2. Концептуализацията като начин за създаване на концепции
За да разберем ролята на концепцията, е необходимо да се позовем на тясно свързаната концепция за концептуализация:
„КОНЦЕПТУАЛИЗАЦИЯТА е процедурата за въвеждане на онтологични репрезентации в натрупания масив от емпирични данни; първичната теоретична форма, която осигурява теоретичната организация на материала; диаграма на връзката на понятията, която отразява възможните тенденции в промяната на референтното поле на обектите, което позволява да се създават хипотези за тяхната природа и природата на взаимоотношенията; начин за организиране на умствена работа, който ви позволява да преминете от материалните и първични теоретични концепции към все по-абстрактни конструкции, които показват до краен предел предположенията, които са в основата на изграждането на картина на визията на изучавания сегмент от реалността.
В първите три случая може да се говори за първично концептуално обяснение, което въвежда в работата с наличните данни интерпретативен (разпознаващ) фактор, който отсъства в прости първични емпирични обобщения, фиксирани в специално измислена концепция - концепция (като "сплотеност", "фрустрация", "конфликт" и т.н.), разгръщайки възможна (предварително разработена по отношение на концепцията) обяснителна стратегия.
В последния случай говорим за разработването на концептуална схема (модел, знакова система) на изследваната област, отразяваща само нейните най-значими аспекти (минимално необходимия набор от първоначални концепции-конструкти, който ви позволява да зададете картина на научната реалност). В това отношение тя е сравнима с интерпретативна схема, която осигурява движение от концептуална схема към емпирична основа (въвеждане на фактор на първично концептуално обяснение) и обратно движение от нивото на данните към тяхната концептуализация в определен модел.
Концептуализацията като движение към абстрактнотокорелира с операционализацията като движение към конкретното. Концептуализацията дава възможност за: преминаване към все по-всеобхватен фактор, който трябва да бъде обяснен („отслабена“ и „научна“ версия на неговото разбиране); вписват едно знание в друго, по-общо, и в крайна сметка в културата. Концептуалната схема определя теоретичното разбиране за целостта на обекта, поддържа системни идеи за него в изследователските процедури и поддържа семантичното единство в научноизследователската общност.
Проблематизирането и (и) дискредитирането на съществуващата система от идеи се случва не само под въздействието на нови данни, които им противоречат (което води по-скоро до усъвършенстване на концептуалната схема), но главно чрез унищожаване на обектите, дефинирани от концептуалната схема (и, следователно, самата нея). В концептуалните допускания се разкриват неясноти, предположения и противоречия, изискващи изграждането на нов субект и нова концептуална схема, която го онтологизира (в този смисъл намирането на предмета на изследване и изследване е визията на обекта в светлината на концептуални предпоставки, произтичащи от натрупано знание или открито невежество).
Целта на концептуализацията е да обозначи вселената от възможни в момента начини за работа на теоретично ниво (включително осигуряване на вътрешна съгласуваност на използваните концепции и конструкти), да предложи "оптика", т.е. визия за предметните области на работа в изследователски режим, както и да се създаде представа за нивото на организация на знанието. Самата концептуална схема като правило има многостепенен характер, вътре в нея има сложна мрежа от връзки между понятия, които не са непременно пряко свързани помежду си.
Така една концептуална схема може да се дефинира като определенасъвкупност от хипотези и предложения (предположения) за същността на изследваните обекти, основани на наличните теоретични изводи и заключения, улавящи тенденциите и зависимостите (законите) между отделните компоненти на изследваната област и съответстващи на съществуващата система от понятия и позволяващи (чрез интерпретационната схема) да се достигне нивото на емпирична работа с дадени предмети (установяване на външни връзки на понятията). Повечето от стандартните теоретични проблеми се формират и по един или друг начин се разрешават главно на нивото на концептуални схеми (с връзката на интерпретационните схеми), които служат като универсално средство за теоретично описание (експозиция).