1.6.2. Метод на минимизираща карта
За функции с малък брой променливи може да се използва методът на минимизиращата карта. Разгледайте метода на примера на DNF. Да предположим, че е необходимо да се конструира MDNFn-местна булева функцияf(хn).
1. Първо се изгражда пълна карта на всички възможни конюнкции от променливитехnи техните отрицания. В първитеnколони всички възможни единични комбинации са изградени от (x1.xn) и техните отрицания. В следващияn(n– 1)/2 се конструират всички различни (до пермутации) произведения по двойки на променливите в първитеnколони. След това изградете всички различни продукти от 3, 4, . ,nфактори. По-долу има карта за 3 местни функции.
Най-дясната колона съдържа съюзи от видаК=х1 1 .хnn, къдетохii=хiилихii=хi. Пълната карта има една и съща форма за всичкиnлокални булеви функции.
2. Считаме за минимизирана конкретнаn- локална булева функцияf(хn) и конструираме за нея набор от елементарни множества N>, включени във вътрешните конюнкции на SDNF. Например функциятаf =(01100111) от Пример 3 има набора N> ще бъде както следва:N1 = (x,y,z);N2 = (x,y,z);N3 = (x,y,z);N4 = (x,y,z) ;N5 = (x,y,z).
В пълната карта задраскваме онези редове, които имат набори от променливи в последната колона, които не са включени във функциите на SDNF. В този пример това са редове 0, 3, 4. Техните номера могат да бъдат определени от вектора на истинатаf, тъй като на тези места има нули.
3. Всички съюзи, които попадат в задрасканите редове, се зачеркват и от останалите редове. В примера таблицата ще изглежда така: