§ 3. Формиране на характера и начини за неговото възпитание

Формирането на характера започва в ранна възраст. Още в предучилищна възраст се очертават първите контури на характера, започва да се оформя обичаен начин на поведение, определено отношение към реалността. Чертите на колективизъм, постоянство, издръжливост, смелост в предучилищна възраст се формират предимно в играта, особено в колективните игри с правила. Най-простите видове трудова дейност, достъпни за дете в предучилищна възраст, са от голямо значение. Изпълнявайки някои прости задължения, детето се научава да уважава и обича работата, да чувства отговорност за възложената задача.

Под влияние на изискванията на родителите и възпитателите, на техния личен пример, у детето постепенно се изграждат представи за това кое може и кое не и това започва да определя поведението му, полага основите на чувството за дълг и дисциплина.

С приемането в училище започва нов етап от формирането на характера. Детето е изправено пред редица строги правила и училищни отговорности, които определят цялото му поведение в училище, у дома, на обществени места. Тези правила и задължения развиват у ученика организираност, систематичност, целеустременост, постоянство, точност, дисциплина, старание. Изключително важна роля във формирането на характера играе училищният колектив. В училище детето влиза в отношения на общение и взаимопомощ с другарите. Развива съзнание за дълг и отговорност към колектива на класа, училището, чувство за другарство, колективизъм.

Особено интензивно се развиват черти на характера при подрастващите. Тийнейджърът в много по-голяма степен от по-младия ученик участва в живота на възрастните, към него се поставят по-високи изисквания. Тийнейджър в образователни и социални дейности вече се ръководи много повече от мотивиобществен ред, по-специално чувство за дълг.

От голямо значение за формирането на характера е работата на тийнейджър в училищни работилници, на училищна площадка, в образователни и индустриални асоциации, както и обществено полезна работа в градинарството, опазването на природата и др.. Именно в процеса на колективния труд се развиват най-добрите черти на ориентацията и волята на индивида.

Ролята на пионера, а за по-възрастните юноши и комсомолските организации във формирането на характера е голяма. Активното участие в работата на пионера, а след това и на комсомолската организация повишава изискванията на учениците към себе си, развива целенасоченост, дисциплина, инициативност и постоянство.

Възпитанието оказва решаващо влияние върху характера на детето. Няма деца, чийто характер да не може да бъде превъзпитан и на които да не се възпитат определени положителни качества, като се премахнат дори негативните черти, които сякаш вече са се вкоренили в тях.

Какви са начините за развитие на характера?

Необходимо условие за възпитанието на характера е формирането на комунистически убеждения и идеали,които определят посоката на човека, неговите жизнени цели, морални нагласи. Те ръководят хората в техните действия.

Задачата за формиране на убеждения трябва да се решава в единство с възпитанието на определени форми на поведение, в които може да се въплъти системата на човешки отношения към реалността. Следователно, за да се възпитат социално ценни черти на характера, е необходимо да се организират игрови, образователни и трудови дейности на детето по такъв начин, че да може да натрупа опит в правилното поведение.

А. С. Макаренкоподчерта, че е много важно постоянно да се упражняват децата в правилната постъпка, да се организира "поведенческа гимнастика", да се консолидиратправилни форми на поведение. Ако условията, в които детето живее и действа, не изискват от него, например, проява на сдържаност или инициатива, тогава съответните черти на характера няма да бъдат развити в него, без значение колко високи морални идеи са му внушени устно. Не можете да възпитате смел човек, ако не го поставите в такива условия, когато той можеше и трябваше да прояви смелост: нека защитата на слаби деца от бойци, смело признаване на истината или дори разходка късно през нощта в тъмна гора. Образование, което премахва всички трудности в живота на едно дете, никога не може да създаде силен характер.

Най-важното средство за възпитание на характера е трудътВ сериозен и обществено значим труд, свързан с преодоляване на трудности, се възпитават най-добрите черти на характера: целенасоченост, колективизъм, постоянство.

Трудно е да се надценява ролята на единен, сплотен, здрав и целенасоченекип във възпитанието на характера,отличаващ се с висока идеологическа ориентация, обединен от обща цел, съгласуваност и организация на действията. Одобрението или осъждането от колектива на действията на отделните ученици, сериозните изисквания на колектива играят важна образователна роля. Колективът изобличава мързел, малодушие, егоизъм, предпазва от самонадеяност, арогантност.

Възпитанието на характера се влияе и отличния пример на възпитателя.Ако учителят е упорит в борбата с трудностите, ако твърдо изпълнява задълженията си, той по-лесно ще постигне същото от своите ученици, които ще се стремят да развият същите качества в себе си. Раздразнителността на учителя, липсата на сдържаност, грубостта, пасивността, нескромността ще имат отрицателно въздействие върху ученика.

Важна роля във формирането на характеравъзпроизвеждаживото слово на учителя,на възпитателя, с което той се обръща към детето, като иска да формира у него правилните морални представи и понятия. Всичко това е още по-необходимо, защото някои ученици имат погрешни представи, предразсъдъци и заблуди (фалшиво разбиране за приятелство и другарство, смелост, упоритост и др.).

За по-големите ученици един от начините за формиране на характера есамообучението.Но при по-младите ученици учителят трябва да внуши желанието да се отърват от определени недостатъци, нежелани навици и да развият полезни навици.

Индивидуалният подход е особено важен при възпитанието на характераИндивидуалният подход изисква подбор и изпълнение на такива образователни дейности, които да съответстват на характеристиките на личността на ученика и състоянието, в което той се намира в момента. На един трябва да се отправи строго предупреждение, на друг да се скара леко, а на трети да се хвърли укорителен поглед. Един ученик трябва да бъде похвален, за да се повиши вярата му в собствените му сили; по отношение на друг, това не трябва да се прави, за да не се развие неговата самонадеяност, арогантност. За да възпитате характера на ученик, като вземете предвид индивидуалните характеристики, трябва да ги познавате добре, т.е. цялостно и задълбочено изучаване на индивидуалността на ученика (повторете глава I § 4).

Въпроси за преглед

1. Определете характер. Как характерът се различава от темперамента?

2. Какво определя типичните и индивидуалните черти на характера на хората?

3. Как се класифицират чертите на характера? Какво е значението на волевите качества на характера?

4. Как се формира характерът на човека? Възможно ли е преправяне и промяна на героя? Какви са начините за развитие на характера?

1. Наблюдавайте проявите на характера при децатастарша предучилищна възраст или ученици, като се обръща внимание на отношението им към екипа, работата и себе си в определени видове дейности (в играта, образователни дейности, в уроци по труд, физическо възпитание). Направете описание на един ученик и очертайте образователни дейности за по-нататъшното формиране на положителните черти на неговия характер и изкореняването на отрицателните.

2. В резултат на изучаването на курса по обща психология, опитайте се да направите описание на себе си. Посочете положителните страни на вашата личност и някои недостатъци на характера и поведението. Направете програма за самообразование, предназначена за целия ви престой в училище за обучение на учители, и в бъдеще редовно наблюдавайте нейното изпълнение. Ще бъде добре, ако такъв контрол е взаимен между вас и вашите другари.