2.6. Чувствителност на слуховата сензорна система
Чувствителността на органа на слуха към звуци с различна сила и височина не е еднаква. Минималният обем на звука, способен да създаде усещането, че е едва доловим
26 звук с определена честота се нарича праг на чуваемост или праг на слухово усещане. Най-ниските прагове на слухово възприятие (т.е. по-висока чувствителност) се наблюдават в областта на средната честота (от 1000 до 3000 Hz). В областта на високите и ниските честоти праговете на слуховите усещания се повишават (ниска слухова чувствителност) и за възприемането на звук е необходимо да се увеличи силата му. При нормален слух стойността на прага на слухово усещане е 0 dB. Трябва да се помни, че нулев децибел означава не липсата на звук (не „нулев звук“), а нулевото ниво, т.е. референтното ниво при измерване на интензитета на възприеманите звуци и съответства на праговия интензитет за нормален слух. Когато интензитетът на звука се увеличи, усещането за сила на звука се увеличава, но когато интензитетът на звука достигне определена стойност, увеличаването на силата на звука спира и има усещане за натиск или дори болка в ухото. Силата на звука, при която възниква такова усещане, се нарича праг на неприятно усещане (праг на болка), праг на дискомфорт. По този начин областта на слухово възприятие на нормално чуващ човек е ограничена по отношение на честотата и силата на звука. По честота тази област обхваща диапазона от 16 до 25 000 Hz (честотен диапазон на слуха), по отношение на силата - до 130 dB (динамичен диапазон на слуха). Общоприето е, че зоната на речта, т.е. честотата и динамичният обхват, необходими за възприемането на звуците на речта, заема само малка част от цялата област на слухово възприятие, а именно в честота от 500 до 600 Hz и в сила от 50 до 90 dB над прага на слуха. Такиваограничението на областта на речта по отношение на честота и интензивност обаче може да се приеме само много условно, тъй като се оказва, че е валидно само по отношение на областта на възприеманите звуци, която е най-важна за разбирането на речта, но далеч не покрива всички звуци, съставляващи речта. Всъщност редица звукове на речта, като съгласните s, z, ts, съдържат форманти, които са много по-високи от 3000 Hz, а именно до 8600 Hz. По отношение на динамичния диапазон трябва да се има предвид, че нивото на интензитет на тих шепот съответства на 10–15 dB, а при силна реч има такива съставни елементи, чийто интензитет не надвишава нивото на обикновена шепотна реч, т.е. 25 dB. Те включват например някои беззвучни съгласни. Следователно, за да се разграничат напълно по ухо всички звуци на речта, е необходимо да се запази цялата или почти цялата област на слухово възприятие, както по отношение на честотата, така и по отношение на интензивността на звука. Слуховата сензорна система се характеризира с адаптация към действието на звукови стимули. В шумна среда първоначално човек възприема звуците като много силни, но след известно време това усещане преминава, тъй като чувствителността на нервните структури на слуховата система намалява, този механизъм го предпазва от изтощение под действието на силен раз-
27 стимул След като шумът спре, чувствителността се възстановява в рамките на няколко секунди. Силните звукови стимули, действащи в продължение на няколко часа, причиняват слухова умора, която се изразява в намаляване на слуха, работоспособността на човека. Възстановяването на слуховата чувствителност става след повече или по-малко дълга почивка (часове, понякога дни) разлика от слуховата адаптация. Физическата и умствена умора, високите нива на шум причиняват пренапрежение на човешката нервна система и имат неспецифичен ефект: възбудимостта на кортикалните неврони намалява, координацията на движенията се влошава и се развива забранително инхибиране. На работните места максимално допустимите, съгласно закона, еквивалентни нива на шум за периодичен шум не трябва да превишават 110 dB, а за импулсен шум - 125 dB. Дори кратък престой в зони с нива на звуково налягане над 135 dB във всяка октавна лента е забранен. При интензивно често и продължително (в продължение на няколко месеца или години) излагане на звук могат да настъпят специфични необратими патологични промени, водещи до трайна загуба на слуха.