3. ПРЕЗУМПЦИИ
Презумпции в гражданското право.
Презумпция (от латински praesumptio - предположение, очакване, надежда) - предположение, което се счита за вярно до неоспоримо доказване на неистинността на такова предположение.
Презумпциите се делят на два вида: 1) правни презумпции и 2) фактически презумпции.
Правна презумпцияе твърдение за конвенционално надеждното съществуване на факт, свързан чрез тетична връзка с друг (други), надеждно установен факт или факти. Дял:
2) по правна сила- опровержими (разпоредби, които могат да бъдат оспорени - например презумпцията за бащинство) и необорими (разпоредби, които са принципи на правото - например презумпцията за невиновност);
3)под формата на съществуване- правни (предположения, които са заложени в нормите на закона. Например лице, което е женен за майка на дете, се признава за баща на дете) и фактически (предположения, основани на разумни принципи и ежедневен опит. Например разпоредбата, според която при липса на доказателства необичайни факти се признават за несъществуващи).
Действителна презумпцияе твърдение за вероятното съществуване на факт, свързан чрез необходима нестабилна причинно-следствена връзка с друг (други), надеждно установен факт или факти. Дял:
1) търсене на фактически презумпции: те могат да имат различна степен на вероятност, така че се разделят на високовероятни, средновероятни и нисковероятностни.
2) оценени действителни презумпции: те могат да имат само висока степен на вероятност, поради което се разделят по видове оценки на действителни презумпции
В гражданското право, за разлика от наказателното право, съществува презумпция за виновност на нарушителя.Последният се счита за виновен, докато не докаже невинността си. Лице се признава за невинно, ако със степента на грижа и старание, изисквани от него от естеството на задължението и условията на оборота, той е взел всички мерки за правилното изпълнение на задължението.
В съвременното гражданско право могат да се разграничат две основни презумпции, които попадат в общото понятие за презумпция за вина:
-Презумпция за виновност при причиняване на вреда от собственика на източник с повишена опасност. Установен, по-специално, член 1079 от Гражданския кодекс на България.
-Презумпцията за вина в случай на неизпълнение на задължения е установена,например от член 401 от Гражданския кодекс на България, който установява, че липсата на вина при неизпълнение на задължение (т.е. вземане на всички мерки за изпълнение на задължението със степента на грижа и старание, които се изискват от лицето от естеството на задължението и условията на обращение) се доказва от лицето, което е нарушило задължението. Тоест, лице, което не е изпълнило задължение или което го е изпълнило неправилно, се счита за виновно и трябва да носи отговорност за неизпълнение или неправилно изпълнение, освен ако не докаже, че неговата вина за неизпълнение (неправилно изпълнение) липсва.
Презумпция за добросъвестност- състояние, при което всеки гражданин се счита за добросъвестен, докато противното не бъде надлежно доказано от установен орган.
Гражданският кодекс установява презумпцията за добросъвестност на участниците в гражданските правоотношения, но при определени условия. Ако законът постави защитата на гражданските права в зависимост от това дали тези права са били упражнени добросъвестно, тогава добросъвестността на лицето се предполага. Следователно участникътграждански правоотношения не е длъжен да доказва добросъвестността на своите действия, тежестта на доказване на противното се възлага на неговия контрагент.
Изкуство. 245 от Гражданския кодекс установявапрезумпцията за равенство на дяловете на участниците в обща споделена собственост.
Въпреки че презумпцията за равенство на дяловете е буквално фиксирана само по отношение на общата съвместна вещ, по същество тя важи и за общата съвместна вещ, когато има отделяне от нея или нейната делба и се наложи да се определи делът на всички или на разделения съсобственик.
Принципът на равенство на дяловете в общата споделена собственост може действително да действа само когато в един или друг случай възниква режим на обща споделена собственост, чийто размер на дяловете не е определен нито с договор, нито със закон.
Коментар на член 423 от Гражданския кодекс
В параграф 3 на чл. 423ГК определя презумпцията за изискуемост на гражданскоправен договор, т.е. се приема, че договорът се признава за възмезден, независимо дали съдържа условието за обезщетение. В същото време някои норми на Гражданския кодекс съдържат конкретно указание за компенсацията на договора. Например в параграф 3 на чл. 685 от Гражданския кодекс предвижда, че договорът за пренаемане на жилищни помещения е платен.
Изключението от правилото за обезщетение трябва да бъде пряко предвидено в закон, друг правен акт или да произтича от същността и съдържанието на договора. Така например чл. 572 от Гражданския кодекс нарича безвъзмездност като знак за договор за дарение. Същото важи и по отношение на договора за безвъзмездно ползване (чл. 689 от Гражданския кодекс).
За някои договори компенсацията не се предполага и може да бъде предвидена в договора. Така че, в съответствие с параграф 1 на чл. 1016 от Гражданския кодекс на управителя се изплаща възнаграждение, ако е предвидено таковадоговор за доверителна собственост. В противен случай условията за обезщетение са предвидени в чл. 972 от Гражданския кодекс във връзка с договора за представителство, който може да бъде както възмезден, така и безвъзмезден.