28 години от изтеглянето на таджикските афганистанци от Афганистан за една забравена война - BBC News Bulgarian Service

Споделете съобщение в

Външните връзки ще се отварят в отделен прозорец

Външните връзки ще се отворят в отделен прозорец

След 28 години съветската военна кампания в Афганистан (1979-1989) е практически забравена – но не и от нейните участници – бивши „афганистанци“, най-младите от които вече са над петдесет.

За 10-те години на войната през Афганистан са преминали около 620 000 съветски военнослужещи и цивилен персонал.

За много жители на съветски Таджикистан войната в Афганистан започна много преди официалната дата за влизане на ограничен контингент съветски войски в Афганистан.

По официални данни повече от 15 000 таджики са били призовани да изпълнят международния си дълг в Афганистан. 366 от тях са загинали. В почти всеки полк, разузнавателен отдел, служиха таджики, които действаха като преводачи.

Таджикските "афганистанци" смятат, че участниците в тази война са незаслужено забравени, въпреки че честно са изпълнили дълга си към държава, която вече не съществува.

Одина Мухидинов, 51 години

Получих призовката през 1983 г. Групата, в която се озовах в Туркменистан, се състоеше предимно от таджики. Освен военното обучение ни учеха и на арабско писмо.

Разбира се, имаше въпроси - защо учим арабската азбука, но никой от нас не посмя да попита офицерите за това. Служенето на родината беше свещен дълг за всички, така сме възпитавани.

Научих за изпращането в Афганистан от ръководството на военната част, новобранците бяха помолени да се свържат с близките си и да им кажат за мястото на служба.

Беше третата година от войната, вече имаше загинали, така че ни позволиха да се сбогуваме с родителите си. Баща ми дойде при мен. Разбрах ли, че това може да е последната ни среща? Разбира се, че не.

Преди да служа в Афганистан, не се интересувах от тази кампания. Всичко, което знаех, бяха новините, които бяха много различни от реалността, която видях по-късно.

Не беше лесно за съветските войници от мюсюлманските републики. Афганистанците ни осъдиха. Но за таджиките беше още по-трудно, защото с афганистанците ни свързваше не само езикът, но и общата история и култура в миналото. Това донякъде напряга ръководството, което не вярва напълно на своите войници.

Веднъж в района на афганистанско-пакистанската граница задържах афганистански войник, който се биеше срещу правителствените войски. Обезвредих го, доведох го в поделението. Офицерите бяха много недоволни от мен. Опитаха се да разберат защо не съм го убил, а съм го довел в поделението, обезвреждайки го. Имаше недоверие към мен. Беше ми трудно да убедя военните власти, че е трудно за мен, 18-годишен човек, като гледам човек в лицето, виждам очите му, да го застрелям.

Преди войната, в която попаднах, често гледах филми за войната с нацистка Германия. Тогава дори не можех да си представя, че ще видя боевете в реалност.

Никой не искаше да се бие. Вероятно всеки мълчаливо си е задавал въпроса защо съм тук, но никой никога не е казвал това на глас. Следвахме заповеди. Никой не попита нашето желание.

Смятам ли за грешка изпращането на войски в Афганистан? Смятам, че СССР направи много за афганистанския народ. Активно се строят училища, болници, пътища и мостове. Афганистанците се отнасяха добре с нас, въпреки че постоянно ни питаха какво правим в чужда страна.

За участие в афганистанската война бях награден с орден, който все още не съм получил. Аз съм в списъците на Министерството на отбраната на България, но заповедта не е стигнала до мен.

Аскарали Баротов, 55 години

В ранното утро на 1981 г. нашият полк се намира в грУзбек Термез се събуди и заповяда да тръгват. Никой не знаеше къде отиваме. Момчетата разбраха, че сме в Афганистан по табелите по улиците. Но никой нямаше представа какво означава нашата служба.

Какво е война разбрах почти в първите дни след пристигането си в Афганистан. Хуманитарният конвой, който ескортирах, беше обстрелван почти 12 часа. Беше като на филм, но наистина. Беше много страшно. Обстрелваха ни, ние отвръщахме на огъня. Минахме през тесен планински район, а позициите на муджахидините бяха разположени по-високо. Не познавахме добре терена, не бяхме подготвени за бойни действия в планински условия. Противниците ни бяха у дома и се справяха отлично с бойните техники.

Трудно е да предам с думи картината, която видях, когато всичко свърши. Телата на мъртви войници лежаха навсякъде, ранените стенеха. Командирът ни се съкруши и заплака, защото повечето от загиналите в боя са новобранци.

Войниците не обсъждаха тази война помежду си, но никой не искаше да се бие. Никой не искаше да умре. Беше заповед. Приехме го като съдба. Бяхме обречени.

Понякога отивахме в града по работа. Особено интересно беше да се разхождам из афганистанските пазари. Често купувахме плодове, особено тези, които виждахме за първи път. В СССР нямаше много. Таджики и узбеки купуваха торти. Във военното поделение се печеше хляб, а хлябът ни липсваше.

Най-трудният момент беше случаят с моите братя войници. При един от проходите попаднахме под обстрел. Двама наши колеги, чиято кола беше взривена, не успяха да настигнат БТР-а. На следващата сутрин отидохме да ги търсим. Те откриха осакатените им тела няколко часа по-късно. Те са били жестоко измъчвани и след това убити. Всички плакахме, гледайки онези, с които вчера се шегувахме и мечтаехме за бъдещето. Нито единсрам от сълзите си.

След като се върнах у дома, още дълго време ме беше страх да излизам през нощта. Не можах да се сдържа.

Тогава бяхме сигурни, че изпълняваме дълга си.

Вали Сарабеков, заместник-председател на Съвета на ветераните на Таджикистан

Много от "афганистанците" вече не са между живите. Те починаха млади от последствията от сътресения, рани, стрес и депресия. Афганистанската война промени завинаги съдбата на всички, които участваха в нея.

Бях на 22 години. Завърших обучението си в Държавния университет в Ленинград, във Факултета по източни езици. С мен учеха още четирима мои сънародници от Таджикистан.

Точно преди дипломирането при нас дойдоха представители на Генералния щаб на СССР. Те предложиха да служат в Афганистан.

Теоретично можехме да откажем това предложение, но всички добре разбирахме, че в бъдеще отказът може да се отрази негативно на кариерата ни.

Беше 1985 г. По това време съветските войници бяха информирани за мястото на служба.

Наоколо хората живееха в мир, вече имаше известен просперитет и тук носят телата на млади момчета. Войници бяха изпращани на война в чужда държава и това беше направено насилствено.

У дома, особено в съветските азиатски републики, карго-200 беше посрещнат и погребан от цели села. Народното недоволство нараства. Кремъл знаеше за това и през последните години броят на наборниците от Централна Азия за служба в Афганистан значително намаля.

Те се страхуваха да критикуват открито съветското ръководство, но има случаи, когато представители на Министерството на отбраната, които доставяха товар-200, бяха убити.

Попаднах на най-горещото място - в Панджшир. По това време на практика не са останали цивилни. То беше напълно евакуирано.

Най-големите операции на съветските войски срещуМуджахидините маршируваха в Северен Афганистан.

Високопланинските села бяха минирани. Едно невнимателно движение, подкопаване - губиш краката, ръцете си, умираш. Напускайки звеното за мисии, никой не знаеше със сигурност, че ще се върне.

Всички войни са безсмислени и афганистанската война на СССР не прави изключение.

Изглежда, че искаха добро, но накрая получиха стотици, хиляди убити, осакатени младежи. Нищо чудно, че казват, че пътят към ада е постлан с добри намерения.

В самото начало на военната кампания повече от половината афганистанци одобриха навлизането на съветските войски, но до края на войната отношението към СССР се промени драматично.

Войната продължи, хората загинаха, недоволството растеше.

Недоволството нараства и в афганистанската правителствена армия. Афганистанците бяха взети насила в армията. Никой не искаше да се бие. Започва масово дезертиране от афганистанската армия. Хората напуснаха разположението на своите военни части. Бягаха по същите минирани пътеки и бяха взривени. Това бяха дехкани (селяни – Би Би Си), взети насилствено в армията.

Войната в Афганистан беше голяма политическа грешка на СССР. Тъжно е, че интересите на политиците и държавата често са по-високи от човешкия живот.