3. За преходността на глаголите в английския език
Трябва да се отбележи, че в глаголите на действие има същото вътрешно разделение, както в глаголите на битието, разделение, което се определя от това, което обикновено се нарича преходност и непреходност в граматиката. Всъщност точно това е разликата между глаголите да бъдеш и да имаш. Първият от тях не прехвърля действието върху друг обект, а сякаш го затваря върху предмета; вторият задължително води до добавяне. Във всички езици, както синтетични, така и аналитични, значението на преходността и непреходността на глаголите се установява под формата на семантична връзка и се корени в историята на даден език. Но системните характеристики на езиците поне до известна степен се отразяват в техните формални възможности за изразяване на това значение. Така например в българския език затвърждаването на един или друг семантичен оттенък, семантичната ориентация на глагола често се постига с помощта на представки и наставки. В този случай отбелязваме образуването на възвратни (непреходни) глаголи от преходни глаголи с помощта на частицата-sya:започнете-започнете, отворете-отворете-
vatи т.н. В английския (аналитичен) език представките и наставките често не изпълняват граматична функция на съвременния етап, а ако присъстват в дадена дума, те се запазват само като исторически формирани части от нея. Външен формален признак на непреходност може да бъде разпознат тук само като присвояване на някакъв предлог на някои глаголи (например to listento,).
По-интересни и съществени са разликите по въпроса за преходността и непреходността на глаголите между български и английски като съдържание. И така, някои английски преходни глаголи съответстват на български на непреходни глаголи.
да следвам (някой..smth.) следвам (smth., smth.)
приближавам се (н.н., нещо)
да гледам (някое, нещо)
да слушамдо(някое, нещо)
да чакамза(някое, нещо)
Очевидно е, че възможността за двойно „разрешаване“ на всяко действие (като преходно или като непреходно) се крие в самия факт на връзката на действието с два полюса: носителя на действието и неговия обект. Ето защо по принцип не може да има абсолютна граница между преходните и непреходните глаголи. Това може да се покаже в следния пример. И така, глаголът да гледам се превежда не само катода следвам,но и катода наблюдавам.
Когато сравняваме българския и английския, може да се забележи, че в английския разделението между преходни и непреходни глаголи е много по-малко твърдо, отколкото в българския. И така, в редица случаи два български глагола (преходен и непреходен) отговарят на един английски.
Тя отвори вратата. Тя от-
(преходно) - за отваряне на крилата врата,
отворено - Вратата се отваря лесно. врата
(непреходно) лесно се отваря.
започвам (преходен) започвам (непреходен)
Тя пусна носната си кърпичка. Тя пусна носната си кърпичка.
Още едно листо падна на земята. Още един лист падна на земята.
Там отглеждат ориз. Там се отглежда ориз. Децата растат бързо. Децата растат бързо.
За да разберем защо английският език, обикновено стремящ се към формална пълнота и логическа точност на израза, в този случай изглежда следва обратния път, трябва да си припомним отбелязаното още в Увода желание на англичаните да компенсират синтактичнотоограничението на собствената реч от по-голяма свобода в морфологично и семантично отношение. Очевидно е, че заличаването на границата между преходните и непреходните глаголи е едно от тези компенсаторни средства, разширяващи и обогатяващи възможностите на речта. В резултат значението на много глаголи се разширява. Тук отново наблюдаваме влиянието на граматическия строеж на езика върху характера на неговия речник. Например:
Тя се засмя без да иска и смеещото се отражение под зелената шапкарешимигновено. Тя се засмя неволно и отражението в огледалото на засмяното й лице под зелената шапка моменталнонакараяда реши.
Не знаеш какъв животводешеза мен. Ти не знаеш какъв живот ми даде тя.
За английския език са характерни конструкции, при които непреходен глагол става преходен в каузативното значение на „да накарам някого“. или нещо. извършете съответното действие“, например: да управлявате самолет, да управлявате молив и т.н. Възможността за този вид кон-
структури доведоха до широкото използване на лаконични и изразителни комбинации като to laugh smb. извън стаята(букв.:„да накараш някого да напусне стаята, като ги накараш да се смеят“), да махнеш с въпроса(лит.:„да махнеш с въпроса“) и т.н.
Понякога глагол, който е непреходен в основното си значение, става преходен в производното си значение „изразява нещо“. някак си начин", например:
Ноткимна в съгласие.Той кимна с глава в знак на съгласие.
Валентинпогледна запитването сикъм собственика. Валентин погледна въпросително собственика.
Тясе разплакадокато заспи. Тя плака толкова много, че най-накрая заспа.
Говорейки за глаголите на битието, отбелязахме, че те могат да се използват не самосамостоятелно, но и като свързващ глагол, чието собствено значение е изравнено и което по този начин става част от съставното сказуемо. Същото може да се случи с някои глаголи за действие. Тази възможност се осигурява именно от факта, че синтактичната връзка на тези глаголи със следващите членове на изречението (в частност тяхното значение на преходност и непреходност) остава много по-малко дефинирана и регламентирана, отколкото е в българския език. Обектът на действие в горните примери е нещо, което обикновено не може да бъде такова(букв.:„погледнете въпроса“, „кимайте съгласие“), и това придава на речта изразителен, фигуративен характер. Така че, заедно със загубата на синтактична независимост, глаголът на действието несъмнено разширява своите семантични възможности и получава по-голям дял като център на целия семантичен комплекс (съставен предикат).
Неизглеждадобре. Тойизглежда добре.
Изглежда катодъжд.Изглеждаще вали.
Тойзвучешена ръба. Тойговорешераздразнено.
Звучикато добра идея за мен. Товаизглеждадобра идея за мен.
Несе чувствадобре. Тойсе чувствадобре.
Ръцете мучувствахтолкова топли и силни, толкова удобни за вкопчване. Ръцете мубяхатолкова топли и силни, че беше толкова приятно да се вкопчиш в тях.
Какво ечувството,скъпа моя, жената, която мразиш, да стои до теб и да прикрива греховете ти вместо теб? Е, след като тихаресваш,скъпа, че жената, която мразиш, те защитава и прикрива греховете ти?
Същото важи и за глагола to show, който се използва не само като преходен в основното си значение на „показвам“, но и катонепреходно значение 'да се види', 'да се види'. Сравнете:
Покажими пътя.Покажи ми пътя.
Нямаше ранг,показващна раменете си. Рангът муможе
трябваше да видяна презрамките. Не е пиян.Вижда се.Той е пиян. Товасе вижда.
По същия начин някои преходни глаголи се използват като възвратни: да чета, да продавам и т.н.
Книгатасе четедобре. Тази книгасе чете добре.Вестницитесе продаватдобре вечер. Вечер вестницитесе продават добре.
Неслучайно българските глаголни двойки:мирисам—мириша,вкусявам—се. да вкуся, да усетя—да бъде. onfeelи т.н. се предават на английски не чрез два съответни глагола, а чрез един.
Помиришететези цветя.Помиришететези цветя.
Кафетомиришедобре. Кафетомирише добре.
Опитайтетортата.Опитайтепая.
Колко по-добървкусима прясната храна от храната, която идва от тенекии! Колкопо-вкуснапрясна храна от консервираната!
Тези пудели трябвасе чувстватмного студени. Тези пудели трябва да са много студени.
Ръцете йчувствахатолкова меки. Ръцете йбяхатолкова меки.