15.5. данък върхусделки с ценни книжа
Данъкът върху сделките с ценни книжа е въведен в българската данъчна система, както повечето други данъци, от 01.01.92г. Данъкът върху сделките с ценни книжа е федерален данък и цялата сума на средствата от неговото събиране се кредитира във федералния бюджет.
През целия период на действие на този данък в него многократно са правени промени и допълнения. Най-съществената промяна е изключването от данъчно облагане на покупката и продажбата на ценни книжа. Всъщност в момента данъкът върху сделките с ценни книжа се свежда до облагане само в процеса на регистрация на проспекти за емитиране на ценни книжа.
Данъчният кодекс на България не предвижда запазването на този данък като самостоятелен, следователно, след приемането и въвеждането на втората част на кодекса изцяло, този данък ще бъде премахнат и повечето от онези елементи, които в момента подлежат на облагане с него, вероятно ще бъдат включени в основата на държавното мито.
Платци на данък върху сделките с ценни книжа са юридическите лица, емитиращи ценни книжа.
Обект на данъчно облагане е номиналната стойност на емисията ценни книжа, декларирана от емитента при регистриране на проспекта.
Появата на обект на данъчно облагане се свързва не само с емисията на ценни книжа, но и с факта на регистрация на тази емисия. Това означава, че данъкът върху сделките с ценни книжа се прилага само за емисионни ценни книжа. В съответствие с Федералния закон "За пазара на ценни книжа" ценните книжа са ценни книжа, които едновременно имат следните характеристики:
осигуряване на набор от имуществени и неимуществени права,
подлежи на заверка, възлагане и безусловно изпълнение
в съответствие с нормите, установени с този закон;
равенобеми и срокове за упражняване на права в рамките на една емисия
независимо от момента на закупуване на ценната книга.
Съгласно това, когато една организация издава менителница, данъкът върху сделките с ценни книжа не трябва да се плаща, тъй като сметката не е емисионна ценна книга и нейното издаване не трябва да се регистрира.
Въпреки това, когато се регистрира проспект за емитиране на ценни книжа, не винаги се изисква от закона да се плаща данък върху сделките с ценни книжа.
По този начин номиналната стойност на емисията ценни книжа на АД не подлежи на данъчно облагане:
извършване на първичната им емисия (в процес на установяване
увеличаване на уставния капитал с размера на преоценката на фиксираните
средства, държани по решение на правителството на Руската федерация;
конвертируеми в акции на АД, към които
присъединяване, което не надвишава размера на уставния капитал
при образуване на АД в резултат на реорганизация под формата на сливане,
разделяне или отделяне на акционерни дружества;
при консолидиране или разделяне на преди това пуснати акции без
промени в размера на уставния капитал на АД;
при конвертиране на по-рано пуснати акции в акции от друг вид без
промени в уставния капитал;
в случай на намаляване на уставния капитал на АД чрез намаляване
номинална стойност на акциите.
Освобождаването от данък е характерно главно за случаите, когато емитирането на ценни книжа не е свързано с реално увеличение на уставния капитал и се извършва за замяна на ценни книжа от един вид с други или ценни книжа на едно дружество с ценни книжа на друго.
Изключение правят само първите две позиции. Освободени са от плащане на данък върху операции с ценни книжа на организацията в процеса на първична емисия, т.е.директно в процеса на създаване на АД, както и когато увеличението на уставния капитал е резултат от преоценка на дълготрайни активи, т.е. практически не е свързано с реално или физическо увеличение на капитала.
Данъчната ставка върху сделките с ценни книжа е 0,8% от номиналната стойност на тяхната емисия.
Данъкът върху сделките с ценни книжа се заплаща при регистрация на проспекта за емитиране на ценни книжа. Размерът на данъка се заплаща от данъкоплатеца едновременно с подаването на документи за регистрация на емисията. Ако в резултат на разглеждане на документите регистрацията на проспекта бъде отказана, данъкът не се връща на данъкоплатеца.
Източникът на плащане на данък върху сделките с ценни книжа е нетната печалба на предприятието, която остава в него след плащане на данък върху дохода.
Пример 54.Да приемем, че през 2000 г. е създадено АД с устав
капитал в размер на 100 милиона рубли, освен това през същата година той беше
е извършено първично пласиране на допълнителен брой акции (в
поради увеличение на уставния капитал) с 50 милиона рубли. Нека да определим сумата
данък върху сделки с ценни книжа, който е необходимо да се плати
при регистриране на тези две емисии ценни книжа.
След регистрацията на първата от тези емисии ценни книжа беше
свързано с учредяването на акционерно дружество, т.е. представляваше първоначално пласиране
първата емисия за акционерно дружество или емисия в процес на учредяване, след това данък върху
сделки с ценни книжа в този случай не е платено. Кога беше
е извършена допълнителна емисия и реално вече работещо акционерно дружество
извърши първичното пласиране, данък върху сделките с ценни книжа
трябваше да бъдат платени в размер на 50 милиона • 0,008 = 0,4 милиона рубли.