1.2. Електрокардиографска диагностика на инфаркт на миокарда
Остър период:Образуване на зъбец с висок връх
Т (исхемия) и елевация на ST сегмента (увреждане). ST сегментът има хоризонтала
може да бъде чадър, вдлъбната, изпъкнала или наклонено възходяща форма
с Т вълната, образувайки монофазна крива. В води, характеристика
могат да се регистрират зони на миокарда, противоположни на инфаркта
реципрочна депресия на ST сегмента.
Остър период:появява се анормална Q вълна или комплекс
QS. Q вълната се счита за патологична, с продължителност над 0,03 s и
повече от . Амплитуда на R вълната в отвеждания I, aVL, V1-V6 или повече
. Амплитудите на R вълната в отвеждания II, III и aVF. R вълната може да се свие
или изчезват, а в противоположни отвеждания - нарастват.
Подостър период:ST сегмент се връща към изходното ниво, оформя-
отрицателна Т вълна.
Период на белези(постинфарктна кардиосклероза): амплитуда
отрицателната Т вълна намалява, с течение на времето става изое-
електрически и положителни. ST сегмент на изолинията. Q вълна обикновено
продължава, но в някои случаи може да намалее или да изчезне
поради компенсаторна хипертрофия на здравия миокард.
Тези ЕКГ промени са характерни за миокарден инфаркт със зъб
Q (широкофокален, трансмурален). МИ без Q зъбец (малък фокален,
интрамурален, субендокардиален) се диагностицира въз основа на
динамични промени в ST сегмента и Т вълната.
Топична диагностика на инфаркт на миокарда по ЕКГ данни
1.3. Биохимични маркери на инфаркт на миокарда
Патогномонична за миокардния инфаркт е динамиката на маркера
ровкръвен серум, характеризиращ се с превишаване на горната граница-
норми с минимум 50% и последващо намаление.
Съдържанието на мускулен протеинмиоглобин (MG)в кръвта се увеличава
1,5-3 часа след началото на стенокарден пристъп с излишък на вер-
надвишава границите на нормата с 5-10 или повече пъти за 6-7 часа и се връща към оригинала
ниво средно през ден.
Активността накреатин фосфокиназата (CPK) се повишава след 3-6 часа
от началото на заболяването, надвишава горната граница на нормата с 6-12 пъти или повече
до 18-24 часа и се нормализира средно на 3-тия ден.
По-специфична за МИ е динамиката на активността на изофер-
ментаKFK-MB. Пиковите стойности на общата CK и CK-MB показват
за размера на инфаркта.
Активността нааспартат аминотрансферазата (AST)се увеличава чрез
8-12 часа от началото на болковата атака, достига максимум след 18-
36 часа, превишавайки нормата с 4-8 пъти или повече, и се връща към оригинала
ниво за 3-4 дни.
Най-новият маркер за МИ елактат дехидрогеназа (LDH).
Активността му се увеличава след 24-48 часа и достига своя максимум
ниво 2-6 пъти по-високо от нормалното на 3-6-ия ден от заболяването с нормализиране
за 10-15 дни. Диагностичното значение на LDH нараства с късното
прием на пациенти в болница. Възможно е да се определи съотношението на изо-
ензими LDH1 / LDH2: при MI е повече от 1.
тропонините I и Tимат най-висока специфичност. Тяхната концентрация
Тракциите в кръвта се увеличават вече след 2-4 часа от началото на болката
ступа, пик след 10-24 часа и спад след 5-10 дни (три
понин I) или 5-14 дни (тропонин Т). Могаизползвайте висококачествени бързи тестове за тропонин, като използвате специален индикатор
При миокарден инфаркт без Q зъбец, активността на серумните ензими
ченгетата може да не се увеличат или да се увеличат леко. Пов-
при такива пациенти концентрацията на кардиоспецифични тропонини
показва висок риск от неблагоприятен изход от заболяването.
1.4. Ехокардиографияизвършена възможно най-скоро
всички пациенти със съмнение за остър МИ. С негова помощ разкрива
нарушения на локалния контрактилитет на миокарда, разкъсвания на миокарда на стомаха
дъщерни и папиларни мускули, истински и фалшиви аневризми, интрасер-
венозни тромби, течност в перикарда, нарушения на систолното и диа-
Миокардна сцинтиграфияпозволява да се идентифицират перфузионни дефекти на
в основата на разпределението на радиоактивните изотопи в миокарда. технеций-
99m пирофосфат се натрупва в областта на инфаркта до преди 3-4 дни,
образувайки "гореща" точка. Талий-201, напротив, се натрупва в живота
способен миокард, а зоната на инфаркт съответства на "студения" фокус.