§ 4. Характеристики на събирането на документи за сетълмент,
направени с банкови карти
Особеностите на сетълментите с банкови карти се определят главно от споразуменията на участниците в картовите сетълменти и вътрешните документи на организациите-организатори.
Картата като такава е малка пластина от пластмаса или картон, която може да се използва за всякакви цели: от офис пропуск до инструмент за безкасово плащане. По този начин се прави разграничение между правно безразлични карти и карти, издадени от длъжника на кредитора в изпълнение на съответното споразумение. Във всеки случай те се използват за идентифициране на собственика им. Картите от втория тип могат да се издават не само от банки, но и от небанкови, предимно търговски организации. Пример за такива карти са карти, издадени от различни магазини, както и от московското метро (т.нар. магнитен билет на московското метро). В почти всички случаи такива карти се предплащат от клиентите, след което възниква задължение за търговската организация да им предостави услуга или да освободи стоки от наличния асортимент. Такива карти се наричат карти за отстъпка и се предоставят на клиента с отстъпка. Горните характеристики ни позволяват да заключим, че картата за отстъпка се използва за изготвяне на споразумение за предоставяне на търговски заем между търговска организация и клиент. В допълнение към картите за отстъпка в други страни търговските организации издават кредитни карти, чиито собственици получават правото да изискват от издателя предоставяне на услуги или прехвърляне на стоки в определена сума. Такива карти формализират задължението на издателя да сключи договор за предоставяне на услуги или продажба и покупка на стоки с разсрочено плащане (търговско кредитиране) с клиента - картодържателя.
Банкиранекартите са инструмент за безналично плащане. В бъдеще ще говорим само за тях. Основните видове банкови карти са: 1) кредитни карти, предназначени за закупуване на стоки с банков заем, както и за получаване на заем в брой. Основната характеристика на тази карта е откриването от банката на кредитна линия, която се използва автоматично при покупка на продукт или вземане на кредит в брой; 2) дебитни карти, които са предназначени за получаване на пари в брой от банкомати или закупуване на стоки със сетълмент чрез електронни терминали.
С помощта на банкови карти банките извършват основно три вида операции: 1) приемане (издаване) на пари в брой (от депозит) и по сметка (от сметка), т.е. касови операции; 2) безналични плащания; 3) отпускане на заем. Детайлното изследване на всички групи банкови операции с карти е тема на отделно самостоятелно изследване. Ето защо, като част от анализа на естеството на сетълмент транзакциите, се предлага да се разглеждат само сетълмент транзакции с помощта на банкови карти, особено след като те са от доминиращо значение и се извършват както самостоятелно, така и под формата на метод за издаване на заем. В последния случай притежателят на кредитна карта извършва разплащания с търговска организация с негова помощ и едновременно с това получава заем.
Документ от електронния дневник на терминала, съставен в търговско предприятие, е документ за сетълмент, подобен на фиш, но в електронна форма. Характеристиките му в сравнение с фиша се определят от свойствата на материалния носител, върху който е записано нареждането на платеца. Данните за банковата карта се копират от терминала в електронен вид от магнитната лента на картата, сумата се въвежда самостоятелно от платеца ивместо подпис се използва ПИН (персонален идентификационен номер). След получаване на нареждането от платеца, електронният терминал му издава разписка на хартиен носител, която е "хартиено" отразяване на съдържанието на документа за сетълмент в електронен вид. Той не служи като документ за сетълмент, а е потвърждение за приемане на поръчката, подобно на разписка за платежно нареждане на физическо лице, чиято форма се използва от Сбербанк България (Формуляр N PD-4).
Тъй като изброените документи не се използват за изчисления, те няма да бъдат разглеждани допълнително.
Приобретател (или приобретател) - кредитна организация, която не е банка емитент, която обслужва търговско предприятие и събира фишове. Кредитните организации за придобиване са разделени на два вида: първо, кредитни организации, които са сключили споразумение за придобиване с платежна организация, и второ, кредитни организации, които са сключили подходящо споразумение с първата, чиито представители са.
Механизмът за събиране на документи за сетълмент, изготвени с банкова карта, е както следва. Притежателят на банкова карта сключва договор с търговска организация за покупка на стоки или за предоставяне на услуги, в резултат на което притежателят на картата има парично задължение.
Притежателите на банкови карти могат да бъдат два вида. Първо, това ще бъде клиентът на банката издател, т.е. физическо или юридическо лице, което е сключило договор с кредитната институция издател (банкова сметка, банков депозит, договор за заем и др.), който предвижда използването на банкови карти. Второ, лице, което е получило банкова карта въз основа на споразумение с клиент на банката издател. Можеда бъдат служители на организацията на банката издател, които са получили корпоративни карти. С тяхна помощ те управляват сметката на юридическо лице от негово име. Притежателите на така наречената допълнителна банкова карта не са клиенти на банката издател. Банката им издава тази карта по нареждане на клиента. Титулярите на разглежданата банкова карта са представители на клиента, чиито правомощия за управление на сметката произтичат от предоставената им банкова карта.
Всяко юридическо лице, което продава стоки или предоставя услуги на широката общественост и приема банкови карти от съответния вид за плащане от клиенти по споразумение с приемаща банка.
Това е името на организатора на платежната система, използваща карти. Това е юридическо лице, което установява правилата за функциониране на платежната система със своето лого, изпълнява функциите на център за обработка и клиринг. На територията на България действат два вида платежни организации: първо, чуждестранни, получили специално разрешение от Банката на България, като VISA, Europay, Master Card; второ, български разплащателни организации, създадени, като правило, по инициатива на големи банки, като Union Card, Zolotaya Korona, STB-Card.
Off-line - режим на работа, при който терминалите не са свързани към процесора на системата за дълъг или кратък период от време. Отговорът на системата се контролира от параметри или инструкции, вградени в терминала или спомагателното устройство по преценка на банката издател на картата. Няма достъп до информация в реално време и следователно всички текущи активни файлове не могат да бъдат прегледани по време на транзакцията (виж: Usoskin V.M. Банкови пластмасови карти. М., 1995. С. 142).
След тезидействия, картодържателят подписва собственоръчно изготвения фиш или въвежда своя ПИН код от клавиатурата на електронния терминал. В резултат на това документът за сетълмент се счита за съставен.
В сроковете, установени от договора за банкова сметка с приобретателя, търговската организация прехвърля фишове и документи за сетълмент от електронни терминали към него за събиране. От своя страна приобретателят ги прехвърля в центъра за обработка на платежната организация, чието задължение да обработва получените документи произтича от сключеното между тях споразумение. Процедурата за прехвърляне на документи за сетълмент към центъра за обработка може да бъде различна. Първо, те могат да бъдат предадени във формата, в която са съставени. Второ, някои платежни системи позволяват компилирането на електронни копия на фишове, които след това се изпращат до центъра за обработка чрез електронни комуникационни канали.
В системата за сетълмент на карти Golden Crown процедурата за обработка е следната. В съответствие с клауза 4.1 от Правилника за взаимоотношенията между участниците в системата Golden Crown (Приложение № 1 към Типовия договор между платежната организация и участващата банка), по време на обработката, получените сетълмент документи (транзакции) се пререгистрират от платежната организация в регистрите на транзакциите за всяка банка. Въз основа на регистрите на транзакциите центърът за обработка на платежната организация генерира общи платежни нареждания за разплащания между банките. Освен това центърът за обработка уведомява приемащата банка, че средствата трябва да бъдат кредитирани по неговата сметка, и банката-платец, че средствата трябва да бъдат дебитирани от неговата сметка. Уведомяването се извършва при генериране на платежни нареждания. Документите за сетълмент, изготвени от центъра за обработка, се прехвърлят в банката за сетълмент, коятоправи изчисления. Характеристика на сетълментите между издаващата банка и приемащата банка в този случай е, че дебитирането и кредитирането на средства по техните кореспондентски сметки в банката за сетълмент се извършват въз основа на документи за сетълмент, съставени от центъра за обработка, т.е. трета страна. По същество платежната институция управлява сметките на участващите банки. Тя получава такова право въз основа на споразумения с всяка от банките, обслужващи картови сетълменти на нейната система, включително банката за сетълмент. Последният, съответно, включва в споразуменията за кореспондентска сметка с всяка от участващите банки условие за правото на платежната система да управлява техните сметки.
Въз основа на информацията, получена от центъра за обработка, банката издател отписва съответната сума от сметката на клиента, а приемащата банка кредитира получената сума по сметката на търговската организация. По този начин в платежната система Zolotaya Korona, както и в други платежни организации, работещи на територията на Руската федерация, за разлика от традиционната схема за събиране, средствата се кредитират по сметката на получателя не след дебитиране на средства от сметката на платеца, а след дебитиране на пари от сметката на банката издател, т.е. банка на платеца.
Основният проблем на картовите плащания трябва да се счита за липсата на законодателна уредба на правоотношенията, които възникват при използването на банкови карти. Към днешна дата те се ръководят от общите правила на гражданското право, правилата на платежните организации и споразуменията, сключени в рамките на всяка платежна система поотделно. Следователно в България по този въпрос няма необходимото единство. Възникналият проблем може да бъде решен чрез издаването на специален закон за разплащанията с банкови карти.
Освен отна този общ проблем в практиката на картовите разплащания се появиха много конкретни теоретични въпроси.
А. Правното естество на документите за сетълмент, изготвени с помощта на банкова карта, се определя по различен начин както в литературата, така и в различни споразумения, сключени от участници в картови системи за сетълмент.
В съответствие с клауза 2.8 от Правилника за взаимоотношенията между участниците в системата Golden Crown документите за сетълмент, съставени с помощта на карта, се наричат платежни нареждания. В клауза 7 от Приложение № 1 към Стандартното споразумение с клиент - собственик на картова сметка, разработена от Московската нефтохимическа банка, фишът се нарича чек. Същата гледна точка се среща и в правната литература. В правилата за използване на картата Visa Mosbusinessbank (класическа) фишът се нарича сметка.
Вижте: Белов V.A. Ценните книжа в българското гражданско право. М., 1996. С. 112.
Изглежда, че нито фишът, нито документът за сетълмент от електронния дневник на терминала могат да се нарекат платежно нареждане. Съгласно действащото законодателство, кредитен превод се извършва с помощта на платежно нареждане, като нареждането се подава от платеца в обслужващата банка. Процедурата за документооборот на фиш е различна. Документът за сетълмент, съставен и подписан от платеца, се прехвърля от него на неговия кредитор, а последният го предава на приемащата банка за събиране. По този начин документ за сетълмент, направен с банкова карта, се използва за обработка на дебитен превод, което противоречи на същността на платежно нареждане.
Документооборотът на фиша, както и правните отношения, които се развиват между платеца (клиента на банката издател) и получателя (търговска организация), между банката издател и търговската организация, съответстват на подобниправоотношения, произтичащи от сетълменти чрез чекове. Формата на фиша обаче не отговаря на формата на чека. Като се има предвид, че чекът е формален документ, фишът не може да се нарече чек.
По този начин фишът трябва да бъде признат за самостоятелен документ за сетълмент, чийто произход вероятно е от чек.
Вижте: Правно ръководство на UNCITRAL относно електронния превод на средства. С. 521.