§ 10
1374. Безсобствена вещ е вещ, която няма собственик или чийто собственик е неизвестен, или вещ, за която собственикът се е отказал от правото на собственост (клауза 1, член 225 от Гражданския кодекс). Наименованието на нещо "без собственик" не означава непременно, че то няма собственик.
1376. Гражданин или юридическо лице*, което не е собственик на имот, но (1) добросъвестно, (2) открито и (3) непрекъснато притежава (4) като свой** недвижим имот (5-а) в продължение на петнадесет години или друго имущество (5-6) в продължение на пет години, придобива правото на собственост върху този имот. Периодът от време, необходим за придобиване на собственост върху вещ чрез добросъвестно, открито и продължително владение на чужда вещ като своя, се нарича придобивна давност или давност на владението.
*Но не и обществено образование. България, нейните субекти и общини са лишени от възможността да придобиват собственост в собственост поради давността на владението.
Тоест, animus domini, който притежава имущество за себе си, като негов приобретател.
1377. Правото на собственост върху движими вещи се поражда от собственика им, който отговаря на изброените по-горе изисквания, със самия факт на изтичане на владението. За възникване на правото на собственост чрез ограничаване на собствеността върху недвижима вещ е необходимо да се установи фактът на изтичане на ограничението на владението от съда (клауза 3, член 6 от Закона за държавната регистрация на недвижимите имоти). Въз основа на съдебно решение за установяване на 15-годишно добросъвестно, открито и непрекъснато владение на чужд недвижим имот като свой, държавният орган трябва да впише възникването на собственост върху недвижим имот по давност на собствеността (чл. 28 от закона).
* Тази позиция енетрадиционен. В чл. 302 от Гражданския кодекс е обичайно да се вижда защита не на действителната собственост, а на правата на собственост на добросъвестен купувач от неоснователните искове на бившия собственик (А. А. Рубанов, Б. Б. Черепахин, В. Б. Чуваков). Ние обаче предпочитаме да се присъединим към позицията на К. И. Скловски, която (за разлика от класическия възглед) отчита фундаменталната разлика между съвременния Граждански кодекс и съветското гражданско право, което не познава независима притежателска защита. Защитата на правото на собственост (а не на действителната собственост) днес може да се види в нормата на чл. 1109 от Гражданския кодекс, който урежда случаите на неоснователно обогатяване, което не подлежи на връщане.
** В. Б. Чуваков смята, че в случай, че нещо не може да бъде поискано от добросъвестен купувач, придобивната давност изобщо не се прилага и следователно последният става собственик на вещта още в момента на нейното добросъвестно придобиване. Тази позиция се подкрепя и от българската арбитражна практика. Може би подобно тълкуване би било по-подходящо, но не виждаме достатъчно основания за това, тъй като нито самият Граждански кодекс, нито други закони познават такова основание за придобиване на права на собственост като добросъвестно придобиване, свързано с ревандикационни ограничения. Възникването на абсолютни права, към които се отнася и правото на собственост, може да стане само на основания, изрично предвидени в закона. Освен това в случая не е ясно какъв юридически факт става основание за прекратяване на правото на предишния собственик.
1379. Във всички случаи човек може да добави към давността на своето притежание през цялото време на добросъвестно, открито и непрекъснато притежание на законния предшественик (клауза 3, член 234 от Гражданския кодекс). Прави впечатление, че нормите на чл. 234 със задна дата, т.еразширяване на отношенията на собственост, възникнали преди влизането в сила на Гражданския кодекс (член 11 от уводния закон към част първа от Гражданския кодекс).
1380. Законодателството не обръща внимание на очевидното обстоятелство, че изтичането на придобивна давност води не само до възникване на собственост върху вещ от собственика на давността (положително действие), но и прекратяване на правото на собственост на собственика, който не е притежавал вещта по време на придобивна давност (негаторно действие), което в такъв случай може да се нарече отчуждителна или погасителна давност. Възможно ли е да се придаде самостоятелно правно значение на погасителната давност? Прекратява ли се правото на собственост от факта, че собственикът по време на погасителната давност действително не притежава вещта (например не я отнема от наемателя или пазителя, не предприема мерки за издигане на потъналата в открито море вещ)? В законодателството няма общо правило по този въпрос, което означава, че отговорът на този въпрос в общия случай трябва да бъде отрицателен. Това обаче не изключва възможността законодателят да установи специални случаи за прилагане на погасителната давност като самостоятелно основание за прекратяване на правото на собственост.