4.8. Опит в използването на пантохематоген в онкологичната практика
Проучванията при животни показват, че пантохематогенът няма нито директен противотуморен ефект, нито стимулиращ ефект върху туморната тъкан. Въпреки това, в онкологичната клиника, използването на пантохематоген е намерило приложение като коректор на ефектите на цитостатични (антинеопластични лекарства) и лъчева терапия, които водят до значителни нарушения в хемопоетичната система и потискане на имунните функции поради масивна смърт на имунокомпетентни клетки под тези ефекти.
Проучванията, проведени в Новосибирската държавна медицинска академия и в Онкологичния изследователски институт на Томския научен център на Сибирския клон на Руската академия на медицинските науки, показват, че употребата на лекарството при тези патологии води до значително подобрение на субективното състояние, до привеждане в съответствие на лабораторните, общи клинични и биохимични параметри, до нормализиране на тиол дисулфидната система в кръвта и имунния статус.
Пантохематогенът има неспецифичен адаптивен ефект при онкологично болни със симптоми на имунна недостатъчност и астеновегетативен синдром, образувани в резултат на туморно заболяване, интензивна цитостатична и лъчева терапия.
Имунокоригиращият ефект на пантохематогена се характеризира с широк спектър на действие и се проявява по отношение на Т-клетките, В-лимфоцитите, моноцитите и неутрофилите. Изразеният ефект на пантохематогена върху състоянието на имунната система, който има широк имуномодулиращ характер на действие, позволява да се препоръча лекарството при лечението на имунодефицитни състояния.