180. Могат ли избирателите да отзовават депутати?
Практиката за отзоваване на депутати от избирателите се използва за първи път в България в първите години на съветската власт. Институцията за отзоваване на депутати и народни избраници се разглежда като своеобразна форма на обществен контрол върху дейността на избраните служители и тяхната отговорност пред народа.
СУ РСФСР. 1917. N 3. Чл. 49.
През годините на съветската власт институцията за отзоваване на депутатите номинално остана, въпреки че на практика не функционираше.
За съжаление понастоящем нито Конституцията на Руската федерация, нито федералните закони „За основните гаранции на избирателните права и правото на участие в референдум на гражданите на България“ и „За статута на член на Съвета на федерацията и статута на депутат от Държавната дума на Федералното събрание на България“ предвиждат отзоваването на депутат като основание за предсрочно прекратяване на пълномощията му.
В епохата на перестройката в юриспруденцията триумфира идеята за свободен депутатски мандат, което означава пълната независимост на депутата от избирателите. Депутатите не са обвързани с предизборни обещания. При никакви обстоятелства избирателите не могат да отзовават депутат, дори ако избраният пренебрегне задълженията си.
Животът обаче показва, че обратната връзка е нужна и полезна. Той ще предпази избирателите и свободните представителни органи на властта от случайни хора, които не се чувстват отговорни към своите избиратели, пропускат заседанията, избягват ежедневните задължения, личното участие в гласуването и контактите с хората.
За възраждане на практиката за отзоваване на депутати и народни избраници, които не са оправдали доверието на избирателите, се застъпват много юристи.
Виж: Зиновиев А.В. Гаранции и методи за избор на представителни органи на властта в България // Държава и право. 1995. N 1. С. 15.
Възможността за отзоваване на депутат е предвидена от законодателството на редица субекти на федерацията, където все още е запазена мажоритарната система за избори.
Основания за отзоваване на депутат могат да бъдат:
1) системно неучастие в сесийните заседания;
2) укриване на гласуване;
3) неизпълнение на указанията на вътрешните ръководни органи на камарата, постоянните комисии и комисии, депутатските фракции;
4) извършване на действие, което позори статута на представител на властта.
Отзоваването на депутат е форма на контрол върху неговата дейност, мярка за конституционна отговорност.
SZ RF. 1997. N 2. Чл. 348.
В момента закони за отзоваване на депутат са приети в републиките Алтай, Северна Осетия-Алания, Волгоград, Кемерово, Твер и редица други региони. Но с преминаването на регионите към смесена или пропорционална система на представителство много от тези актове ще загубят правното си значение. Измененията на Федералния закон „За основните гаранции на избирателните права и правото на гражданите на България за участие в референдум“ във връзка с използването на пропорционална избирателна система при изборите на депутати от представителните органи на общинските райони и градските райони от 2011 г. установяват, че ако всички депутатски мандати или част от тях в съответните общини бъдат заменени от депутати, избрани с партийни листи, отзоваването на зам. не се прилага. При това положение изглежда, че парламентарната фракция трябва да има право да постави въпроса за предсрочно прекратяване на пълномощията на недобросъвестен депутат.