§ 4. Субекти на банковото право
Субекти на банковото право са лицата, които са предвидени от банковото право като възможни участници в банковите правоотношения. Субекти на банковите правоотношения по правило са Банката на България и кредитната институция. На етапите на регистрация и лицензиране, реорганизация и ликвидация на кредитна институция Банката на България и учредителите (членовете) на кредитната институция, нейните кредитори могат да действат като субекти на банковото право.
1. Банката на България и кредитните институции са типични субекти на банковото право
Кредитната институция е страна, която носи отговорност не само пред клиента, но и пред Банката на България.
Кредитната институция по правило е субект както на гражданското право, така и на банковите отношения. В процеса на банковите операции възникват едновременно както хоризонтални (гражданскоправни), така и вертикални (банкови) правоотношения.
Хоризонталното правоотношение има самостоятелно значение, но в същото време е юридически факт, с който законът и подзаконовите актове свързват необходимостта от вертикално правоотношение.
Така например сключването на договор за банков депозит поражда правоотношение между кредитна институция и вложител. Това е хоризонтално (гражданско-правно) отношение. Но в същото време автоматично възниква вертикална (банкова) връзка между ББ и търговска банка. Същността на това правоотношение е, че кредитната институция е длъжна правилно (в съответствие с изискванията на банковото законодателство и наредбите на Банката на България) да извърши операцията по привличане на депозит, например да направи необходимите записи в счетоводството. По същото правоотношение Банката на България придобива правото да иска откредитната институция да отговаря на тези изисквания.
Например между кредитополучател, който получава заем, и кредитна институция възниква гражданско правоотношение с взаимни права и задължения помежду си. Но за разлика от кредитната институция, кредитополучателят не е субект на банковото право. Кредитополучател, получил кредит от търговска банка, не носи задължения и отговорност към Българската банка и не може и не трябва да бъде обект на санкции от Българската банка. Субект на банковото право в случая е само кредитна институция, тъй като самият факт на отпускане на кредит на клиент създава банково правоотношение между нея и Българската банка. Същността на това правоотношение в нашия пример е, че кредитната институция трябва да докладва на Банката на България, че е създала резерв в съответствие с изискванията на чл. 36 от Федералния закон „За банките и банковото дело“. И ББ има право да изисква такъв отчет. Съответно всички изисквания за класифициране на заеми и създаване на адекватен резерв се отнасят само до кредитната институция, тъй като тя (а не клиентът) трябва да компенсира риска от невръщане на заема, издаден на кредитополучателя.
2. Учредители (участници) на кредитна институция като субекти на банковото право
Субект на банковото право е кредитната институция като юридическо лице. Но наред с тези лица по изключение законът предвижда възможност за правоотношение между Банката на България и учредителите/участниците в кредитна институция. Освен това това правоотношение има гражданскоправен характер, въпреки че е уредено от банковото законодателство.
Учредителите и участниците в кредитна институция не са характерни субекти на банковото право.Те влизат в правоотношения с Банката на България само в периода, когато се взема решение за държавна регистрация на кредитна институция.
При придобиване на повече от 20% от дяловете или акциите на кредитна институция приобретателите трябва да получат разрешение за това от Банката на България. В същото време Банката на България има право да изисква от учредителите/участниците в кредитна организация да представят документи, потвърждаващи тяхното задоволително финансово състояние.
На теория този въпрос не беше разгледан. Следователно несигурността в законодателството се задълбочава от несигурността на теоретичните конструкции на понятието банково право и банкови правоотношения. Междувременно необходимостта от отговор на този въпрос беше продиктувана от практиката и нейните противоречия в случаите, когато имаше нужда от оздравяване на кредитни организации във връзка с процедурите за отнемане на банкови лицензи. В края на краищата властта на Българската банка не се разпростира върху учредителите (участниците) на кредитните организации. И дори с приемането през 1998 г. на Федералния закон „За несъстоятелността (несъстоятелността) на кредитните институции“ ситуацията остава спорна, тъй като този закон все пак противоречи на Гражданския кодекс на България по отношение на правомощията на Банката на България по отношение на учредителите (участниците) на банките.
Това от своя страна означава, че в случаите, предвидени в закони, регулиращи дейността на кредитните организации, правомощията на Банката на България се разпростират не само върху кредитните организации, но и върху техните учредители.
Тези промени в законодателството обаче според нас не дават отговор на втория въпрос - за правото на Банката на България да издава наредби, уреждащи дейността на учредителите (съдружниците) на кредитна институция. Действително в чл. 90 от Гражданския кодекс на България вече се използва формулировката „закони, уреждащиТова означава, че Банката на България няма правомощието да приема разпоредби, които да разширят действието им върху учредителите (членовете) на кредитна организация. В противен случай би се казал, че правата и задълженията на кредиторите на кредитните организации, създадени под формата на акционерни дружества, също се определят от законите, регулиращи дейността на кредитните организации и приетите в съответствие с тях правилници на Банката на България. Но в закона няма нищо подобно. Следователно проблемът за субектите на банковото право все още не е напълно разрешен разрешено.
Например, ако бъде назначен упълномощен представител на Банката на България в банка, чийто лиценз е отнет, и възникне необходимост от уточняване на отношенията между упълномощения представител и учредителите (участниците) на кредитната институция – например, когато упълномощеният представител одобрява оценката на разходите или прехвърля делата на арбитражния ръководител. Във всички тези и в много други случаи могат да възникнат въпроси, свързани с имуществото на учредителите и следователно техните интереси могат да бъдат засегнати от действията на упълномощения представител на Банката на България. В тези и много подобни ситуации са в сила Федералните закони „За несъстоятелността (несъстоятелността) на кредитните организации“, „За Централната банка на България (Банка на България)“, „За банките и банковата дейност“ и в съответствие с нормите на тези закони Банката на България издава наредби. Проблемът обаче остава нерешен, тъй като Гражданският кодекс на България не предвижда нищо друго освен закони, регулиращи дейността на кредитните институции.