0 причина

Наградете фанфик "0 причина."

Имаше идея за нещо странно. Нека бъде.

Част 2. Аз съм нейната шибана сестра!

На малко листче имената на момичето бяха написани с неравен почерк. Така нареченият списък с потенциални приятели. Джинът записва всички хора, които са споменати в записите. Има много хора, но толкова малко възможни приятели.

1. Джъстин Фоли - Няма начин в света 2. Джесика Дейвис - При определени условия 3. Алекс Стандал - Може би 4. Tyler Down - Never 5. Кортни Кримсен - Няма начин в света 6. Маркъс Кули - Опитайте се да не общувате 7. Зак Демпси - Може би 8. Райън Шейвър - Опитайте се да не общувате 9. Джени Кърц - Възможно 10. Клей Дженсън - Възможно 11. Тони Падила - Потенциален приятел 12. Брайс Уокър - Няма начин за света (все пак си счупи носа) 13. Г-н Портър - Опитайте се да не общувате

От днес Жана има в списъка си мистър Портър, с когото си е обещала да не общува. Доверяването на проблемите на такъв човек е твърде опасно и може би дори смъртоносно. И никога не го молете за съвет.

След прослушване на записите,момичето не се държеше странно,а само малко отстранено,замисляйки се над чутото.Тя изслуша повечето от записите за една нощ в нова къща.Легнала на тънък матрак и гледайки невиждащо в тавана. Тя обичаше куестове, но определено не харесваше този. Да се ​​разхождате из непознат град през нощта, да се приближавате до непознати места и да се опитвате да разберете нещо. Така че тя просто си представяше тези места и понякога плачеше малко при някои от ситуациите, които Хана трябваше да изтърпи.по-важното е неприятните неща, които се случиха на Жана по време на дългия й престой в различни училища. Може би затова Genie е развил имунитет към обиди, под формата на юмрук и нос на нарушителя.

Тя се научи как да се бие.

И Хана се счупи като тръстика от силен вятър, твърде бързо и отлетя толкова далеч, че не може да бъде намерена никъде другаде и никога не може да бъде върната. Горката Хана.

Но защо тя мълчеше?

Можеш да кажеш на майка си и баща си. Джин накрая! Но както беше типично за Хана, тя скри всичко в себе си, като кана с Джийн вътре, готова да избухне във всяка секунда.

Така тя избухна на малки фрагменти от всичко, което беше натрупала в себе си през цялото това време. И това е именно болка, копнеж, самота, тъга, безнадеждност. Тези фрагменти не удариха ли всички, които слушаха касетите? Наранен и дори много повече, отколкото исках. И най-малкото от парчетата се озова в Жанис, за която това беше достатъчно, за да съжалява за това, което не е направила.

Няколко дни по-късно Кат се отби в училището. И се срина в истинския смисъл на думата. Малко пияна и неподготвена, тя веднага покани всички на партито си в чест на завръщането си. Кат, Кат нямаше да бъде, ако не завлече Джини на партито, знаейки, че момичето не харесва този вид събития. Всичко, което Джин харесваше на партитата, беше храната. Много храна, вредна и калорична, но много вкусна. Затова вечерта на същия ден на всички маси в къщата имаше различен набор от бързо хранене и сода. Докато някой се целуваше, играеше нещо невъобразимо и наливаше алкохол в себе си, Genie спокойно яде чипс за себе си, бавно го измиваше с кола.

- Можеш ли да се забавляваш сега? - попита, приближи Кейт

момиче отрицателнопоклати глава. Не е нейно.Цял живот се е страхувала да се напие, да направи нещо гадно и да не си спомня нищо на сутринта.Затова се зарекла да не пие големи количества алкохол на купони.

Кат въздъхна уморено и се отклони в неизвестна посока, където очевидно се е случило цялото "забавление".

А Джинът остана да заема масите и да оставя чиниите празни.Самата тя винаги се чудеше как може да остане стройна и в същото време да яде без мярка? И това парти щеше да мине както винаги в този град, ако момичето не беше досадено от всички подред с въпроси защо не пие. Джинът само завъртя уморено очи и се отдалечи до друга маса с храна. Когато момичето се умори от всичко това, тя излезе на верандата да подиша чист въздух.

Тук за първи път видя Джъстин.

Джини поклати глава. Няма нужда, няма нужда да си въобразява. Само ако все още беше възможно. Недалеч момичето забеляза Зак и същия онзи нещастен Джъстин, трудно е да не го разпознаеш. Доста запомнящ се човек. И доста запомнящото им се въргаляне в мокра трева под мощна струя от автоматично поливане на моравата.Само дето те не са морава, а двама малоумници, на които им се струва смешно.

Майната дежавю!“ изруга момичето на себе си и покри лицето си с длан, изразявайки пълно неодобрение към действията им и изобщо към всичко случващо се.

- Пак си тук - завъртя очи, приближи Кат, която вече беше доста пияна - Запознай се с Джини, това е идиот.

- Нямам нужда от Кейт - Гин погледна Кейт утвърдително - Знам - И след това тя се усмихна загадъчно.

Кат отново въздъхна. Може би си мислите, че това е любимият й израз на чувства - просто въздъхнете и си тръгнете! Вероятно е така.

- Добре, задници, недейпросто влез и не вдигай шум.

Мигновено, със скоростта на светлината, същите тези "бутачи" влязоха в къщата, с такъв рев, че сигурно се чуваха и на съседната улица.

Сякаш ченгетата не бяха извикани заради тях“ – помисли си Джини. И тя само попита на глас:

- С кого се срещна там?

Кат (отново!) завъртя очи, но приятелски, с усмивка.

„С Джъстин. Няма значение. Хайде да се забавляваме малко.“ Кат извика твърде силно и завлече борещия се дух вътре.

- А сега пак и по ред кой кой е?- пита за сетен път Джинът.

Скай и Кат въртят очи, казват, че вече са уморени, а Клей се опита да се усмихне приятелски, въпреки че търпението му скоро ще свърши.

- Ами виж, най-известната е фирмата на Брайс.Самият Брайс. Е, не е и от най-добрите. След това Зак, Мангомъри.

-Значи всички са лоши?-попита Джийн,също явно оглеждайки се за някой от тази компания.Е,някой липсваше там!

- Търсиш някого - Скай забеляза погледите й в тяхна посока.

- Аз? Н.. не. Просто. – поколеба се момичето – Цял ден имам чувството, че тук някой липсва.

И тогава, както по законите на жанра, светлокос мъж, мрачен и болен на вид, тихо влезе в трапезарията.Джинът не видя лицето му, но въпреки това всички го разпознаха.

„Алекс!Алекс!“ – светна на всяка маса.

- О, това са Алекс Стендал и той.

„Простреля се в главата!“ – каза Джини твърде високо, когато Алекс се обърна.На челото му, точно в средата, имаше малък белег с големината на грахово зърно. Не е нужно да бъдеидиот да разбере какво се е случило.

"Шшшшш. Да. Защо крещиш така?", прекъсна Скай момичето.

„Джинът замълча заради външния вид. Помисли си тя. Помисли си защо Алекс се опита да се самоубие? Заради Хана. Може би. Тогава ще трябва да се приближиш и да се запознаеш с него.Все пак потенциален приятел.Един от малкото.

„Хей, ново момиче", чу се груб глас от „тълпата лоши момчета". Джини моментално измести поглед към тях. „Вчера случайно забелязах как влезе в къщата на Baker Sluts след партито. Забрави ли това там?

Кат внимателно хвана ръката на Жана и се канеше да каже нещо язвително за малкия му пенис, когато Жана рязко пусна ръката си и каза високо:

-Да, защото съм нейна шибана братовчедка!- гробна тишина.-Дойдох тук при ЕДИНСТВЕНИТЕ си роднини, след като самолетът, на който бяха родителите ми, падна в океана!Исках да накарам трима весели роднини да ми помогнат! Завърших с два ходещи трупа с разбито сърце, Брайс! И все още се осмеляваш да отвориш устата си след това, което направи?Знаеш ли изобщо какво е бедност и самота и все пак смееш да кажеш нещо на новото момиче? И сега, за да не ти счупя носа, единственото, което ме спира, е репутацията на сестра ми, която ти съсипа!

Момичето, завършило тирадата си, бавно се облегна на стола, тъй като докато говореше, успя да се изправи и да размаха широко ръце. И сега, опитвайки се да си поеме дъх, тя бавно поглъщаше обяда си, докато учениците гледаха от нея към притихналия Брайс.

"Тяуспя да му затвори устата! Тя успя!" - отново тих шепот премина над масите и Джини тихо, за да не види никой, се ухили.

След като приключи с храненето, момичето отиде на урока, но останалите ученици дори не помислиха да си тръгнат.Всички искаха да знаят какво е направил Брайс.

И момичето, излизащо от трапезарията, беше последвано от погледа на внимателни сини очи, мъж, който току-що беше пристигнал и нищо не разбираше.