни репо сделки [2], средства в кореспондентски сметки, банкови депозити в нерезидентни банки (включително злато, поставено в неразпределени метални сметки) и ценни книжа, емитирани от нерезиденти.
Деноминираната в чуждестранна валута част от Резервния фонд и Фонда за национално богатство на България, поставена от правителството на България по сметки в Банката на България, която е инвестирана от Банката на България в чуждестранни финансови активи, е компонент на международните резерви на България.
Централната банка на България започна да диверсифицира международните резерви през 2003 г. Така в края на 2007 г. валутната част на резервите включваше 47% от доларовата част, 42% от еврото, 10% от лирите стерлинги и 1% от японските йени.
[1]SDR (SDR) - специални права на тираж - квота за участие на страната в Международния валутен фонд (МВФ). [2]Споразумение за РЕПО -споразумение за обратно изкупуване, т.е. споразумение, съгласно което продавачът се задължава да изкупи обратно ценната книга от купувача на определена цена на определена дата в бъдеще.