2 Ултразвукова оценка на надбъбречните жлези при новородени
Забележка: *ND - недоносени бебета, ELBW - изключително ниско телесно тегло
На всички прегледани новородени е направено ултразвуково сканиране на надбъбречните жлези в В-режим. По време на изследването се оценява местоположението на надбъбречните жлези, тяхната форма, характеристиките на контурите на органа, ехогенността, ехоструктурата, диференциацията на слоевете и се определят линейните размери, използвани за изчисляване на обема на органа (измерват се ширината на основата на надбъбречната жлеза, нейната височина и дебелина в напречно сечение).
Дясната надбъбречна жлеза се определя чрез надлъжно сканиране по предната аксиларна линия, през черния дроб, от под дясната ребрена дъга. С този подход бяха оценени максималната височина и ширина на органа. При напречно сканиране с позицията на сензора в епигастриума се определя дебелината на органа. Лявата надбъбречна жлеза се вижда, когато сензорът е разположен между предната и средната аксиларна линия, по протежение на междуребрието. По-достъпна за изследване се оказва дясната надбъбречна жлеза, разположена между тъканта на черния дроб и десния бъбрек и покрита медиално и отдолу от долната празна вена. Лявата често беше покрита отгоре и отпред от сянката на стомаха, а медиално от аортата. Надлъжното сканиране разкрива максималната височина и ширина на органа. Височината се измерва като разстоянието между основата и върха на надбъбречната жлеза, а ширината е сегментът между най-отдалечените точки на паренхима. Напречното сканиране измерва дебелината на органа.
Изчисляването на общия обем на надбъбречните жлези се извършва чрез добавяне на обемите на дясната и лявата жлеза, изчислени по формулата: V = 0,520 A B C, където A, B, C са линейните размери на надбъбречните жлези (cm), 0,520 е корекционният коефициент. Коефициентът на преобразуване на линейните размери на надбъбречната жлеза вобемът се определя експериментално: направени са 100 модела на надбъбречни жлези с различни размери, след което в процеса на трикратно потапяне във вода се определя средният им обем и съотношението му към стойността, равна на произведението на трите измерения на взетия модел. Полученият коефициент на преобразуване е средно 0,520±0,01.
Ултразвуковото изследване на надбъбречните жлези се извършва на възраст от първата, втората, третата седмица от живота на децата и един месец, за да се определи възрастовата динамика на размера на тази ендокринна жлеза.
В допълнение към ултразвуковия преглед използвахме цветно и мощностно доплерово картиране, импулсно-вълнов доплер на кръвотока в надбъбречната артерия, при който бяха определени пиковата систолна (Vmax), крайната диастолна (Vmin) скорост на кръвния поток и независимият от ъгъл параметър на кръвния поток - индекс на резистентност (RI).
Проведено е доплерово изследване в режим на импулсна вълна при 64 деца от първа група (включително 9 недоносени и 55 доносени новородени) и 66 деца от втора група (от които 50 недоносени и 16 доносени новородени).
По време на изследването функционалното състояние на надбъбречната кора в неонаталния период беше оценено чрез определяне на концентрацията на стероидния хормон кортизол, който е един от най-важните адаптивни фактори, в кръвта на триседмични новородени. За това кръвният серум на 40 деца е изследван за нивото на общия кортизол с помощта на имунохемилуминесцентен метод на автоматизираната система IMMULITE 2000 (Siemens), от които 8 деца от групата за сравнение (4 недоносени и 4 доносени деца) и 32 новородени от основната група (24 недоносени и 8 доносени деца).
Анализ на статистически данниизвършва се с помощта на пакета от математически и стандартни статистически програми Biostatistica 4.03, Microsoft Excel 2007, Statistica 6.0: описателна статистика (изчисляване на средни стойности, стандартни грешки, медиана, стандартни отклонения, дисперсия на извадката, брой измервания в извадката); корелационен и регресионен анализ. Сравнението на средните стойности се извършва както по метода на Student, така и с помощта на непараметрични критерии за разликата между две проби (тест на Fisher). Значимостта на разликите между сравняваните групи се определя главно като се вземе предвид показателят „p“. Количествените параметри са представени като средни аритметични стойности, коригирани за стандартната грешка на средната стойност (M±m). Разликите в хипотезите се считат за значими на ниво на значимост p
При ехографското изследване в B-режим се измерват линейните размери на надбъбречните жлези: височина, ширина и дебелина. При анализа на получените данни се установи, че стойностите на ширината на основата и височината на надбъбречните жлези варират в широки граници сред целия контингент на изследваните деца.
Ширината на основата на надбъбречните жлези при децата от групата за сравнение варира от 5 до 14 mm (средно 9 ± 0,31 mm), височината на надбъбречната жлеза - от 9 до 18 mm (средна стойност 14 ± 0,25 mm), независимо от страната.
За разлика от силно променливите стойности на ширината и височината на надбъбречната жлеза, дебелината му в напречното сечение варира стриктно в определени граници. Според данните, получени в резултат на изследването, границите на разсейване на този параметър варират от 2,0 до 6 mm за деца в различни етапи на ранна възраст, както условно здрави, така и деца с пневмония и тежко хипоксично увреждане на мозъка. В тази връзка ключовата стойност за ехографските характеристики на тована ендокринната жлеза има измерване на дебелината на надбъбречната жлеза по време на нейното напречно сканиране.
По време на изследването беше отбелязано, че показателят за максимална дебелина в първата група е типичен за първите дни от живота на детето, а след това следва неговото намаляване (Таблица 2).
Стойностите на дебелината на надбъбречните жлези при деца от първата и втората седмица от живота се различават значително (p