25. Глобализацията като основна характеристика за мен. Фактори на глобализацията.
Глобализациятае процесът, чрез който светът се трансформира в единна глобална система. Въпросът за глобализацията стана много актуален през 90-те години на миналия век, въпреки че различни аспекти на този процес се обсъждат сериозно от учените от 60-те и 70-те години на миналия век.
Глобализацията на световната икономикае превръщането на световното пространство в единна зона, където информацията, стоките и услугите, капиталът се движат свободно, където идеите се разпространяват свободно и техните носители се движат свободно, стимулирайки развитието на съвременни институции и отстранявайки грешките в механизмите на тяхното взаимодействие.
Глобализацията предполага формирането на единно (универсално) международно икономическо, правно, културно и информационно пространство. С други думи, феноменът на глобализацията надхвърля чисто икономическата рамка и оказва съществено влияние върху всички основни сфери на обществената дейност -политика, идеология,култура. Тя несъмнено ще играе решаваща роля всветовната икономикана 21 век, като ще даде мощен тласък за формирането на нова система на международни икономически и политически отношения.
На първо място, глобализацията се причинява от обективни фактори на световното развитие, задълбочаване намеждународното разделение на труда, научно-технически прогрес в областта на транспорта и комуникациите, намаляване на така нареченото икономическо разстояние между страните. Позволявайки ви да получавате необходимата информация от всяка точка на света в реално време и бързо да вземате решения, модерните телекомуникационни системи безпрецедентно улесняват организирането на международни капиталови инвестиции,кооперативно производствоимаркетинг. В условията на информационна интеграция на света трансферът на технологии е много ускорен изаимстване на чужд бизнес опит. Възникват предпоставки за глобализация на такива процеси, които досега са останали локални по природа, например получаването на висше образование далеч от най-добрите образователни центрове в света.
Вторият източник на глобализацияелиберализацията на търговиятаи други форми на икономическа либерализация, които ограничиха протекционистичните политики и направихасветовната търговияпо-свободна. В резултат митата бяха значително намалени и много други бариери пред търговията със стоки и услуги бяха премахнати. Други мерки за либерализация доведоха до увеличеникапиталови потоции другипроизводствени фактори.
Третият източникна процеса на интернационализация и един от основните източници наглобализациятабеше феноменът натранснационализацията, при която определена част от производството, потреблението, износа, вноса и доходите на страната зависи от решенията на международни центрове извън дадената държава. Водещите сили тук са транснационалните компании (TNC), които сами по себе си са както резултатът, така и основните актьори на интернационализацията.
Глобализацията засяга икономиките на всички страни. То засяга производството на стоки и услуги, използването натруд,инвестиции, технологии и разпространението им от една страна в друга. Всичко това в крайна сметка се отразява на ефективността на производството,производителността на трудаи конкурентоспособността. Глобализацията е тази, която изостри международната конкуренция.
Процесът на глобализация на икономиката се ускори през последните десетилетия, когато различни пазари, по-специално капитал, технологии и стоки, и до известна степентруда, ставаше все по-взаимосвързан и интегриран в многопластовата мрежа на ТНК. Въпреки че определен брой ТНК оперират в традиционния търговски сектор, като цяло международните фирми се застъпват заиндустриално преструктуриране на многоразвиващи се страничрез създаването на нови индустрии, по-специално автомобилостроене, нефтохимическа промишленост, инженерство, електроника и т.н., и модернизирането на традиционните, включително текстилната и хранително-вкусовата промишленост.
Съвременните транснационални корпорации (те също така често се наричат глобални корпорации), за разлика от бившите ТНК от производствен тип, работят главно на информационните и финансовите пазари. Има планетарно обединение на тези пазари, формира се единно глобално финансово и информационно пространство. Съответно нараства ролята на ТНК и тясно свързаните с тях наднационални икономически структури и организации (като Международния валутен фонд, Международната банка за възстановяване и развитие, Международната финансова корпорация и др.).
В момента 80% от най-новите технологии се създават от ТНК, чиито доходи в някои случаи надвишават брутния национален доход на отделни, доста големи страни. Достатъчно е да се каже, че в списъка на 100-те най-големи икономики в света 51 позиции са заети от ТНК. Освен това сферата на дейност на значителна част от тях е свързана с развитието на хипертехнологиите (или метатехнологиите), които включват мрежови компютри, най-новите компютърни програми, организационни технологии, технологии за формиране на обществено мнение и масово съзнание и др. Именно разработчиците и собствениците на такива технологии днес контролират финансовите пазари и определят формата на световната икономика.
Приблизително 1/5 от доходите на индустриализираните страни и 1/3 от развиващите се страни са пряко зависими отизнос. Изчислено е, че в света 40-45% от заетите в производствената промишленост и приблизително 10-12% в сектора на услугите са пряко или косвено свързани свъншнататърговия, коятоостава основно средство за преразпределение на световния доход.Всичко по-горе ни позволява да отбележим редица предимства от процеса на глобализация:
глобализацията засили международната конкуренция.Конкуренциятаи разширяването на пазара водят до задълбочаване на специализацията и международното разделение на труда, което от своя страна стимулира растежа на производството не само на национално, но и на световно ниво;
друго предимство на глобализацията са икономиите от мащаба на производството, което потенциално може да доведе до намаляване на разходите и цените, а оттам и до устойчивикономически растеж;
ползите от глобализацията се свързват и с печалбите от търговията на взаимноизгодна основа, която удовлетворява всички страни, които могат да бъдат лица, фирми и други организации, държави, профсъюзи и дори цели континенти;
глобализацията може да доведе до повишена производителност в резултат на глобална рационализация на производството и разпространението на напреднали технологии, както и конкурентен натиск за непрекъснати иновации в глобален мащаб.
Като цяло ползите от глобализацията дават възможност на всички партньори да подобрят позицията си, което ще може да увеличи производството, да повиши заплатите и стандарта на живот.
Глобализацията носи не само ползи, тя е изпълнена с негативни последици или потенциални проблеми, които някои от нейните критици виждат като голяма опасност.
Втората заплахасе счита от мнозина за такавадеиндустриализацията на икономиката, тъй като глобалната отвореност е свързанас намаляване на заетостта в производството както в Европа, така и в САЩ. Всъщност обаче този процес не е следствие от глобализацията, въпреки че протича успоредно с нея. Деиндустриализацията е нормално явление, породено от технологичния прогрес и икономическото развитие. Действително, делът на производствените индустрии в икономиките на индустриализираните страни рязко намалява, но тованамаляване се балансира от бързото нарастване на дела на сектора на услугите, включително финансовия сектор.
Следващата заплаха, породена от глобализацията, е свързана със забележимоувеличаване на разликата в заплащането между квалифицирани и по-малко квалифицирани работници, както и с нарастваща безработица сред последните. Днес обаче това съвсем не е непременно следствие от интензификацията на международната търговия. По-важен е фактът, четърсенето на квалифицирани кадри в отраслите и предприятията нараства. Това се дължи на факта, че конкуренцията на трудоемките продукти, произведени в страни с ниски заплати и нискоквалифицирани работници, води до по-ниски цени на подобни продукти на европейски фирми и намаляване на печалбите им. В такива условия европейските компании спират да произвеждат нерентабилни продукти и преминават към производство на стоки, които изискват използването на висококвалифициран персонал. В резултат на това работниците с по-ниска квалификация остават непотърсени, доходите им падат.
Като четвърта заплахате отбелязватпрехвърлянето от фирми на страни с високи разходи за трудна част от производствените си мощности къмстрани с ниски заплати. Износът на работни места може да бъденежелателно за икономиката на редица държави. Подобна заплаха обаче не е твърде опасна.
Петата заплахае свързана струдовата мобилност. Днес много се говори за свободния обмен на стоки, услуги и капитали и много по-малко засвободата на движение на работна сила. В тази връзка се поставя въпросът за влиянието на глобализацията върху заетостта. При липса на адекватни мерки проблемът сбезработицатаможе да се превърне в потенциален източник наглобална нестабилност. Разхищението на човешки ресурси под формата на безработица или непълна заетост е основната загуба на световната общност като цяло и особено на някои страни, които са похарчили много за образование. Висока безработица в средата на 90-те години сигнализира за наличието на големи структурни проблеми и политически грешки в глобалната икономика. Тези фактори показват необходимостта от ефективно управление на промените на всички нива, особено в области, които пряко засягат условията на живот на хората. По-конкретно, спорен е въпросът дали международната миграция може да допринесе за решаването на проблемите със заетостта и бедността. Днес пазарите на труда са много по-малко интернационализирани от пазарите на стоки или капитал.
Важен източник на напрежение и конфликтиможе също да станемасивнаурбанизациясвързана сглобални демографски,технологични и структурни промени. Градоветевече се превръщат включови елементи на обществотов мащаба на държавите и света като цяло, както и в основни канали за разпространение на влиянието на глобализацията поради редица причини. Първо, доставката на храна и енергия за градовете в много страни зависи не от местни източници, а от вносни ресурси. Освен това градовете са основнитецентрове на глобална стандартизация на потреблението, култури. В тях най-активни са мултинационалните компании.Урбанизацията вероятно ще засили процеса на глобализацияи сътрудничеството между големите градове в политическо и институционално отношение ще се превърне в нова област на международните отношения.
Има няколкоизточника на бъдещи конфликти, коитоще възникнатвъв връзка с използването на екосистемата.Борбата за водни ресурсивероятно ще доведе до остри регионални конфликти.Бъдещето на дъждовните гории последиците от обезлесяването вече са станали обект на дълбоки спорове между държавите поради различия в интересите и политическите цели. Като цялосветът вече не може да си позволи да пилее ресурси, причинявайки непоправима вреда на околната среда.
Глобализацията задълбочава, разширява и ускорява световните взаимовръзки и взаимозависимости във всички сфери на днешния обществен живот. Както виждаме, глобализацията в световен мащаб има както положителни, така и отрицателни страни,но е обективен процес, към който всички субекти на международния живот трябва да се адаптират.