1. Науката като компонент на духовната култура
Какво е наука и какво място заема естествената наука в нея? Нека се опитаме да отговорим на тези въпроси. Нека започнем с разработването на обща представа за науката като важна част от духовната култура.
За целта е необходимо преди всичко да се изясни какво е култура. Културата е една от най-важните характеристики на човешкия живот. Под култура в най-широкия смисъл на думата е обичайно да се разбира всичко, което е създадено от човека (неговата дейност, труд), човечеството в хода на неговата история, за разлика от природните процеси и явления. Основната отличителна черта на системата на човешката култура е, че тя е създадена от човешки труд. А трудовият процес винаги се осъществява с прякото участие и ръководно влияние на съзнанието на човека, неговото мислене, знания, чувства, воля. Следователно културата е обективираният свят на човешката духовност.
Светът на културата заобикаля всички. Всеки човек е сякаш потопен в море от неща, обекти на човешката култура. Освен това индивидът става личност, доколкото усвоява (разработени от предишни поколения хора) форми на дейност за производство и използване на културни обекти. В семейството, в училище, във висшето учебно заведение, на работа, в общуването с други хора ние овладяваме системата от предметни форми на култура, деобективизираме я за себе си. Само по този път човек променя себе си, развива своя вътрешен духовен свят, своите знания, интереси, умения, способности, мироглед, ценности, потребности и т.н. Колкото по-висока е степента на овладяване на културните постижения от човек, толкова по-голям принос може да има той за по-нататъшното му развитие.
Понятието култура е много широко. То обхваща по същество безкраен брой от най-разнообразни неща и процеси, свързани с човешката дейност и нейнитерезултати. Многообразната система на съвременната култура, в зависимост от целите на дейността, обикновено се разделя на две големи и тясно свързани области - материална култура идуховнакултура.
Понятиетоматериална културахарактеризира резултатите и средствата от материалния живот на хората, който е свързан с производството на предмети, неща, които осигуряват естественото и биологичното съществуване на човек, задоволяване на първоначалните потребности на хората - в храна, облекло, жилище и др.
Духовната културае свързана с дейности, насочени към задоволяване не на материалните, а на духовните нужди на човек. Духовните нужди са нуждите от развитие, подобряване на вътрешния свят на човека, неговото съзнание, психология, мислене, знания, емоции, преживявания и т.н. Наличието на духовни нужди в крайна сметка отличава човека от животното. Духовните потребности се задоволяват в процеса на не материално, а духовно производство, в процеса на духовна дейност.
Хората казват: не само с хляб живее човек. С други думи, животът на човека се състои не само и не толкова в задоволяването на материалните (т.е. в крайна сметка биологични) потребности, а в дейността на неговия вътрешен, духовен свят. Консумирайки продукти на духовната култура (когато четем книга, гледаме картина в музей или филм в кино, слушаме музика и т.н.), ние обогатяваме, развиваме своя вътрешен, духовен свят (света на знанието, образите, ценностите, преживяванията). В същото време създаваме условия за подобряване не само на духовната, но в крайна сметка и на материалната дейност. Освен това човек в хода на живота си може не само да консумира продуктите на духовната култура, създадени от други хора; той може – и е призван към това – да създава нови елементи на духовнотокултура.
Хората по своята същност не са потребители, а създатели на култура. Върхът на духовната дейност на човека е неговото собствено участие в създаването на нови елементи на духовната култура. В този случай човек става ТВОРЕЦ на културата, а дейността му е творческа. В създаването на нови елементи на духовната култура се проявява висшата съдба на човека.
Науката е един от най-важните основни компоненти на духовната култура. Науката заема особено и най-важно място в духовната култура, която се определя от стойността на знанието в начина, по който човек е в света, на практика, т.е. в материално-обективното преобразуване на света. Материално-обективната, практическа промяна на света е невъзможна без познание за света. Познанието е вътрешен, интегрален момент от практическата дейност. Практиката и знанието взаимно се допълват и опосредстват. Познанието се генерира от човешката практика и в крайна сметка е насочено към неговото подобряване. Познанието започва в практиката, в материалната и производствената дейност на човека и завършва в нея.
Често понятията наука и знание се отъждествяват. Но това идентифициране е опростяване. В крайна сметка знанието може да бъде преднаучно, извъннаучно и научно. Науката е само една от историческите форми на познание на света. Дълго време знанията се развиват в преднаучни форми (митология, религия и др.). В същото време определен познавателен момент несъмнено (винаги и сега) е характерен и за ненаучните форми на духовна култура - изкуство, политическо съзнание, правосъзнание, морал и дори религия.